Beginning

Саул отхвърлен от Бога

15 ^(A)След това Самуил каза на Саул: „Господ ме изпрати да те помажа за цар над Неговия народ, над Израил; сега чуй думите на Господа. ^2 (B)Така каза Господ Вседържител: ‘Аз наблюдавах онова, което Амалик стори на Израил, как застана на пътя му, когато той идваше от Египет.’ ³ Иди сега и порази Амалик^[a] и изтреби всичко негово^[b]; не го щади, а предай на смърт мъже и жени, деца и кърмачета, волове и овце, камили и осли.“

⁴ Тогава Саул призова народа и го преброи в Телаим. Оказаха се двеста хиляди израилтяни пешаци, а освен това десет хиляди от племето на Юда. ⁵ Саул се придвижи до града на Амалик и постави засада в долината. ⁶ Саул каза на кинейците: „Идете, отделете се, напуснете амаликитците, за да не ви изтребя с тях, понеже вие се държахте благосклонно към всички израилтяни, когато идваха от Египет.“ И така, кинейците се отделиха от амаликитците.

⁷ Тогава Саул разби Амалик от Хавила до местността Сур, която се намира срещу Египет. ⁸ Той хвана жив амаликитския цар Агаг, а целия народ изтреби с меч^[c]. ⁹ Но Саул и народът пощадиха Агаг и най-доброто от едрия добитък, от угоените животни и агнетата – те изобщо не искаха да изтребят всичко, което беше добро, а изтребиха всичко лошо и нищожно.

¹⁰ И словото на Господа беше отправено към Самуил: ^11 (C)„Разкайвам се, че поставих Саул за цар, понеже той се отвърна от Мене и не изпълни Моите заповеди.“ Натъжи се Самуил и цяла нощ призоваваше Господа. ¹² А рано сутринта Самуил стана и тръгна да пресрещне Саул. На Самуил беше известено, че Саул е ходил на Кармил и там си е поставил паметник, а оттам се е върнал и е отишъл в Галгал. ¹³ Когато Самуил дойде при Саул, Саул му каза: „Благословен да си от Господа. Изпълних заповедта на Господа.“ ¹⁴ Но Самуил попита: „Какво е това блеене на овце в ушите ми и този рев на добитък, който чувам?“ ¹⁵ Саул отговори: „Докараха ги от Амалик, защото народът пощади най-доброто от дребния и едрия добитък за жертвоприношение на Господа, твоя Бог; а другото изтребихме.“ ¹⁶ Самуил каза на Саул: „Стига! Ще ти известя какво ми каза Господ нощес.“ Саул му отговори: „Казвай.“

¹⁷ Самуил запита: „Нима ти не се имаше за незначителен, когато стана вожд на Израилевите племена и Господ те помаза за цар над Израил? ¹⁸ Господ те изпрати на път и заповяда: ‘Иди, предай на унищожение нечестивите амаликитци и воювай против тях, докато ги изтребиш.’ ¹⁹ Защо тогава ти не послуша Господния глас, а се хвърли по плячка и извърши зло пред очите на Господа?“ ²⁰ Саул отговори на Самуил: „Но аз послушах Господния глас, поех, където ме изпрати Господ, доведох амаликския цар Агаг и изтребих амаликитците. ²¹ А от плячката, дребен и едър добитък, народът взе най-доброто от това, което трябва да бъде унищожено, за да принесе в Галгал жертва на Господа, твоя Бог.“ ^22 (D)Но Самуил възрази: „Нима всеизгарянията и жертвите са толкова приятни на Господа, колкото послушанието спрямо Господния глас? Наистина, послушанието е по-добро от жертвата и покорността – по-добра от тлъстината на овните. ²³ Защото непокорството е също грях като магьосничеството и упорството е също като нечестието и идолопоклонството. Тъй като ти пренебрегна словото на Господа, затова и Той те отхвърля, за да не бъдеш цар.“

²⁴ Тогава Саул каза на Самуил: „Съгреших, понеже наруших заповедта на Господа и твоите наставления, но се уплаших от народа и послушах желанието му. ²⁵ А сега, прости ми моя грях и се върни с мене, за да се поклоня на Господа.“ ^26 (E)Но Самуил заяви на Саул: „Няма да се върна с тебе, защото ти пренебрегна словото на Господа и Господ те отхвърли, за да не бъдеш цар над Израил.“ ²⁷ А когато Самуил се обърна да си отиде, Саул хвана края на мантията му и тя се скъса. ^28 (F)Тогава Самуил каза: „Така днес Господ изтръгва Израилското царство от тебе и го дава на друг, който е по-добър от тебе. ^29 (G)Той, Славата на Израил, нито лъже, нито се разкайва. Той не е човек, за да се разкайва.“ ³⁰ Саул отвърна: „Съгреших. Но окажи ми сега чест пред старейшините на моя народ и пред Израил – тръгни с мене, за да се поклоня пред Господа, твоя Бог.“ ³¹ Самуил тръгна след Саул и Саул се поклони пред Господа.

