Beginning

Давид и Авигея

25 ^(A)Тогава умря Самуил. Всички израилтяни се събраха, оплакаха го и го погребаха в къщата му в Рама. А Давид стана и слезе към пустинята Фаран.

² В Маон имаше един човек, а имотът му беше на Кармил. Той беше много богат и имаше три хиляди овце и хиляда кози. Той стрижеше овцете си в Кармил. ³ Името на този мъж беше Навал, а името на жена му – Авигея. Жената беше умна и красива, а мъжът – суров и зъл. Той беше от рода на Халев. ⁴ Когато Давид чу в пустинята, че Навал стриже овцете си, ⁵ той изпрати десет слуги и им каза: „Качете се на Кармил, идете при Навал, поздравете го от мое име ⁶ и му кажете така: ‘Мир на тебе, мир на дома ти, мир и на всичко, което имаш! ⁷ Сега чух, че имаш стригачи при тебе. Когато твоите пастири бяха с нас в пустинята, не ги обиждахме и нищо у тях не се загуби през цялото време, докато бяха на Кармил. ⁸ Попитай слугите си и нека да ти кажат. Затова нека слугите ми намерят благоволение в очите ти, защото идваме в подходящ ден. Дай, прочее, на слугите си и на сина си Давид каквото свое намериш подръка.’“

⁹ Давидовите слуги отидоха, изрекоха пред Навал всички тези думи от името на Давид и замълчаха. ¹⁰ Навал отговори на Давидовите слуги: „Кой е Давид? И кой е Йесеевият син? Много станаха днес робите, които бягат от господарите си. ¹¹ Нима да взема хляба си, водата си^[a] и месото си, което приготвих за стригачите на овцете си, и да ги дам на хора, които не зная откъде са?“ ¹² Тогава слугите на Давид си отидоха. Когато се върнаха, съобщиха му всички тези думи. ¹³ Тогава Давид заповяда на хората си: „Препашете всеки меча си!“ И всички препасаха мечовете си, и сам Давид препаса меча си. Тогава тръгнаха около четиристотин мъже, а двеста останаха при обоза.

¹⁴ Но един от слугите каза на Авигея, жената на Навал: „Ето Давид изпрати от пустинята пратеници да поздравят господаря ни, но той ги отблъсна. ¹⁵ А тези хора са твърде добри към нас, не ни обиждат и нищо не се загуби у нас през цялото време, докато се движехме с тях, когато бяхме на полето. ¹⁶ Те бяха за нас защитна стена и денем, и нощем, докато бяхме наблизо до тях и пасяхме стадата. ¹⁷ А сега помисли и виж какво можеш да направиш, понеже беда заплашва господаря ни и целия му дом. А той е зъл и не може да се говори с него.“

¹⁸ Тогава Авигея набързо взе двеста хляба, два меха с вино и пет сготвени овце, пет мери жито, сто грозда сухо грозде и двеста низи смокини, натовари ги на магарета ¹⁹ и рече на слугите си: „Тръгвайте пред мене! Ето аз ще вървя след вас.“ А на мъжа си Навал не каза нищо. ²⁰ А когато се спускаше по склона на планината, яздейки магарето си, ето Давид и хората му дойдоха срещу нея и тя ги срещна. ²¹ Давид си каза: „Напразно пазех всичко, което принадлежеше на този мъж в пустинята. Нищо от това, което беше негово, не се изгуби. Но той ми отплаща със зло за доброто. ²² Нека Бог стори това на враговете на Давид и дори повече да прибави, ако утре до разсъмване оставя живо и едно мъжко същество от всичко, което е на Навал.“

²³ Когато Авигея видя Давид, бързо слезе от магарето, падна по лице пред Давид и се поклони до земята. ²⁴ Когато падна пред краката му, тя каза: „Нека да е върху мене вината, господарю мой. Нека твоята слугиня говори пред тебе и изслушай нейните думи. ²⁵ Нека моят господар не обръща внимание на този зъл Навал, понеже каквото е името му, такъв е и той. Навал^[b] е името му и неговото безумие е с него. А аз, слугинята ти, не видях твоите слуги, които беше изпратил. ²⁶ И сега, господарю мой, жив е Господ и жив да си и ти, Господ те въздържа от проливане на кръв и те спаси от отмъщение с твоята ръка, а сега нека твоите врагове и всички, които замислят зло срещу моя господар, да бъдат като Навал. ²⁷ Ето дара, който слугинята ти донесе на своя господар, за да се раздаде на слугите, които следват моя господар. ²⁸ Прости вината на твоята слугиня! Господ ще въздигне непременно крепък дома на моя господар, защото моят господар се сражава във войните на Господа. И нека не се намери зло у тебе през целия ти живот. ²⁹ Ако някой стане да те преследва и търси да отнеме живота ти, нека животът на моя господар бъде на запазеното място на живота при Господа, твоя Бог, а живота на твоите врагове Той да запрати като с прашка. ³⁰ И когато Господ окаже на моя господар всичкото добро, което му е обещал, и го постави за водач на Израил, ³¹ за сърцето на моя господар да няма да бъде упрек, че не е пролял напразно кръв и сам се е опазил от позор. Когато Господ стори на господаря ми това добро, спомни си за слугинята си^[c].“

