Beginning

Възцаряване на Давид

Смъртта на Саул

1 ^(A)След смъртта на Саул, след като амаликитците бяха разбити, Давид се завърна и престоя в Секелаг два дена. ^2 (B)Тогава на третия ден дойде един човек от Сауловия стан. Дрехите му бяха раздрани и главата му беше в пръст. Когато влезе при Давид, направи поклон до земята ³ Давид го попита: „Откъде идваш?“ Той отговори: „Избягах от лагера на израилтяните.“ ^4 (C)Но Давид отново го попита: „Как се случи това? Разкажи ми!“ А той отговори: „Воюващите се разбягаха от сражението и много от тях са мъртви. Умряха също Саул и синът му Йонатан.“ ⁵ Тогава Давид попита младия воин, който му съобщаваше това: „Откъде разбра, че Саул и синът му Йонатан са мъртви?“ ⁶ Младият воин, който му съобщаваше това, продължи: „Аз случайно бях отишъл на Гелвуйската планина. Видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го настигнаха. ⁷ Той се огледа назад и като ме видя, повика ме. ⁸ Аз отговорих: ‘Ето ме.’ Той ме попита: ‘Кой си ти?’ Отговорих му, че съм амаликитец. ⁹ След това той ми заповяда: ‘Приближи се към мене и ме убий, защото безсилие ме е обзело, а все още съм жив.’ ^10 (D)Тогава аз се приближих до него и го убих, понеже бях уверен, че той не може повече да живее, тъй като вече беше паднал. Взех диадемата, която беше на главата му, както и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук при господаря си.“

¹¹ Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото сториха и всички мъже, които бяха заедно с него. ¹² Ридаха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, за Господните воини и за Израилевия дом, затова, че бяха загинали от меч. ¹³ А Давид попита младия воин, който му съобщи това: „Ти откъде си?“ Той му отговори: „Аз съм син на един чужденец амаликитец.“ ^14 (E)Тогава Давид му каза: „Как се осмели да вдигнеш ръка, за да убиеш царя – Господния помазаник?“ ¹⁵ След това Давид повика един друг млад воин и му заповяда: „Пристъпи, нападни го!“ И войнът го порази смъртно. ^16 (F)Давид продължи да говори на амаликитеца: „Ти си виновен за тази смърт, понеже устата ти свидетелстваха против тебе при думите ти: ‘Убих Господния помазаник’.“

Плачевна песен на Давид за Саул и Йонатан

¹⁷ Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан със следната плачевна песен, ^18 (G)като заповяда юдеите да я научат на струнен инструмент, както е записана в „Книгата на храбрите“:

Помазване на Давид за цар

2 След това Давид се допита до Господ: „Да отида ли в някой от градовете на племето на Юда?“ И Господ му отговори: „Иди.“ Давид отново каза: „Къде да отида?“ Той му отговори: „В Хеврон.“ ^2 (J)И така, Давид отиде там с двете си жени: йезреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша жена на Навал. ³ Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. Така те се заселиха в селищата около град Хеврон. ^4 (K)Тогава дойдоха мъже от племето на Юда и помазаха там Давид за свой цар.

Известиха на Давид, че жителите от Явис в Галаад погребали Саул. ⁵ Давид изпрати пратеници до жителите на Явис в Галаад да им кажат: „Благословени да сте пред Господ затова, че проявихте любов към своя господар Саул^[a] и сте го погребали^[b]. ⁶ Нека сега Господ ви възнагради със Своето благоволение и вярност. Така и аз ще ви се отблагодаря с добро, тъй като сторихте това. ⁷ И така, нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени, защото господарят ви Саул умря, а племето на Юда помаза мене за свой цар.“

⁸ Но Авенир, син на Нир и началник над Сауловата войска, взе Йевостей, Сауловия син, заведе го в Маханаим ⁹ и го обяви за цар над цял Израил, над Галаад, Ашур и Йезреел, над Ефрем и Вениамин. ¹⁰ Сауловият син Йевостей беше на четиридесет години, когато се възцари над Израил, и царува две години. Само племето на Юда последва Давид.

Давид налага своята власт

^11 (L)Царуването на Давид в Хеврон над племето на Юда продължи седем години и шест месеца. ¹² И така, Авенир, син на Нир, потегли заедно с войните на Сауловия син Йевостей от Маханаим към Гаваон. ^13 (M)Също и Йоав, син на Саруя, потегли заедно с Давидовите бойци и се срещнаха при Гаваонския водоем. Едните застанаха на едната страна на водоема, а другите – на другата страна. ¹⁴ Тогава Авенир каза на Йоав: „Нека мъже започнат военна игра пред нас.“ Йоав отговори: „Нека започнат.“ ¹⁵ Дванадесет млади мъже от племето на Вениамин застанаха на страната на Йевостей, Сауловия син, а срещу тях застанаха дванадесет Давидови бойци. ¹⁶ Те се хванаха един друг за главите, забиха един на друг меч в хълбока и паднаха заедно. Затова онова място беше наречено Хелкат-Хацурим^[c], което се намира в Гаваон.