³² След това Самуил заповяда: „Доведете пред мене амаликитския цар Агаг.“ Агаг дойде при него във вериги^[d]. Тогава Агаг каза: „Навярно горчивината на смъртта е отминала.“ ³³ Но Самуил каза: „Както мечът ти е лишавал жени от деца, така и майка ти между жените ще бъде лишена от деца.“ След това Самуил съсече на части Агаг пред Господа в Галгал.

³⁴ Тогава Самуил тръгна за Рама, а Саул потегли към дома си в Гива Саулова. ³⁵ Самуил вече не видя Саул до деня на смъртта си, но тъгуваше за него, защото Господ беше се разкаял, че беше поставил Саул за цар над Израил.

Избиране и помазване на Давид за цар

16 ^(H)Господ запита Самуил: „Докога ще тъгуваш за Саул – Аз го отхвърлих, за да не бъде вече цар над Израил? Напълни рога си с елей и тръгни на път. Аз ще те изпратя във Витлеем при Йесей, защото Си избрах цар измежду неговите синове.“ ² Самуил отговори: „Как да отида? Ако Саул чуе, ще ме убие.“ Господ каза: „Вземи със себе си една телица и кажи: ‘Дойдох да принеса жертва пред Господа.’ ³ Покани и Йесей на жертвоприношението. Аз сам ще ти покажа какво да правиш и ти ще Ми помажеш онзи, когото ти посоча.“ ⁴ Самуил постъпи така, както му каза Господ. Когато дойде във Витлеем, градските старейшини изплашени го посрещнаха и запитаха: „С мир ли идваш?“ ⁵ Той отговори: „С мир. Дойдох да принеса жертва пред Господа. Осветете се и елате с мене на жертвоприношение.“ Той освети Йесей и синовете му и ги покани на жертвоприношението.

⁶ Когато те пристигнаха и Самуил видя Елиав, помисли си: „Наистина, този е Негов помазаник пред Господа!“ ^7 (I)Но Господ каза на Самуил: „Не гледай външността му и високия му ръст; Аз го отхвърлих. Бог не гледа така, както гледа човек, защото човек гледа лицето, а Господ гледа сърцето.“ ⁸ Йесей повика Аминадав и го представи пред Самуил. Самуил каза: „Господ не е избрал и него.“ ⁹ Йесей представи Сама. Но Самуил каза: „Господ не е избрал и него.“ ¹⁰ Така Йесей представи пред Самуил седмината си синове, но Самуил каза на Йесей: „Господ не е избрал тези.“

¹¹ Самуил попита Йесей: „Това ли са всичките ти синове?“ Йесей отговори: „Остава още най-малкият. Той пасе овцете.“ Самуил каза на Йесей: „Изпрати да го доведат, защото няма да седнем на жертвената трапеза, докато той не дойде тука.“ ^12 (J)Тогава Йесей изпрати и го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и красив на вид. Тогава Господ каза: „Стани, помажи го, защото това е самият той.“ ^13 (K)Самуил взе рога с елей и го помаза сред братята му, и Господният Дух слезе върху Давид и го съпътстваше от онзи ден и нататък. След това Самуил стана и се прибра в Рама.

¹⁴ Господният Дух обаче беше отстъпил от Саул и зъл дух от Господа го измъчваше. ¹⁵ Слугите на Саул му казаха: „Ето зъл дух от Бога те измъчва. ¹⁶ Нека нашият господар заповяда на служителите си, които стоят пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири на арфа. Когато злият дух от Бога дойде върху тебе, нека той свири с ръка. Тогава отново ще ти бъде по-добре.“ ¹⁷ Саул нареди на слугите си: „Намерете ми човек, който знае добре да свири, и ми го доведете.“ ¹⁸ Тогава един от младите му слуги заговори: „Аз видях във Витлеем един син на Йесей, който знае да свири. Той е храбър и добър боец, говори умно и е хубавец, и Господ е с него.“ ¹⁹ Саул изпрати вестители до Йесей да му кажат: „Изпрати при мене сина си Давид, който е при стадото.“ ²⁰ Йесей взе осел, натовари го с хляб, един мях вино и едно яре и ги изпрати заедно със сина си Давид при Саул. ²¹ Така Давид дойде при Саул и стана негов служител. Той се хареса много на Саул и му стана оръженосец. ²² А Саул изпрати да кажат на Йесей: „Нека Давид остане на служба при мене, понеже придоби моето благоволение.“ ²³ Когато духът от Бога дойдеше върху Саул, Давид вземаше арфата и свиреше. На Саул му ставаше леко и по-весело и злият дух отстъпваше от него.