³² Тогава Давид каза на Авигея: „Благословен е Господ, Бог на Израил, Който те изпрати днес насреща ми. ³³ Благословен да е твоят разум и благословена да си ти, която не ме остави днес да поема кръвна вина върху себе си и спаси ръката ми от самия мене. ³⁴ Жив е Господ, Бог на Израил, Който ме задържа да не ти сторя зло, но ако не беше побързала и не беше дошла насреща ми, то утре призори нямаше да оставя живо нищо мъжко у Навал.“ ³⁵ Тогава Давид взе от ръцете ѝ това, което му беше донесла, и ѝ каза: „Иди у дома си с мир! Ето послушах гласа ти и те почетох.“

³⁶ Авигея се върна при Навал. И ето в дома му имаше гощавка като царски пир и сърцето на Навал беше в добро настроение. Той беше твърде пиян. Затова тя не му съобщи нищо до сутринта, нито много, нито малко. ³⁷ А на сутринта, когато Навал изтрезня, неговата жена му разказа какво се беше случило. Сърцето му примря и той стана като камък. ³⁸ След десет дни Господ порази Навал и той умря. ³⁹ Когато Давид чу, че Навал е умрял, каза: „Благословен е Господ, Който въздаде за срама, нанесен ми от Навал, и Който запази Своя служител от зло. Господ обърна злобата на Навал върху неговата глава.“

Тогава Давид изпрати да кажат на Авигея, че иска да я вземе за жена. ⁴⁰ И Давидовите служители дойдоха при Авигея на Кармил и ѝ казаха: „Давид ни изпрати при тебе, за да те вземем за негова жена.“ ⁴¹ Тя стана и се поклони до земята, казвайки: „Ето слугинята ти е готова да бъде твоя слугиня, за да мие краката на слугите у своя господар.“ ⁴² Авигея се приготви набързо, възседна магарето си и последвана от пет слугини, тръгна след пратениците на Давид и стана негова жена. ⁴³ Давид взе и Ахиноама от Йезреел, така че и двете му бяха жени. ^44 (B)А Саул даде дъщеря си Мелхола, Давидовата жена, на Фалтия, син на Лаиш, от Галим.

Давид отново пощадява Саул

26 ^(C)Давид избяга, спаси се, отиде при Самуил в Рама и му съобщи всичко, което Саул извърши с него. Той и Самуил тръгнаха и се установиха в Нават. ² Тогава Саул стана, спусна се в пустинята Зиф, за да търси Давид в пустинята, и с него бяха три хиляди отбрани мъже от Израил. ³ И Саул се разположи на лагер на хълма Хахил по пътя срещу Йесимон. Но Давид се намираше в пустинята и видя, че Саул идва след него в пустинята. ⁴ Тогава Давид изпрати съгледвачи и се увери, че Саул е пристигнал^[d]. ⁵ Давид стана^[e] и отиде на мястото, където Саул лагеруваше. И Давид видя мястото, на което спяха Саул и военачалникът му Авенир, син на Нир. Саул спеше в средата на лагера, а войниците се бяха разположили край него наоколо.

^6 (D)Тогава Давид се обърна и попита хета Ахимелех и Авеса, сина на Саруя, брат на Йоав: „Кой ще дойде с мене при Саул в лагера?“ Авеса отговори: „Аз ще дойда с тебе.“ ⁷ Давид отиде с Авеса при хората на Саул през нощта. И ето Саул спи в средата и копието му е забито в земята при главата му, а Авенир и хората спят около него. ⁸ Тогава Авеса каза на Давид: „Днес Бог предаде твоя враг в ръцете ти. Затова сега остави ме, ще го прикова в земята с един удар на копието. Няма нужда от втори!“ ^9 (E)Но Давид каза на Авеса: „Не го убивай! Защото кой, който е вдигнал ръката си срещу помазаник, ще остане ненаказан?“ ¹⁰ Давид каза още: „Жив е Господ! Нека Господ го порази. Или неговият ден ще дойде и той ще умре, или ще отиде на война и ще загине. А на мене да не ми дава Господ да вдигна ръка срещу помазаника на Господа. ¹¹ Така че сега вземи копието му, което е при главата му, и стомната с вода и да си вървим!“ ¹² Така Давид взе копието и стомната с вода при главата на Саул и си отидоха. И никой не видя, и никой не узна, и никой не се събуди, а всички спяха, понеже Господ спусна дълбок сън върху тях.

