Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Beginning

Read the Bible from start to finish, from Genesis to Revelation.
Duration: 365 days
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Version
Четвърто Царе 4-5

Чудесата на пророк Елисей

(A)Една жена от жените на пророческите ученици с плач казваше на Елисей: „Твоят служител, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от Господа, но лихварят дойде да вземе двете ми деца за роби.“ Елисей я попита: „Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи.“ Тя отговори: „Твоята слугиня няма нищо вкъщи освен един съд за маслиново масло.“ Тогава Елисей каза: „Иди и вземи назаем празни съдове от всички твои съседи, много на брой. Тогава влез и затвори вратата след себе си и своите синове, и наливай маслиново масло във всички тези съдове. Когато един се напълни, поставяй го настрана.“ Тя си отиде и затвори вратата след себе си и синовете си. Те ѝ носеха съдове, докато тя наливаше. Когато съдовете се напълниха, тя каза на един от синовете си: „Донеси ми още съдове!“ Но той ѝ отговори: „Няма повече.“ Тогава маслиновото масло престана да тече. Тя отиде и съобщи на Божия човек, а той ѝ каза: „Иди, продай маслиновото масло и плати на кредиторите си, а ти и синовете ти можете да живеете с останалото.“

Един ден Елисей пътуваше за Сунам, където живееше една заможна жена, която обикновено го канеше у дома си да се храни. И колкото пъти минаваше, той всякога се отбиваше и се хранеше с нея. Тя каза на мъжа си: „Ето зная, че Божият човек, който често минава край нас, е свят. 10 Нека направим за него малка, оградена със стени горна стая и да му поставим там легло, маса, стол и лампа. Така че когато идва при нас, да може да стои там.“

11 Един ден Елисей отиде пак там, качи се в горната стая и полегна. 12 Тогава той каза на Гиезий, младия си служител: „Повикай тази сунамитка!“ Гиезий я повика и тя застана пред него. 13 Тогава Елисей му каза: „Кажи ѝ сега: Ето ти полагаш целия този труд заради нас, какво да направим за тебе? Има ли нещо, което да бъде казано за тебе на царя или на военачалника?“ Тя отговори: „Не, аз живея сред народа си.“ 14 Но Елисей настояваше: „Какво може да се направи за нея?“ Тогава Гиезий каза: „Виж, тя няма дете, а мъжът ѝ е стар.“ 15 Тогава Елисей отвърна: „Повикай я.“ Той я повика и тя застана при входа. 16 (B)Той каза: „След година пак по това време ти ще притискаш в прегръдките си син.“ Тогава тя рече: „Не, господарю мой! Ти, Божий човече, не лъжи своята слугиня.“ 17 Но жената забременя и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей.

18 (C)Детето порасна и един ден излезе при баща си, при жътварите. 19 То каза на баща си: „Главата, главата ме боли!“ И той нареди на слугата: „Отнеси го на майка му.“ 20 Слугата го вдигна, занесе го на майка му и то седя в скута ѝ до пладне. Тогава умря. 21 Тя се качи горе и го постави на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе. 22 След това повика мъжа си и каза: „Изпрати ми един от слугите си и една ослица, аз ще отида бързо при Божия човек и ще се върна.“ 23 Но той запита: „Защо искаш да ходиш при него днес? Нито е новолуние, нито събота.“ Но тя отговори: „Това не пречи!“ 24 И тя оседла ослицата и каза на слугата си: „Води и върви! Не забавяй, докато не ти кажа.“ 25 Така тя тръгна и отиде при Божия човек на планината Кармил.