¹⁷ През онзи ден се разрази много жестоко сражение и Авенир с израилтяните бяха победени от Давидовите бойци. ^18 (N)Там бяха тримата синове на Саруя: Йоав, Авеса и Асаил. А Асаил беше лек в нозете, като сърна в полето. ¹⁹ Асаил се спусна след Авенир и го гони, без да се отбива ни надясно, ни наляво при преследването му. ²⁰ Авенир погледна назад и каза: „Ти ли си, Асаиле?“ Той отговори: „Аз съм.“ ²¹ Тогава Авенир му каза: „Отбий се надясно или наляво, хвани някого от младите мъже и вземи оръжието му.“ Но Асаил отказа да го остави. ²² След това Авенир повторно каза на Асаил: „Остави ме, иначе ще те поваля на земята. С какви очи после ще погледна брат ти Йоав?“ ²³ Но Асаил отказа да отстъпи. Затова Авенир обърна копието и го прободе в корема. Копието премина през него, той падна там и умря на това място. Всички, които минаваха през мястото, където падна и умря Асаил, се спираха.

²⁴ А Йоав и Авеса преследваха Авенир. Слънцето бе вече залязло, когато стигнаха до хълма Ама, който е срещу Гиах на пътя за Гаваонската степ. ²⁵ Мъжете от племето на Вениамин се събраха около Авенир, сформираха войска и застанаха на върха на един хълм. ²⁶ Тогава Авенир се провикна към Йоав: „Винаги ли ще се върти меч за изтребление? Не знаеш ли, че краят ще бъде горчив? Кога ще заповядаш на твоите воини да престанат да преследват братята си?“ ²⁷ Йоав отговори: „Заклевам се в живия Бог! Ако ти не беше изговорил казаното, още в зори мъжете щяха да престанат да преследват братята си.“ ²⁸ И ето Йоав засвири с тръба и всички мъже престанаха да преследват вече израилтяните. Така битката престана.

²⁹ А Авенир и неговите мъже вървяха през равнината цяла нощ, преминаха Йордан, пропътуваха през цял Битрон и достигнаха до Маханаим. ³⁰ Йоав се върна от преследването на Авенир. Събраха се всички мъже – от Давидовите бойци, освен Асаил, липсваха деветнадесет души. ³¹ А Давидовите бойци бяха поразили мъжете от племето на Вениамин, както и мъжете на Авенир, от които паднаха убити триста и шестдесет души. ³² След това вдигнаха Асаил и го погребаха във Витлеем, в бащиния му гроб. А Йоав заедно с мъжете си вървеше цяла нощ и призори стигнаха в Хеврон.

3 Войната между привържениците на Саул и Давид се проточи. Давид все повече се налагаше, докато Сауловият дом все повече отслабваше.

^2 (O)На Давид се родиха в Хеврон следните синове: първородният беше Амнон от йезреелката Ахиноама; ³ втори – Далуя от кармелитката Авигея, бивша Навалова жена; трети – Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай; ⁴ четвърти – Адония, син от Агита; пети – Сафатия, син от Авитала; ⁵ шести – Йетераам от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон.

⁶ Докато траеше войната между привържениците на Саул и Давид, Авенир беше на страната на Сауловия дом. ^7 (P)А Саул имаше наложница, на име Рицпа, дъщеря на Айя. Йевустей упрекна Авенир: „Защо си лежал с бащината ми наложница?“ ⁸ Авенир силно се разяри от тези думи и отговори: „Нима аз съм кучешка глава от племето на Юда? Днес аз оказах милост към дома на баща ти Саул, към семейството му и приятелите му и не те предадох във властта на Давид, а ти сега заради една жена ме обвиняваш в грях. ^9 (Q)Така да направи Бог на Авенир и повече от това да направи, ако аз не направя за Давид така, както Господ му се е клел: ^10 (R)ще отнема царството от Сауловия дом и ще поставя Давидовия престол над Израил и над Юда от Дан до Вирсавия.“ ¹¹ А Йевустей не можа да отговори на Авенир, понеже изпитваше страх от него.

