Beginning

Победите на Давид над околните езически племена

(8:1-18)

8 ^(A)След това Давид порази филистимците и ги покори. Той отне властта на филистимците от Метег-Гаама. ² Той порази също и моавците. Простря ги на земята и отмери поредицата легнали с мерилна връв: две върви за убиване, една връв за помилване. Така моавците станаха роби на Давид и плащаха данък. ³ Давид порази и Адраазар, син на Рехова, цар на Сува, когато той отиваше да възстанови властта си при река Ефрат. ^4 (B)От него Давид взе хиляда и седемстотин конници^[a], както и двадесет хиляди бойци. Той преряза жилите на всички колеснични коне, като остави от тях за сто колесници. ⁵ Когато от Дамаск дойдоха сирийци да помогнат на сувския цар Адраазар, Давид порази двадесет и две хиляди сирийци. ⁶ Тогава Давид постави гарнизони в Сирия и Дамаск. Сирийците станаха роби на Давид и плащаха данък. И Господ запазваше Давид навсякъде, където и да отидеше. ⁷ След това Давид взе златните щитове, които носеха робите на Адраазар, и ги донесе в Йерусалим^[b]. ⁸ Цар Давид взе като плячка твърде много мед от градовете Бет и Берот, принадлежащи на областта на Адраазар.

⁹ Когато Тоа, цар на Имат, чу, че Давид победил цялата Адраазарова войска, ¹⁰ той изпрати сина си Йорам при него да го поздрави и да му благодари затова, че е воювал с Адраазар и го е победил, тъй като Адраазар често воюваше с Тоа. А Йорам донесе със себе си сребърни, златни и медни съдове. ¹¹ И тях още цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, взето от народите, покорени от него: ¹² от сирийци, моавци, амонци, филистимци и амаликитци, както и взетото от Адраазар, сина на сувския цар Рехова.

^13 (C)Така Давид си спечели слава, като се завърна от поражението на осемнадесет хиляди едомци в Долината на солта. ¹⁴ Той постави гарнизони по цяла Идумея. Така всички идумейци станаха роби на Давид. Господ запазваше Давид, където и да отидеше.

^15 (D)Така Давид царува над целия Израил, съдеше и отсъждаше право на целия си народ. ^16 (E)А Йоав, син на Саруя, беше началник над войската; Йосафат, син на Ахилуд, беше летописец; ¹⁷ Садок, син на Ахитув, както и Ахимелех, син на Авиатар, бяха свещеници; Серая беше книжовник; ¹⁸ Ванея, син на Йодай, беше началник над хелетейци и фелетейци, а Давидовите синове бяха придворни свещеници.

Давид и Мемфивостей

9 ^(F)След това Давид попита: „Не е ли останал още някой от Сауловия дом? Аз бих проявил към него милост заради Йонатан.“ ^2 (G)В Сауловия дом имаше един служител на име Сива. Повикаха го при Давид и царят го попита: „Ти ли си Сива?“ Той отговори: „Аз, твоят служител, съм този.“ ^3 (H)Царят продължи: „Не остана ли още някой от Сауловия дом? Бих проявил към него Божия милост.“ Сива отговори: „Има още един Йонатанов син, който е куц.“ ^4 (I)И царят го попита: „Къде е той?“ Сива отговори: „Ето той е в къщата на Махир, син на Амиел, в Лодевар.“

⁵ Тогава цар Давид изпрати пратеници, за да го вземат от къщата на Махир, Амиеловия син, от Лодевар. ⁶ И Мемфивостей, син на Йонатан, Саулов син, дойде при Давид, падна по лице и се поклони. Давид каза: „Мемфивостее!“ Той отговори: „Ето ме, аз съм твоят служител.“ ⁷ Давид продължи: „Не бой се! Аз ще окажа милост към тебе заради баща ти Йонатан и ще ти върна всичките земи на дядо ти Саул, и ти винаги ще ядеш хляб на моята трапеза.“ ⁸ А той му се поклони с думите: „Какво е твоят служител, та погледна милостно на такова мъртво куче като мене?“

