Beginning

18 След като се измина много време, в третата година Господ отправи слово към Илия и каза: „Иди и се яви пред Ахав, и ще дам дъжд на земята.“ ² Така Илия тръгна, за да се яви пред Ахав. А гладът в Самария беше станал голям. ³ Ахав беше повикал своя домоуправител Авдий. А Авдий беше твърде богобоязлив. ⁴ Когато Йезавел изтребваше Господните пророци, Авдий взе сто пророци и ги скри в пещери, по петдесет, и ги поддържаше с хляб и вода. ⁵ Ахав беше казал на Авдий: „Хайде да тръгнем по страната към всички водни извори и към всички потоци по земята ѝ. Дано някъде намерим трева, за да изхраним конете и мулетата си и да не се лишим от добитъка.“ ⁶ И те разделиха помежду си израилската земя, за да я обходят. Ахав тръгна по един път, а Авдий вървеше по друг път.

⁷ И когато Авдий беше на път, ето срещна го Илия. Той го позна, поклони се до земята и каза: „Ти ли си, господарю мой Илия?“ ⁸ А той отговори: „Аз съм. Иди, кажи на господаря си Ахав: ‘Илия е тук’.“ ⁹ Авдий попита: „В какво съм се провинил, че предаваш своя служител в ръката на Ахав, за да ме умъртви? ¹⁰ Жив да е Господ, твоят Бог, че няма народ и царство, където господарят ми да не е изпращал да те търси. И когато казваха: ‘Няма го’, той изискваше клетва от царството и народа, че не са те намерили. ¹¹ А ти сега казваш: ‘Иди, кажи на господаря си, че Илия е тук.’ ¹² А когато аз си отида от тебе, кой знае къде ще те отнесе Господният Дух. И така, когато дойда да известя на Ахав и той не те намери, ще ме убие, а аз, твоят раб, съм богобоязлив от младини. ¹³ Нима не е известено на тебе, господаря ми, какво направих, когато Йезавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души в пещери, по петдесет, и ги поддържах с хляб и вода? ¹⁴ А ти сега казваш: ‘Иди, кажи на господаря си Ахав, че Илия е тук’, и той ще ме убие.“ ¹⁵ Тогава Илия каза: „Жив да е Господ Вседържител, на Когото служа! Днес ще се явя пред него.“ ¹⁶ Така Авдий отиде да пресрещне Ахав и да му извести. И Ахав тръгна към Илия.

¹⁷ Когато Ахав видя Илия, го попита: „Ти ли си този, който смущава Израил?“ ¹⁸ А той отговори: „Не аз смущавам Израил, но ти и твоят бащин дом, понеже изоставихте Господните заповеди и сам ти ходиш по разни ваали. ¹⁹ Сега изпрати и събери при мене целия Израил на планината Кармил и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четиристотин пророци на Астарта, които се изхранват от трапезата на Йезавел.“

²⁰ И така, Ахав изпрати вест до всички израилтяни и събра на планината Кармил пророците. ²¹ Тогава Илия се приближи до хората и каза: „Още ли се колебаете? Ако Господ е истинският Бог, следвайте Го, а ако е Ваал, следвайте него.“ И народът не му отговори нито дума. ²² Тогава Илия каза на народа: „Аз останах единствен от Господните пророци, а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет души^[a]. ²³ Нека ни бъдат дадени два млади бика. И те да си изберат единия, да го разсекат и да го поставят върху дървата, но нека не запалват огъня, а аз ще приготвя другия и ще го поставя на дървата, а огън няма да подклаждам. ²⁴ Тогава вие призовете името на вашия бог, а аз ще призова името на Господа. Тогава онзи бог, който отговори чрез огън, той е истинският Бог.“ И целият народ отговори: „Добре каза!“

²⁵ А на Вааловите пророци Илия каза: „Изберете си едния бик и го пригответе първо, понеже сте мнозина, и призовете името на вашия бог, но огън не подклаждайте.“ ²⁶ Те взеха бика, който им бе даден, приготвиха го и призоваваха името на Ваал от сутринта до пладне, казвайки: „Ваале, отговори ни!“ Но не се чу глас и нямаше отговор. И те скачаха около жертвеника, който бяха направили. ²⁷ А около пладне Илия им се присмиваше, като казваше: „Викайте по-силно, защото той е бог, може би размишлява или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи – така ще се събуди!“ ²⁸ И те завикаха със силен глас и се бодяха с ножове по обичая, така че кръв течеше по тях. ^29 (A)И като мина пладне, те все още буйстваха до вечерното приношение, но нямаше нито глас, нито отговор, никакъв отзвук.