¹³ Тогава Давид премина на отсрещната страна и застана на върха на планината надалеч, а между тях имаше голямо разстояние. ¹⁴ И Давид викна към хората и към Авенир, син на Нир, казвайки: „Авенире, обади се.“ Тогава Авенир отговори: „Кой си ти, който викаш към мене?“ ¹⁵ Давид отвърна на Авенир: „Не си ли ти мъжът, на когото няма равен в Израил? А защо не пазиш господаря си, царя? В лагера дойде един човек да погуби царя, твоя господар. ¹⁶ Това, което направи, не е добро. Жив е Господ! Вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, помазаника на Господа. А сега, виж къде са копието на царя и стомната с вода, които бяха при главата му?“

¹⁷ Тогава Саул позна гласа на Давид и попита: „Това не е ли твоят глас, сине мой Давид?“ А Давид отвърна: „Моят глас е, господарю мой, царю.“ ¹⁸ И запита още: „Защо господарят ми преследва своя слуга? Какво сторих и какво зло намери у мене? ¹⁹ А сега моят господар, царят, нека изслуша думите на своя слуга: ако Господ те е подбудил против мене, нека това Му бъде благоуханна жертва. Ако пък подбудители са били човешките синове, проклети да са пред Господа, понеже ме прогониха, така че сега нямам дял в наследството на Господа, казвайки: ‘Иди да служиш на други богове!’ ²⁰ И сега нека моята кръв да не се пролее на земята пред Господа, защото израилският цар е потеглил да търси една бълха, както се тича след яребица по планините.“

²¹ А Саул каза: „Съгреших. Върни се, Давиде, сине мой, защото няма вече да ти сторя зло, понеже днес моят живот беше скъп в очите ти. Ето безумно постъпвах и твърде много съгреших.“ ²² Тогава Давид отговори: „Ето копието на царя. Нека дойде един от слугите и да го вземе. ²³ И нека Господ да въздаде на всеки според справедливостта му и според верността му, защото днес Господ те предаде в ръцете ми, но не исках да вдигна ръка върху помазаника на Господа. ²⁴ И нека както днес твоят живот беше скъпоценен в моите очи, така да се цени и моят живот в очите на Господа и Той да ме защити и да ме избави от всяка беда.“ ^25 (F)Тогава Саул каза на Давид: „Благословен да си ти, сине мой Давид. Ти сигурно ще извършиш, каквото си предприел, и ще победиш непременно.“ И Давид потегли по своя път, а Саул се върна на постоянното си място.

Давид при филистимците

27 И Давид каза: „Някой ден ще падна в ръцете на Саул. Няма по-добро за мене освен да избягам във филистимската земя. Тогава Саул ще престане да ме търси вече по всички предели на Израил, така че ще се избавя от ръцете му.“ ^2 (G)Затова Давид стана и заедно с шестстотин мъже, които бяха с него, отиде при Анхус, син на Маах. ³ И Давид живееше при Анхус в Гет, той и хората му, всеки с домашните си, също Давид и двете му жени – йезреелката Ахиноама и кармилката Авигея, бивша Навалова жена. ⁴ Когато беше известено на Саул, че Давид е избягал в Гет, той не го потърси вече.

⁵ А Давид каза на Анхус: „Ако съм спечелил благоволение в очите ти, нека ми бъде дадено място в един от твоите градове в полето и аз ще живея там. Защо твоят слуга да живее в царския град при тебе?“ ⁶ В същия ден Анхус му даде Секелаг. Затова Секелаг принадлежи на юдейските царе и до днес. ^7 (H)Всичкото време, през което Давид пребиваваше във филистимската земя, беше година и четири месеца. ⁸ И Давид излизаше с хората си и нападаше гесурците, гирзейците и амаликитците, тъй като населяваха земята от отдавна, до Сур и до египетската земя.

⁹ Давид опустошаваше страната и не оставяше живи нито мъже, нито жени, а вземаше овце и говеда, магарета, камили и дрехи. Когато се връщаше и идваше при Анхус, ¹⁰ Анхус питаше: „Къде нападнахте днес?“ Давид отговаряше: „Юга на Юдея“ или „Юга на Йерахмеел“, или „Южната земя на кенейците“. ¹¹ И Давид не оставяше жив нито мъж, нито жена, за да ги доведе в Гет, като си казваше: „Те може да известят за нас, казвайки: ‘Така направи Давид!’“ И постъпваше така през цялото време, когато живееше във филистимската страна. ¹² Тогава Анхус се доверяваше, като казваше: „Той наистина стана омразен на народа си Израил и ще ми бъде слуга за вечни времена.“