⁹ Тогава царят повика Сауловия слуга Сива и му нареди: „Всичко, което принадлежеше на Саул и на целия му дом, дадох на сина на твоя господар. ^10 (J)Ти ще му обработваш земите – ти, твоите синове и твоите слуги, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб за прехрана. А Мемфивостей, синът на господаря ти, винаги ще яде на моята трапеза.“ А Сива имаше петнадесет синове и двадесет слуги. ¹¹ Сива отговори на царя: „Служителят ти ще изпълни всичко, което моят господар, царят, заповядва на своя служител.“ Мемфивостей ядеше на Давидовата трапеза като един от царските синове. ^12 (K)А Мемфивостей имаше малък син на име Миха. Всички, които живееха в къщата на Сива, бяха служители на Мемфивостей. ¹³ Така Мемфивостей живееше в Йерусалим, понеже винаги ядеше на царската трапеза. Той беше куц с двата си крака.

Победите на Давид над амонци и арамейци

10 ^(L)След известно време умря амонският цар и вместо него се възцари синът му Анон. ² Тогава Давид каза: „Ще окажа милост към Анон, син на Наас, заради доброто, което ми стори баща му.“ Затова Давид изпрати слугите си да утешат Анон заради баща му.

И Давидовите слуги отидоха в страната на амонците. ³ Но амонските князе казаха на господаря си Анон: „Мислиш ли, че Давид от почит към твоя баща ти е изпратил утешители? Не е ли изпратил Давид слугите си при тебе, за да разузнаят града и да го огледат изцяло, а след това да го разрушат?“ ^4 (M)Затова Анон хвана Давидовите слуги и на всеки от тях обръсна половината брада и отряза дрехите им наполовина до седалището, и ги пусна. ⁵ Когато съобщиха това на Давид, той изпрати вестители да ги посрещнат, понеже бяха силно посрамени. Царят заповяда да им кажат: „Останете в Йерихон, докато ви пораснат брадите, и след това се върнете.“

⁶ Когато амонците видяха, че станаха омразни на Давид, изпратиха да наемат двадесет хиляди пеши войни – сирийци от Бет-Рехов и от Сува, както и хиляда мъже от царя на Мааха и дванадесет хиляди мъже от Истов. ⁷ Когато Давид чу за това, изпрати Йоав с цяла войска воини. ⁸ Амонците се придвижиха и се разположиха за битка при градските порти, а сирийците от Сува и Рехов, от Истов и Мааха стояха отделно на полето. ⁹ Като видя, че неприятелската войска беше се разположила срещу него и отпред, и отзад, Йоав подбра воини измежду всички израилтяни и ги разгърна против сирийците. ¹⁰ А останалите воини той повери на брат си Авеса, за да ги разгърне срещу амонците. ¹¹ След това Йоав нареди: „Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми окажеш помощ. Ако обаче амонците вземат връх над тебе, тогава аз ще ти окажа помощ. ¹² Бъди храбър! Нека мъжествено да се сражаваме за нашия народ и за градовете на нашия Бог! Нека Господ извърши това, което Му е угодно.“

¹³ И така Йоав и воините, които бяха с него, встъпиха в битка със сирийците и те побягнаха от него. ¹⁴ А амонците, като видяха, че сирийците бягат, побягнаха от Авеса и влязоха в града. Затова Йоав се оттегли от амонците и дойде в Йерусалим.

^15 (N)Като видяха, че бяха победени от израилтяните, сирийците пак се събраха заедно. ¹⁶ И Адраазар изпрати пратеници, за да повика сирийците, които бяха оттатък реката^[c], и те отидоха в Елам. Предвождаше ги Адраазаровият военачалник Совак. ¹⁷ Когато съобщиха на Давид за това, той свика всички израилтяни, премина Йордан и отиде в Елам. Сирийците се подредиха в боен ред срещу Давид и влязоха в сражение с него. ¹⁸ Но сирийците побягнаха от израилтяните. Давид изтреби седемстотин сирийски колесници и четиридесет хиляди конници, порази и военачалника Совак, който и умря там. ¹⁹ Когато всички царе, подвластни на Адраазар, видяха, че са победени от израилтяните, сключиха мир с израилтяните и им се подчиниха. Така сирийците не посмяха повече да помагат на амонците.

Грехът на Давид

Давид и Вирсавия

11 ^(O)След една година по времето, когато царете тръгват на война, Давид изпрати Йоав, а заедно с него и слугите, както и всички израилтяни. Те разбиха амонците и обсадиха Рава.