³⁰ Тогава Илия повика целия народ: „Приближете се към мене!“ И целият народ се приближи към него. И той възстанови срутения жертвеник на Господа. ^31 (B)Илия взе дванадесет камъка, според числото на племената на синовете на Яков, на когото Господ беше казал така: „Твоето име ще бъде Израил!“ ³² И съгради от тези камъни жертвеник на името на Господа и около жертвеника направи окоп с вместимост две сати зърно, ³³ и постави дърва, разсече бика и го постави върху дървата. ^34 [b] След това той нареди: „Напълнете четири делви вода и я излейте върху жертвата всеизгаряне и върху дървата!^[c]“ После каза: „Повторете!“ И повториха. И каза: „Направете го трети път!“ И те направиха същото трети път. ³⁵ Така водата се разля около жертвеника и окопът се напълни с вода.

³⁶ По времето, когато се принасяше вечерната жертва, пророк Илия се приближи^[d] и каза: „Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев!^[e] Нека познаят днес^[f], че Ти си Бог в Израил и че аз съм Твой служител, и че аз направих всички тези неща според Твоето слово. ³⁷ Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека този народ разбере, че Ти, Господи, си истинският Бог, и Ти ще обърнеш сърцата им^[g].“ ^38 (C)Тогава огън от Господа падна и изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и погълна водата, която беше в окопа. ³⁹ Когато целият народ видя това, падна по лицето си и каза: „Господ, Той е Бог! Господ, Той е Бог!“ ⁴⁰ Тогава Илия им отвърна: „Хванете Вааловите пророци. Нито един от тях да не се спаси!“ Хванаха ги и Илия ги отведе при потока Кисон и там ги изкла.

⁴¹ И Илия каза на Ахав: „Изкачи се, яж и пий, защото се чува шум от бурен дъжд.“ ^42 (D)Така Ахав отиде да яде и да пие, докато Илия се изкачи на върха на Кармил. Той се наведе до земята и постави лицето си между своите колена. ⁴³ Тогава каза на слугата си: „Изкачи се, погледни към морето.“ И той се изкачи по-нагоре и каза: „Няма нищо.“ И така Илия каза седем пъти: „Иди пак!“ ⁴⁴ На седмия път слугата каза: „Ето от морето се издига малък облак като човешка длан.“ Тогава пророкът каза: „Иди и кажи на Ахав: ‘Впрегни колесницата си и слез, за да не ти попречи дъждът’.“ ⁴⁵ А междувременно небето се помрачи от облаци и вятър и се изливаше силен дъжд. Ахав се качи на колесницата и тръгна за Йезреел. ⁴⁶ И силата на Господ беше с Илия. Той препаса кръста си и тичаше пред Ахав до Йезреел.

Пророк Илия на планина Хорив

19 Ахав съобщи на Йезавел какво стори Илия и че е избил с меч всички пророци. ² Тогава Йезавел изпрати пратеник при Илия да каже^[h]: „Нека така да постъпят с мене боговете и още повече да сторят, ако утре по това време не направя твоя живот като живота на един от тях.“

³ Като разбра това, Илия стана и тръгна да спасява живота си, и дойде във Вирсавия, която е в Юдея, и там остави слугата си; ^4 (E)когато сам отиде в степта на разстояние един ден път, седна под една хвойна и искаше да умре, казвайки: „Достатъчно е! Сега, Господи, вземи живота ми, защото не съм по-добър от предците си.“ ⁵ Тогава легна и заспа под хвойната. И ето ангел го докосна и му каза: „Стани, яж!“ ⁶ Когато погледна, до главата му имаше питка, печена на жарава, и стомна с вода. Той яде и пи, легна и заспа. ⁷ Господният ангел се върна и втори път се докосна до него, и каза: „Стани, яж, защото те чака дълъг път.“ ^8 (F)Той стана, хапна и пийна и като се подкрепи с храната, вървя четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив. ⁹ Там той влезе в една пещера, където пренощува.

И ето, Господ отправи слово към него и го попита: „Какво правиш тук, Илия?“ ^10 (G)А той отговори: „Аз съм много ревнив за Господа, Бога Вседържителя, защото Израилевите синове изоставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах и те търсят да погубят моя живот.“

^11 (H)Господ каза: „Излез и застани на планината пред Господа. Точно тогава Господ преминава; и голям и силен вятър разтърси планината и събаря скалите пред Господа. Но Господ не е във вятъра; и след вятъра ще има земетръс, но Господ не е в земетръса. ^12 (I)И след земетръса – огън, но Господ не е в огъня, а след огъня има полъх на тих вятър.“ ^13 (J)Когато Илия чу това, покри лицето си със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И ето дойде към него глас и го запита: „Какво правиш тук, Илия?“ ¹⁴ Той отговори: „Пламнах от ревност за Господа, Бога Вседържителя, защото Израилевите синове изоставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах и те търсят да погубят моя живот.“

