Beginning
Снахата Рут и нейната свекърва Ноемин
Семейството на Ноемин
1 По времето, когато в Израил управляваха съдиите, в страната настана глад. Тогава един човек от Витлеем в Юдея отиде да живее като пришелец в земята Моав заедно с жена си и двамата си синове. 2 (A)Този човек се казваше Елимелех, жена му – Ноемин, а двамата му синове – Махлон и Хилеон; те бяха ефратци от Витлеем в Юдея. Всичките дойдоха в земята Моав и се заселиха там. 3 Но Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана сама с двамата си синове. 4 Те си взеха за жени моавки. Едната се наричаше Орфа, а другата – Рут; и живяха там около десет години. 5 Тогава умряха и двамата – Махлон и Хилеон, и тази жена остана сама, без двамата си синове и без мъжа си.
Завръщане на Ноемин от Моав във Витлеем
6 Тогава тя реши да се върне заедно със снахите си от земята Моав, понеже бе чула в Моав, че Господ се е погрижил милостиво за Своя народ и отново му е дал хляб. 7 Затова тя напусна мястото, където живееше – тя и заедно с нея двете ѝ снахи. Така те вървяха по пътя, за да се завърнат в юдейската земя. 8 Ноемин каза на двете си снахи: „Хайде, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви окаже милост тъй, както вие постъпихте с умрелите и с мене! 9 Да ви даде Господ да намерите покой всяка в къщата на своя мъж.“ Тогава тя ги целуна на раздяла. Но те заплакаха с висок глас 10 и ѝ казаха: „Не, ние искаме да се върнем с тебе при твоя народ.“ 11 (B)А Ноемин отговори: „Върнете се, дъщери мои; защо ще вървите с мене? Нима имам още синове в утробата си, които биха ви били съпрузи? 12 Върнете се, мои дъщери, идете си, защото аз съм вече твърде стара, за да се омъжа отново. Даже и да помислех ‘Имам още надежда’ и ако тази нощ да бих се омъжила, и дори да бих родила синове, 13 бихте ли чакали, докато те пораснат? Можете ли заради тях да се откажете от омъжване? Не, дъщери мои, ще ми бъде мъчно за вас, защото ръката на Господа се насочи против мене.“ 14 Но те отново заплакаха с висок глас. Орфа целуна на раздяла свекърва си и се върна при народа си, а Рут последва свекърва си.
Верността на Рут към Ноемин
15 Ноемин каза на Рут: „Ето етърва ти се върна при народа си и при своя бог. Върни се и ти след етърва си.“ 16 (C)Но Рут отвърна: „Не ме умолявай да те изоставя и да се върна без тебе. Където отидеш ти, там ще дойда и аз, и където се заселиш ти, там ще се заселя и аз. Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог. 17 Където умреш ти, там ще умра и аз и там ще бъда погребана. Нека Господ постъпи с мене така и това да ми отреди. Само смъртта ще ни раздели.“ 18 Като видя, че твърдо е решила да тръгне с нея, Ноемин престана да ѝ говори.
Пристигане на Рут и Ноемин във Витлеем
19 И така, двете вървяха, докато стигнаха до Витлеем. Когато пристигнаха, целият град ги одумваше и жените казваха: „Не е ли това Ноемин?“ 20 (D)Но тя им отговори: „Не ме наричайте вече Ноемин[a], наричайте ме Мара[b], защото Всесилният ме изпълни с голяма горест. 21 Оттук потеглих богата, а Господ ме върна бедна. Защо ще ме наричате Ноемин, когато Господ ме унизи и Всесилният ми прати нещастие?“ 22 И така Ноемин се върна заедно със снаха си, моавката Рут, която дойде от земята Моав. Те пристигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.