А Давид остана в Йерусалим. ² Веднъж привечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царския дворец. От покрива той видя една жена, която се къпеше. А тази жена беше много красива на външен вид. ³ Давид изпрати свой служител да разпита коя е тази жена. Известено му беше: „Това е Вирсавия, дъщеря на Елиам, съпруга на хетееца Урия.“ ^4 (P)Давид изпрати пратеник да я доведе. Когато тя дойде при него, той спа с нея. А когато се очисти от месечното си течение, тя се завърна у дома си. ⁵ Тази жена забременя и изпрати пратеник да съобщи на Давид: „Бременна съм.“

⁶ Тогава Давид изпрати пратеник до Йоав с нареждане: „Изпрати ми хетееца Урия.“ И Йоав изпрати Урия при Давид. ⁷ Когато Урия дойде, Давид го разпита дали е добре Йоав, дали са добре воините и дали е победоносен ходът на сраженията. ⁸ След това Давид предложи на Урия: „Прибери се у дома си и отдъхни.“ Урия излезе от царския дворец, а след него занесоха дял от царската трапеза. ⁹ Но Урия преспа при вратата на царския палат заедно с всички служители на господаря си и не се прибра у дома си. ¹⁰ Съобщиха на Давид: „Урия не се прибра у дома си.“ Давид попита Урия: „Извървял си дълъг път – защо не се прибра у дома си?“ ¹¹ Урия отговори на Давид: „ковчегът, Израил и мъжете от племето на Юда пребивават под шатри и господарят ми Йоав, и служителите на господаря ми са разположени на лагер на полето, мога ли аз да вляза в къщата си – да ям, да пия и да спя с жена си! Заклевам се в твоя живот и в живота на твоята душа – това аз няма да направя.“ ¹² Тогава Давид каза на Урия: „Престой тук и днес, а утре ще те изпратя.“ И така Урия остана в Йерусалим и на следващия ден. ¹³ Давид го покани и Урия яде пред него и пи, и Давид го опи. Но вечерта Урия отиде да спи на леглото си със служителите на своя господар, а у дома си не отиде.

¹⁴ Затова сутринта Давид написа писмо до Йоав и даде на Урия да го занесе. ¹⁵ В писмото написа: „Поставете Урия там, където най-силно се разразява сражението. После се оттеглете от него, тъй че той да бъде поразен и да умре.“ ¹⁶ Затова Йоав, когато обсаждаше град Рава, постави Урия на такова място, където знаеше, че има храбри мъже. ¹⁷ От града излязоха воини, сражаваха се с Йоав и няколко от Давидовите войни паднаха убити. Убит беше също и хетеецът Урия. ¹⁸ Тогава Йоав съобщи на Давид за случилото се в сражението. ¹⁹ Той заповяда на вестител: „Когато разкажеш на царя какво се случи при сражението, ²⁰ може би той ще се разгневи и ще попита: ‘Защо се приближихте толкова близо до града да се сражавате? Не знаехте ли, че ще стрелят по вас от градската стена? ^21 (Q)Кой уби Авимелех, син на Йероваал? Една жена не хвърли ли от градските стени върху него отломка от воденичен камък и той не умря ли в Тевец? А вие защо се приближихте толкова близо до стената?’ Тогава ти отговори: ‘Така също и твоят слуга, хетеецът Урия, умря.’“

²² След това вестителят замина и като пристигна, разказа на Давид всичко, което му беше поръчал Йоав^[d]. ²³ Вестителят каза на Давид: „Враговете надделяваха над нас и излязоха срещу нас на полето, и ние ги преследвахме до входа на градските порти. ²⁴ Тогава защитниците стреляха от градските стени върху служителите ти и някои от царските служители паднаха убити. Убит беше и твоят служител, хетеецът Урия.“ ²⁵ Тогава Давид каза на вестителя: „Съобщи на Йоав следното: ‘Не се смущавай от случилото се, защото мечът посича веднъж един, друг път друг. Засили още повече сражението против града и го разруши.’ Така да го насърчиш.“

²⁶ Когато Уриевата жена чу, че нейният съпруг Урия е мъртъв, тя оплака мъжа си. ²⁷ Когато премина времето на жалейката, Давид изпрати пратеници и я прибра в своя дворец. Така тя му стана жена и му роди син. Но деянието, което Давид извърши, беше зло пред Господа.