Когато Божият човек я видя отдалече, каза на служителя си Гиезий: „Ето това е сунамитката. 26 Сега изтичай да я посрещнеш и я попитай: ‘Здрава ли си? Здрав ли е мъжът ти? Здрав ли е твоят син?’“ И тя отговори: „Всичко е наред.“ 27 Когато тя дойде при Божия човек на планината, сграбчи краката му. Гиезий се приближи, за да я пропъди, но Божият човек каза: „Остави я, защото душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми откри.“ 28 Тя каза: „Поисках ли син от моя господар? И не казвах ли да не ме заблуждава?“ 29 Тогава той се обърна към Гиезий с думите: „Приготви се. Вземи тоягата ми в ръката си и върви. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И сложи тоягата ми върху лицето на момчето.“ 30 Тогава майката на детето каза: „Жив е Господ, жив е, бъди и ти жив, няма да те изоставя!“ И той стана и тръгна след нея.

31 Гиезий вървеше пред тях и сложи тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито звук, нито отговор. Той се върна, излезе срещу Елисей и му каза: „Момчето не се събуди.“ 32 Тогава Елисей влезе в къщата и момчето, лежащо на постелята си, беше мъртво. 33 Той влезе, затвори вратата след себе си и се помоли на Господа. 34 След това се покачи на леглото и легна върху момчето лице в лице и очи в очи, и се простря върху него, и тялото на момчето се затопли. 35 Елисей слезе, започна да ходи напред-назад пред къщата, после пак се покачи на леглото и се наведе над него, и момчето кихна седем пъти и отвори очите си. 36 Тогава той повика Гиезий и каза: „Повикай сунамитката!“ Той я повика, тя дойде при него и той каза: „Вземи сина си!“ 37 (D)Тя влезе, падна в краката му и се поклони до земята, след това взе сина си и излезе.

38 Елисей се завърна в Галгал, а в страната имаше глад. Пророческите ученици се събраха пред него и той каза на прислужника си: „Постави голямото гърне и свари вариво за пророческите ученици!“ 39 И един от тях излезе на полето, за да събира растения, и намери дива лоза, набра от нея пълен скут диви плодове. Върна се, наряза ги на парчета и ги хвърли в гърнето с варивото, без да ги познава. 40 Сипаха на мъжете да ядат. Но щом започнаха да ядат от варивото, те извикаха и казаха: „Божий човече, в гърнето има смърт!“ И не можеха да ядат. 41 Тогава той каза: „Донесете брашно!“ И той го изсипа в гърнето. След това каза на Гиезий: „Сипи на хората!“ И ядоха, и нямаше в гърнето нищо вредно.

42 (E)И един мъж дойде от Ваалшалиша и донесе на Божия човек хляб от първите плодове – двадесет ечемични самуна и сурови зърна с люспите. Той каза: „Дай на хората да ядат.“ 43 Но прислужникът му попита: „Как мога да дам това на сто души?“ Той настояваше: „Дай на хората да ядат, защото така казва Господ: ‘Ще ядат, и ще остане’.“ 44 Така той им даде, те се наядоха и остана още според словото на Господа.

Излекуването на прокажения Нееман

Нееман, военачалник на арамейския цар, беше виден човек пред господаря си. Той беше уважаван, защото чрез него Господ беше дал освобождение на арамейците. Но този храбър воин беше прокажен. Веднъж арамейците бяха излезли на отряди да плячкосват и плениха младо момиче от израилската земя и то прислужваше на жената на Нееман. То каза на господарката си: „О, да би могъл моят господар да отиде при пророка, който е в Самария, той положително ще премахне от него проказата.“ Нееман отиде и извести господаря си: „Това и това каза момичето, което е от израилската страна.“ Тогава арамейският цар отвърна: „Стани и върви, а аз пък ще изпратя писмо до израилския цар.“ Така Нееман тръгна и взе със себе си десет таланта сребро, шест хиляди сикли злато и десет празнични одежди. Той носеше писмото до израилския цар, в което се казваше: „Ето заедно с това изпращам при тебе Нееман, своя служител, да го излекуваш от проказата му.“ И когато израилският цар прочете гласно писмото, той съдра дрехите си и възкликна: „Нима съм Бог да умъртвявам и да съживявам, че да премахна от този човек проказата му? Знаете много добре, че той търси повод за вражда с мене.“