^15 (K)И Господ му каза: „Тръгни обратно по своя път през степта към Дамаск и когато пристигнеш там, помажи Азаил за арамейски цар, ^16 (L)а Иуй, Нимесиевия син, помажи за израилски цар. Сафатовия син Елисей, от Авел-Мехола, помажи за пророк вместо тебе. ¹⁷ Който избегне меча на Азаил, Иуй ще убие него, а Елисей ще умъртви онзи, който се избави от меча на Иуй. ^18 (M)Но все пак ще оставя в Израил седем хиляди души – всички, които не са преклонили колена пред Ваал, и всички, чиито уста не са го целували.“

Призоваване на пророк Елисей

^19 (N)Така Илия тръгна оттам и намери Елисей, Сафатовия син. Той ореше с дванадесет чифта волове и сам беше с дванадесетия. Когато Илия преминаваше покрай него, хвърли върху него своето наметало. ²⁰ Елисей остави воловете, изтича след Илия и каза: „Позволи ми да целуна баща си и майка си, и ще тръгна след тебе.“ А той му отговори: „Иди и се върни, защото аз съм направил много за тебе.“ ^21 (O)И той се отдалечи от него, взе чифт волове, закла ги и като запали ралото, изпече месото, раздаде на народа и ядоха. А той стана и тръгна след Илия, и му служеше.

Две войни против арамейците

20 Тогава арамейският цар Венадад събра цялата си войска и освен коне и колесници с него имаше тридесет и двама царе. Той възлезе, обсади Самария и започна да воюва срещу нея. ² И изпрати пратеници до израилския цар Ахав в града ³ да му кажат: „Така казва Венадад: ‘Твоето сребро и твоето злато са мои; и твоите жени, и твоите синове са мои’.“ ⁴ израилският цар отвърна: „Да бъде, както каза, господарю мой, царю: аз и всичко мое сме твои.“ ⁵ А пратениците се върнаха и съобщиха: „Венадад казва така: ‘Аз изпратих да ти кажат, че ще ми дадеш своето сребро и своето злато, и своите жени, и своите синове. ⁶ Действително утре по това време ще изпратя при тебе мои служители и те ще претърсят твоя дом, служителите при тебе и всичко, което е ценно в очите ти, за да го вземат лично и да го изнесат’.“

⁷ Тогава израилският цар повика всички старейшини на страната и каза: „Вижте и знайте, че той замисля зло. Когато изпращаше при мене за моите жени и за синовете ми, и за моето сребро, и за моето злато, аз не му отказах.“ ⁸ А всички старейшини и целият народ казаха: „Не го слушай и не се съгласявай.“ ⁹ Така той отговори на Венададовите пратеници: „Кажете на моя господар, царя: ‘Аз съм готов да направя всичко, за което ти изпрати първия път при твоя раб, но не мога да направя това, което сега искаш’.“ И пратениците тръгнаха и му занесоха отговора. ¹⁰ Тогава Венадад изпрати до него да кажат: „Нека боговете да ми сторят това и още повече, ако пепелта от Самария бъде достатъчна за по една шепа за всички хора, които вървят след мене.“ ¹¹ израилският цар отговори: „Кажете му: ‘Онзи, който се препасва, да не се хвали, както онзи, който се разпасва’.“ ¹² Когато Венадад, който пиеше заедно с неговите царе в шатрите си, чу тези думи, каза на своите служители: „Нападнете града!“ И те атакуваха града.

¹³ И ето един пророк отиде при израилския цар Ахав и каза: „Така казва Господ: ‘Видя ли това голямо пълчище? Ето Аз днес го предавам в ръката ти и ти ще познаеш, че Аз съм Господ’.“ ¹⁴ И Ахав попита: „Чрез кого?“ Той отговори: „Така казва Господ: ‘Чрез младите воини при областните управители’.“ И Ахав запита: „Кой ще започне?“ Той отвърна: „Ти.“ ¹⁵ Тогава Ахав събра младите хора при областните управители и се оказа, че те бяха двеста тридесет и двама души, и после изброи целия народ, всички израилтяни – седем хиляди.

¹⁶ И те излязоха по пладне, докато Венадад пиеше и се опиваше в шатрите заедно с тридесет и двамата царе, които му помагаха. ¹⁷ Първи излязоха младите хора при областните управители. Венадад изпрати съгледвачи и те му известиха, че хората са излезли от Самария. ¹⁸ А той каза: „Ако са излезли за мир, хванете ги живи, ако са излезли за война, пак ги хванете живи“.