Божието наказание на Давид и раждането на Соломон

12 ^(R)Тогава Господ изпрати Натан^[e] при Давид. Той отиде при него и му каза: „В един град имаше двама души – единият богат, а другият сиромах. ² Богатият имаше твърде много овце и кози, както и едър добитък, ³ а сиромахът нямаше нищо освен едно-единствено женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало при него заедно с децата му – ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря. ⁴ Веднъж един странник посети богатия човек. Тогава му се досвидя да вземе от овцете или от воловете си, за да предложи угощение на дошлия при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви на дошлия при него човек.“ ⁵ Давид силно се разгневи против този човек и каза на Натан: „Жив ми Господ! Онзи човек, който е извършил това, заслужава смърт. ^6 (S)А за агнето той трябва да плати четирикратно, понеже е извършил това и не е имал милост.“

⁷ Тогава Натан каза на Давид: „Ти си този човек. Така говори Господ, Бог Израилев: ‘Аз те помазах за цар над Израил, избавих те от преследването на Саул, ⁸ дадох ти притежанието на твоя господар, както и жените на господаря в твоя дворец, поставих те цар над Израил и Юда; ако това е малко, бих ти придал още повече. ⁹ А ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред Него? Ти порази с меч Урия, взе жена му за своя жена, а него уби с амонски меч. ¹⁰ Затова мечът няма да се оттегли от твоя дом за вечни времена, понеже ти Ме презря и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена.’ ^11 (T)Така говори Господ: ‘Ето в твоя дворец Аз ще изпратя против тебе злини, ще взема твоите жени и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с жените ти под това слънце. ¹² Ти извърши това тайно, а Аз ще го извърша пред цял Израил и посред бял ден.’“ ^13 (U)Тогава Давид отговори на Натан: „Съгреших пред Господа.“ А Натан каза на Давид: „Господ опрости греха ти – ти няма да умреш. ¹⁴ Но тъй като с това даде повод на Господните врагове да Го хулят, затова родилият ти се син ще умре.“ ¹⁵ След това Натан отиде у дома си.

И ето, Господ даде да се разболее детето, което Уриевата жена бе родила на Давид. ¹⁶ Давид се моли пред Бога за детето, пости и усамотен прекара нощта, легнал на земята. ¹⁷ При него влязоха придворните му, за да го вдигнат от земята; но той отказа, нито яде хляб с тях. ¹⁸ На седмия ден детето умря и Давидовите служители се страхуваха да му съобщят, че детето е умряло. Защото си казваха: „Докато детето беше още живо, ние му говорехме, а той не се вслушваше. Как сега да му кажем, че детето е умряло? Той ще направи нещо лошо.“ ¹⁹ Но Давид видя, че служителите му си шепнат нещо, и разбра, че детето вече е умряло. Затова той ги запита: „Умря ли детето?“ Отговориха: „Умря.“

²⁰ Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се, отиде в Господния дом и отправи молитва. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб и яде. ²¹ А служителите му го попитаха: „Какво е това, което вършиш? Докато детето беше още живо, ти пости и плака; след като то умря, ти стана и яде хляб.“ ²² Давид отговори: „Докато детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: ‘Кой знае дали Господ няма да ми окаже милост и детето да остане живо?’ ²³ А сега то умря – защо да постя? Мога ли да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене.“

^24 (V)И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя роди син, когото нарече Соломон^[f]. Господ възлюби това дете ²⁵ и изпрати пророк Натан, който го нарече Йедидия^[g], както Господ беше казал.

^26 (W)(X)Йоав воюва против Рава, главен град на амонците, и обсади този царски град. ²⁷ Той изпрати пратеник да съобщи на Давид: „Аз щурмувах Рава и завладях вътрешния град до реката. ²⁸ А сега събери останалите боеспособни воини и потегли към този град, и сам го превземи. Защото, ако го превзема аз, ще му се даде моето име.“ ²⁹ Давид събра воините, потегли към град Рава, воюва против него и го превзе. ³⁰ Давид взе короната от главата на царя им, която тежеше талант злато и беше украсена със скъпоценни камъни. Давид сам я сложи на главата си и изнесе от града много голяма плячка. ³¹ А жителите на този град той принуди да работят с триони, железни дикани, железни брадви и в пещи за печене на тухли. Така постъпи той с всички амонски градове. След това Давид се завърна с цялата си войска в Йерусалим.