Когато Божият човек Елисей чу, че израилският цар раздрал дрехите си, той изпрати да попитат царя: „Защо раздираш дрехите си? Нека човекът дойде при мене и ще разбере, че има пророк в Израил.“ Така Нееман дойде с конете си и колесницата си и спря пред входа на дома на Елисей. 10 (F)Елисей изпрати пратеник при него, казвайки: „Върви и се окъпи седем пъти в Йордан и тялото ти ще стане здраво, както преди, и ще бъдеш чист.“ 11 Но Нееман се разгневи и понечи да си тръгне. Той каза: „Ето аз мислех, че той наистина ще излезе, ще застане и ще призове името на Господа, своя Бог, ще възложи ръката си на болното място и ще премахне проказата. 12 Не са ли Авана и Парпар, реките на Дамаск, по-добри от всички реки на Израил? Не мога ли да се изкъпя в тях и да се очистя?“ Той се обърна и си тръгна ядосан.

13 Тогава неговите служители се приближиха до него и го попитаха: „Татко наш, ако пророкът ти беше казал да направиш велико нещо, не би ли го сторил? Още повече, когато ти казва: ‘Окъпи се и ще бъдеш чист’.“ 14 (G)Така той слезе долу, потопи се седем пъти в Йордан според думите на Божия човек и тялото му стана пак здраво като тялото на малко дете, и той се очисти.

15 Тогава той се върна при Божия човек с всички, които го придружаваха, застана пред него и каза: „Ето разбрах, че по цялата земя няма Бог освен в Израил. Приеми, моля, дар от своя служител!“ 16 Но отговорът беше: „Жив е Господ, на Когото служа! Няма да приема.“ Той настояваше да приеме, но Елисей не се съгласи. 17 Тогава Нееман каза: „Щом е така, нека твоят служител да вземе товар за две мулета пръст от тази земя, защото служителят ти няма вече да принася всеизгаряне и жертви на други богове освен на Господа. 18 Относно този въпрос нека Господ да прости на твоя служител, когато моят господар влезе в капището на Римон, за да се поклони там, опрян върху ръката ми, и аз ще се поклоня в капището на Римон – аз трябва да се поклоня в капището на Римон, – нека Господ ми прости това нещо.“ 19 А Елисей му каза: „Иди си с мир.“ И той се отдалечи малко от него.

20 Тогава Гиезий, прислужникът на Божия човек, каза: „Ето моят господар не поиска да вземе от ръката на арамееца Нееман това, което той е донесъл. Жив е Господ! Ще се затичам след него и ще взема нещо от него.“ 21 Така Гиезий тръгна след Нееман и Нееман видя, че някой тича след него. Той слезе от колесницата, за да го посрещне, и запита: „Всичко ли е наред?“ 22 Той отговори: „Наред е, но моят господар ме изпрати да кажа, че току-що дойдоха при мене от Ефремовата планина двама млади мъже от пророческите ученици. Дай им талант сребро и две празнични одежди.“ 23 Отговорът на Нееман беше: „Моля те, вземи два таланта!“ И много го молеше. Тогава Нееман завърза два таланта сребро в две торби и две премени дрехи и ги даде на двама от слугите си, които ги понесоха пред Гиезий. 24 Когато дойдоха до едно възвишение, Гиезий взе даровете от ръцете им и ги скри у дома си. Освободи хората и те си отидоха. 25 Той отиде и застана пред господаря си. Елисей го попита: „Бил ли си някъде, Гиезий?“ Той отговори: „Твоят слуга никъде не е ходил.“ 26 Но той му отвърна: „Нима духом не те придружавах, когато онзи човек се върна от колесницата си да те посрещне? Не взе ли сребро и дрехи, и маслинови градини и лозя, дребен и едър добитък, слуги или слугини? 27 (H)Затова нека Неемановата проказа да постигне тебе и потомството ти за вечни времена.“ И Гиезий излезе от него бял като сняг от проказа.