Победата на Давид над Голиат

17 Филистимците свикаха своите отряди за битка и се събраха при Сокхот в Юдея, и се разположиха на лагер между Сокхот и Азек при Ефес-Дамим. ² А Саул и израилтяните се събраха и лагеруваха в дъбовата долина, и се приготвяха за битката против филистимците. ³ Филистимците застанаха от едната страна на планината, а израилтяните – от другата страна на планината, така че долината беше между тях.

^4 (L)От филистимския лагер излезе юнак на име Голиат, от Гет, висок шест лакътя и една педя. ⁵ На главата си имаше шлем от бронз и беше облечен с люспеста броня, а бронята му тежеше пет хиляди сикли. ⁶ На краката си той имаше бронзови наколенки и между плещите си – бронзово леко копие. ⁷ Дръжката на копието му беше дебела като кросно за тъкане, а желязното острие на копието тежеше шестстотин сикли. И пред него вървеше оръженосец с голям щит. ⁸ Той застана и завика към израилските редици, казвайки: „Защо сте излезли, подредени за битка? Не съм ли аз филистимец, а вие – слуги на Саул? Изберете си един мъж и нека слезе при мене. ⁹ Ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби. Но ако аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни робувате.“ ¹⁰ Филистимецът каза също: „Днес аз ще посрамя израилските бойни редици. Дайте ми един мъж и ще се бием двамата.“ ¹¹ Когато Саул и всички израилтяни чуха тези думи на филистимеца, разтрепериха се и много се уплашиха.

^12 (M)Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем в Юдея на име Йесей, който имаше осем синове. В дните на Саул този мъж беше най-стар сред мъжете. ¹³ Тримата по-големи Йесееви синове отидоха на война със Саул. Имената на тримата му синове, които потеглиха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория – Аминадав, на третия – Сама. ¹⁴ Давид беше най-малък. Тримата по-големи отидоха със Саул, ¹⁵ а Давид се върна във Витлеем, за да пасе овцете на баща си. ¹⁶ Филистимецът излизаше сутрин и се представяше вечер четиридесет дена.

¹⁷ Йесей каза на сина си Давид: „Вземи за братята си тази ефа препечено жито и тези десет хляба и ги занеси бързо на братята си в лагера. ¹⁸ А тези десет пити сирене занеси на хилядника, виж дали братята ти са добре и донеси вест от тях. ¹⁹ Саул и братята на Давид, и всички израилски“ мъже бяха в дъбовата долина, воювайки с филистимците.

²⁰ И Давид стана сутринта рано, остави овцете на пазач, натовари храната и тръгна, както му беше заповядал Йесей. Пристигна в лагера, когато войската излизаше в боен ред и надаваше боен вик. ²¹ Тогава израилтяните и филистимците разположиха бойните си редици едни срещу други. ²² Давид остави товара си при пазача на обоза, изтича към бойните редици и като ги достигна, попита братята си как са. ²³ Докато той разговаряше с тях, ето юнакът филистимец от Гет на име Голиат излезе от филистимските редици и започна да изрича обичайните си думи; и Давид го чу. ²⁴ А всички израилтяни, като видяха мъжа, избягаха от него и много се уплашиха. ²⁵ Израилтяните казаха: „Виждате ли този мъж, който излезе? Той излезе, за да хули Израил. Но царят ще възнагради мъжа, който би го убил, с голямо богатство и дъщеря си ще му даде, а и дома на баща му би освободил от данък.“

^26 (N)Тогава Давид попита мъжете, които стояха с него: „Какво ще бъде направено за мъжа, който убие този филистимец и заличи позора на Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, който хули бойните редици на живия Бог?“ ²⁷ И народът му повтори същите думи: „Царят ще направи това и това за мъжа, който го убие.“ ²⁸ А Елиав, най-големият брат, чу какво той говореше на мъжете. Елиав се разгневи много срещу Давид и каза: „Защо си дошъл? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз познавам твоята горделивост и лошото ти сърце. Дошъл си само да гледаш сражението.“ ²⁹ А Давид каза: „Какво съм сторил сега? Това са само думи!“ ³⁰ И се обърна към един друг и попита същото, а народът му отвърна със същите думи както преди.