¹⁹ Така младите хора при областните управители излязоха от града, последвани от войската. ²⁰ И всеки поразяваше противника си. Арамейците побягнаха и израилтяните започнаха да ги преследват, а арамейският цар Венадад се изплъзна на кон с конница. ²¹ Тогава израилският цар излезе и порази бягащите коне и колесници, и нанесе голямо поражение на арамейците. ²² След това пророкът се приближи при израилския цар и му каза: „Тръгни, бъди решителен и внимавай какво ще правиш, защото след като измине една година, арамейският цар ще тръгне отново против тебе.“

²³ А на арамейския цар служителите казаха: „Техният Бог е Бог на планините; затова те надделяха над нас. Но ако се сражаваме в равнината, непременно ще ги надвием. ²⁴ Затова ето какво да направиш: отстрани царете, всеки от мястото му, и вместо тях постави областни управители. ²⁵ И събери си толкова войска, колкото падна, и коне, колкото имаше, и колесници, колкото имаше. Ще се сражаваме с тях в равнината и непременно ще ги надвием.“ Той ги послуша и постъпи така.

²⁶ След като измина година, Венадад събра арамейците и отиде към Афек, за да се сражава с Израил. ²⁷ Събрани бяха и израилтяните и като се снабдиха с продоволствие, потеглиха насреща им. Така израилците се разположиха на стан пред тях като две малки стада кози, а арамейците изпълниха земята. ²⁸ Тогава Божият човек се приближи и каза на израилския цар: „Така казва Господ: ‘Понеже арамейците казват, че Господ е Бог на планините, а не Бог на долините, ще предам в ръката ти цялото това множество и ще разберете, че Аз съм Господ’.“

²⁹ И те стояха на стан един срещу друг седем дена, а на седмия ден започна сражението. И израилтяните поразиха сто хиляди арамейски пехотинци в един ден. ³⁰ Останалите избягаха в град Афек. Но там крепостната стена падна върху тези останали двадесет и седем хиляди души. А Венадад побягна в главната сграда и тичаше от една стая в друга. ³¹ Тогава неговите служители му казаха: „Ето слушали сме, че царете от Израилевия дом са милостиви. Нека препашем с вретище кръста си и да поставим върви на главите си, и да отидем при израилския цар. Може би той ще пощади твоя живот.“ ³² И така, те се препасаха с вретище около кръста си и навиха върви на главите си, отидоха при израилския цар и казаха: „Твоят служител Венадад казва: ‘Пощади живота ми’.“ А той отговори: „Той жив ли е още? Той е мой брат.“ ³³ И мъжете приеха това за добър знак и бързо взеха думата от устата му, и казаха: „Венадад е наистина твой брат.“ Тогава той отговори: „Идете и го доведете.“ Когато Венадад излезе при него, той го качи в колесницата си. ³⁴ И Венадад му каза: „Ще върна градовете, които баща ми превзе от твоя баща, и ще си поставиш пазари в Дамаск, както си направи баща ми в Самария.“ Ахав каза: „След договора ще те пусна.“ И след като сключи с него договор, го освободи.

³⁵ Тогава един мъж от пророческите синове каза на свой близък според слово Господне: „Удари ме!“ Но мъжът не се съгласи да го удари. ^36 (P)Затова му каза: „Понеже ти не послуша гласа на Господа, когато се отдалечиш от мене, лъв ще те убие.“ Той се отдалечи от него и лъв го намери и го уби. ³⁷ После той намери друг мъж и каза: „Удари ме!“ Този човек го удари и го нарани. ³⁸ Тогава пророкът тръгна и застана на пътя пред царя, като се беше прикрил с покривало на очите. ³⁹ Когато царят минаваше, той извика към царя и каза: „Твоят слуга излезе от битката и ето един човек, като се отби настрана, доведе при мене пленник и каза: ‘Пази този мъж. Ако не го опазиш, животът ще ти бъде взет вместо неговия или ще трябва да отмериш един талант сребро.’ ⁴⁰ И докато слугата ти беше зает с туй-онуй, пленникът изчезна.“ Тогава израилският цар каза: „Такава е присъдата ти; ти сам я определи.“ ⁴¹ Тогава той бързо махна покривалото от очите си и израилският цар го позна, че беше от пророците. ⁴² А той му каза: „Така казва Господ: ‘Понеже изпусна от ръцете си човека под заклятие от Мене, твоят живот ще бъде вместо неговия живот, твоят народ вместо неговия народ’.“ ⁴³ И израилският цар тръгна за дома си унил и намръщен и дойде в Самария.