¹² Тогава Авенир изпрати вестители до Давид да кажат: „Чия е тази земя?“ И още: „Сключи с мене съюз и аз ще бъда с тебе. Така под твоя власт ще поставя целия израилски народ.“ ¹³ А Давид отговори: „Добре, ще сключа с тебе съюз. Само за едно те моля, а именно – ти няма да видиш лицето ми, ако не доведеш със себе си Сауловата дъщеря Мелхола, когато дойдеш да се видиш с мене.“ ^14 (S)След това Давид изпрати вестители до Сауловия син Йевостей да кажат: „Върни жена ми Мелхола, която аз придобих за сто филистимски краеобрязъци.“ ^15 (T)Тогава изпрати пратеници да я вземат от мъжа ѝ Фалтий, син на Лаиш. ¹⁶ С нея тръгна и мъжът ѝ, като я придружи с плач до Бахурим. Но Авенир му заповяда: „Върни се.“ И той се върна.

¹⁷ А Авенир се посъветва с Израилевите старейшини с думите: „Вие отдавна искахте Давид да ви бъде цар. ¹⁸ Време е сега да действате, защото Господ е казал на Давид: ‘Чрез ръката на Своя служител Давид ще избавя народа Си Израил от властта на филистимците и на всички врагове.’“ ¹⁹ Същото каза Авенир и на мъжете от племето на Вениамин. След това Авенир отиде в Хеврон, за да съобщи на Давид тези желания на Израил и на цялото племе на Вениамин. ²⁰ Авенир заедно с двадесет мъже дойде при Давид в Хеврон и Давид даде угощение на Авенир и на тези, които бяха с него. ²¹ Тогава Авенир каза на Давид: „Ще отида и ще събера около тебе, своя господар, царя, целия израилски народ, за да сключат завет с тебе, и ти ще царуваш над всички, както ти сам желаеш.“ След това Давид изпрати Авенир и той си отиде с мир.

²² И ето Давидовите слуги заедно с Йоав се завърнаха от похода и донесоха със себе си голяма плячка; но Авенир го нямаше вече при Давид в Хеврон, защото Давид го беше отпратил и той си бе отишъл с мир. ²³ Когато Йоав и цялата войска, която беше с него, дойдоха, тогава съобщиха на Йоав: „При царя дойде Авенир, Нировият син, и той го изпрати, и онзи си отиде с мир.“ ²⁴ Тогава Йоав дойде при царя и каза: „Какво си направил? Ето Авенир е идвал при тебе, защо си го изпратил и той си е отишъл? ²⁵ Ти познаваш Авенир, Нировия син. Той е идвал да те измами, да разбере кога идваш и кога тръгваш и да разузнае всичко, което правиш.“

²⁶ Йоав излезе от Давид и изпрати след Авенир вестители, които го върнаха от кладенеца Сира, без Давид да знае това. ^27 (U)Когато Авенир се завърна в Хеврон, Йоав го отведе настрана – навътре от градските порти, уж да говори с него тайно. Там той го прободе в корема като отмъщение за кръвта на брат си Асаил. ²⁸ А по-късно, като чу за това Давид, каза: „Невинни сме за вечни времена пред Господа аз и царството ми за кръвта на Авенир, Нировия син. ²⁹ Нека тя падне върху главата на Йоав и върху цялото му семейство. Нека в него винаги има човек с кървящи рани или прокажен, или такъв, който се подпира на тояга, или който пада от меч, или който се нуждае от хляб.“ ³⁰ Така Йоав и брат му Авеса убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в битката при Гаваон.

³¹ Тогава Давид каза на Йоав и на тези, които бяха заедно с него: „Раздерете дрехите си и се облечете във вретища, и оплаквайте Авенир.“ И цар Давид вървеше след носилката му. ³² Погребаха Авенир в Хеврон. Царят плака с висок глас над Авенировия гроб. Плакаха и всички с него. ³³ Царят оплака Авенир, нареждайки: „Нима като безумен трябваше да умре Авенир? ³⁴ Ръцете ти не бяха свързани, краката ти не бяха оковани – ти падна, както пада човек от престъпници.“ Тогава всички заридаха още повече.

³⁵ Когато дойдоха да предложат на Давид да яде хляб, докато още не беше се стъмнило, Давид се закле с думите: „Така Бог да ми стори, да! И повече да ми прибави, ако вкуся хляб или друго нещо до залез слънце.“ ³⁶ Когато целият народ научи за станалото, това му допадна; всичко, което царят вършеше, допадаше на целия народ. ³⁷ Защото в онзи ден целият израилски народ разбра, че убийството на Авенир, Нировия син, не беше извършено от царя. ³⁸ След това царят каза на придворните си: „Знаете ли, че днес велик вожд падна в Израил? ^39 (V)Аз сега съм още слаб, ако и да съм помазан за цар, а тези мъже, Сауловите синове, са по-силни от мене. Но Господ ще въздаде на онзи, който извършва зло, според злодеянието му.“