³¹ Разчуха се думите, които Давид говореше, и ги съобщиха на Саул, и той го повика. ³² И Давид каза на Саул: „Нека никой не пада духом. Твоят служител ще отиде и ще се бие с този филистимец.“ ³³ Но Саул каза на Давид: „Не можеш да отидеш срещу този филистимец и да се сражаваш с него. Ти си още юноша, а той е войн от младини.“ ³⁴ А Давид отвърна на Саул: „Твоят служител пасеше овцете на своя баща. Когато дойдеше лъв или мечка и отвлечеше овца от стадото, ³⁵ аз се спусках след тях, удрях ги и ги изтръгвах от устата им. А когато се надигаха срещу мене, сграбчвах ги за гърлото, удрях ги и ги убивах. ³⁶ Така твоят слуга е убивал лъв и мечка и на този необрязан филистимец ще се случи същото като с тях, понеже похули бойните редици на живия Бог.“ ³⁷ Давид каза още: „Господ, Който ме избавяше от лапата на лъва и от лапата на мечката, Той ще ме спаси от ръката на този филистимец.“ И Саул каза на Давид: „Върви и нека Господ да бъде с тебе!“

³⁸ Саул облече Давид с дрехата си, постави на главата му бронзов шлем и му надяна ризница. ³⁹ Давид запаса меча му върху дрехите си и се опита да ходи, понеже не се беше опитвал да ходи с такова въоръжение. И Давид каза на Саул: „Не мога да ходя с това, понеже не съм свикнал.“ Давид сне всичко това от себе си. ⁴⁰ И той взе своята тояга в ръката си и си избра пет гладки камъка от потока, и ги постави в овчарската торбичка, която му служеше за паласка. С прашката в ръка той тръгна към филистимеца.

⁴¹ И филистимецът тръгна, като вървеше и се приближаваше към Давид, а щитоносецът му беше пред него. ^42 (O)И когато филистимецът погледна и видя Давид, презря го, понеже беше юноша, рус и с хубави очи. ⁴³ Тогава филистимецът попита Давид: „Куче ли съм, че си тръгнал към мене с тояга^[e]?“ И филистимецът прокле Давид в името на боговете си. ⁴⁴ Филистимецът каза на Давид още: „Само ела при мене и ще дам тялото ти на небесните птици и на дивите животни.“ ⁴⁵ Тогава Давид отвърна на филистимеца: „Ти идваш срещу мене с меч, дълго копие и късо копие за хвърляне, но аз идвам против тебе в името на Господ Вседържител, Бога на Израилевото войнство. ⁴⁶ Днес Господ ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия и ще отсека главата ти. Тогава ще дам още днес твоя труп и труповете на филистимската войска на небесните птици и на дивите животни и цялата земя ще узнае, че в Израил има Бог. ^47 (P)И всички, които са се събрали, ще узнаят, че не с меч или копие спасява Господ, защото сражението е на Господа и Той ще ви предаде в ръцете ни.“

⁴⁸ Филистимецът продължи да върви и да се приближава към Давид и тогава Давид побърза и изтича към бойните редици, за да пресрещне филистимеца. ⁴⁹ И Давид бръкна с ръка в торбичката, взе оттам един камък, хвърли го с прашката и улучи филистимеца в челото. Камъкът се заби в челото му и той падна по лице на земята. ⁵⁰ Така Давид надви с прашка и камък филистимеца; удари го и го уби, без Давид да има меч в ръка. ⁵¹ Тогава Давид се затича и застана до филистимеца, взе меча му, изтегли го от ножницата, уби го и отсече главата му.

Когато филистимците видяха, че техният юнак умря, побягнаха. ⁵² Тогава мъжете от Израил и Юдея се вдигнаха, нададоха боен вик и преследваха филистимците до входа на Гет и портите на Екрон. И убитите филистимци лежаха по пътя от Шаарим до Гет и Екрон. ⁵³ След като израилтяните се върнаха от голямото преследване на филистимците, оплячкосаха и лагера им. ^54 (Q)А Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, но оръжието му постави в шатрата си.

⁵⁵ Когато Саул видя Давид да излиза срещу филистимеца, попита военачалника Авенир: „Авенире, чий син е този юноша?“ Авенир отвърна: „Жив да си, царю, не зная.“ ⁵⁶ Тогава царят каза: „Запитай сега чий син е този младеж!“ ⁵⁷ И когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и го доведе при Саул, а главата на филистимеца беше в ръката му. ⁵⁸ И Саул го попита: „Чий син си, млади човече?“ Давид отговори на Саул: „Син съм на твоя слуга Йесей от Витлеем.“