Рут и Вооз
Рут на нивата на Вооз
2 Ноемин имаше роднина от страна на мъжа си, човек знатен, от рода на Елимелех, и той се наричаше Вооз. 2 (E)Моавката Рут каза на Ноемин: „Да отида на полето и да събирам класове при този, при когото намеря благоволение.“ Тя ѝ отговори: „Иди, дъще моя.“ 3 Тя отиде и започна да събира в полето класове след жетварите. Случи се да попадне на нивата, която принадлежеше на Вооз, който беше от рода на Елимелех. 4 (F)И ето там Вооз дойде от Витлеем и поздрави жетварите: „Господ да бъде с вас!“ Те му отговориха: „Господ да те благослови!“ 5 Тогава Вооз запита младия си слуга, надзорник на жетварите: „На кого принадлежи тази млада жена?“ 6 Младият слуга, надзорник на жетварите, отговори с думите: „Тази млада жена е моавка, дошла с Ноемин от земята Моав. 7 Тя ни помоли: ‘Нека да събирам класове между снопите след жетварите.’ Така тя дойде и остана тук. От сутринта досега само за малко си е почивала.“
Вооз затрогнат от верността на Рут
8 Вооз каза на Рут: „Чуй добре, дъще моя, не ходи да събираш класове на друга нива и не си отивай оттук, а остани тук при моите слугини. 9 Гледай на коя нива жънат те и върви след тях. Аз забраних на младите си слуги да те оскърбяват. Когато ожаднееш, отивай при съдовете и пий от водата, която са донесли слугите ми.“ 10 Тя коленичи, поклони се ниско до земята и го попита: „С какво съм придобила твоето благоволение, че ме почиташ, макар да съм чужденка?“ 11 В отговор Вооз ѝ каза: „Вече ми е разказано за всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на своя мъж – как си оставила своя баща, своята майка и своята родина и си дошла между народ, който не си познавала преди това. 12 (G)Нека Господ да те възнагради за това твое дело и да приемеш пълна награда от самия Господ, Който е Бог на Израил, при Когото си дошла, за да намериш покой под Неговите криле!“ 13 Тя отвърна: „Дано спечеля твоето благоволение, господарю мой! Защото ти ме утеши и сърдечно говори на слугинята си, а аз не струвам дори колкото една твоя слугиня.“
14 Когато дойде време за ядене, Вооз ѝ каза: „Ела тук, яж хляб и топи залъка си в гозбата с вино.“ Тя седна при жетварите. Той ѝ даде хляб и тя яде. Нахрани се и дори още ѝ остана. 15 А когато започна да събира класове, Вооз нареди на слугите си: „Нека събира и между снопите и не я обиждайте. 16 Дори изпускайте от ръкойките и го оставяйте за нея, така че тя да събира, без да я укорявате!“
Рут се доверява на Ноемин
17 Така тя събира класове на нивата до вечерта. Очука събраното и то беше около една ефа ечемик. 18 Тя го взе, върна се в града и показа на свекърва си колко е събрала. Също ѝ показа и даде това, което ѝ беше останало от яденето, след като се беше нахранила. 19 Нейната свекърва я запита: „Къде си събирала днес, къде работи? Да бъде благословен този, който те е приел!“ Рут разказа на свекърва си при кого бе работила. Тя каза: „Човекът, при когото днес работих, се нарича Вооз.“ 20 (H)Тогава Ноемин отвърна на снаха си: „Да бъде благословен той от Господа, Който не е лишил от милостта Си нито живите, нито умрелите.“ После Ноемин добави: „Този човек ни е близък, той е от нашите близки роднини, имащи право да купят наследство.“ 21 Моавката Рут каза: „Освен това той ми рече: ‘Остани при слугините ми, докато свършат цялата ми жетва.’“ 22 Ноемин каза на снаха си Рут: „Добре е, дъще моя, че ще ходиш със слугините му и няма да те наскърбяват на друга нива.“ 23 Така тя се присъедини към хората на Вооз и събираше класове чак до свършването на ечемичната и пшеничната жътва. Тя и по-нататък остана да живее при свекърва си.
Закрилникът Вооз
Съветът на Ноемин към Рут
3 Нейната свекърва Ноемин ѝ каза: „Дали да не потърся за тебе спокоен дом, за да добруваш? 2 Ето Вооз, при слугините на когото ти беше, не е ли наш роднина? Тази вечер той вее ечемик на гумното. 3 Затова ти се умий, помажи се, премени се и слез на гумното, но гледай той да не те забележи, докато не свърши да яде и пие. 4 А когато си ляга да спи, намери мястото, където си ляга. Тогава открий завивката откъм краката му и легни там. Той ще ти каже какво да правиш.“ 5 Рут ѝ отвърна: „Ще изпълня всичко, което ми нареди.“
Рут и Вооз
6 И тя слезе на гумното и изпълни всичко, което ѝ поръча нейната свекърва. 7 След като Вооз яде, пи и развесели сърцето си, отиде да спи до купа ечемик. Тогава тя тихо пристъпи, отметна завивката откъм краката му и легна там. 8 Посреднощ той се стресна, повдигна се и ето откъм краката му лежи жена. 9 Тогава той викна: „Коя си ти?“ Тя отговори: „Аз съм Рут, твоя слугиня, окажи закрила над твоята слугиня, защото си ми роднина.“ 10 (I)Вооз каза: „Благословена да си от Господа, дъще моя! Сега ти извърши по-добро дело, отколкото преди, като не отиде да търсиш младежи, бедни или богати. 11 Затова не бой се, дъще моя! Аз ще направя за тебе всичко, за което ти ме помоли, защото целият мой народ в града знае, че ти си силна жена. 12 (J)Макар да е вярно, че съм ти роднина, имащ право да купи наследство, но има друг роднина, по-близък от мене. 13 Остани тази нощ тук. А утре, ако той приеме да ти бъде роднина, имащ право да купи наследство, добре, нека те вземе; ако ли не те вземе, аз ще те взема. Жив е Господ! Остани тук до утре.“
14 И тя преспа откъм краката му до разсъмване и си тръгна преди да могат хората да се разпознават един друг, защото Вооз беше казал: „Нека не се знае, че е идвала жена на гумното.“ 15 Той ѝ каза още: „Дай горната дреха, която е на тебе, и я дръж.“ Тя държеше и той отмери шест мери ечемик и го сложи на гърдите ѝ. Така тя се върна в града.
16 Когато Рут дойде при свекърва си, тя попита: „Какво стана, дъще моя?“ Тя ѝ разказа всичко, каквото беше направил за нея този човек. 17 И добави още: „Той ми даде тези шест мери ечемик и ми каза: ‘Не се връщай с празни ръце при свекърва си.’“ 18 Тя ѝ каза: „Бъди спокойна, дъще моя, и ти ще разбереш как ще свърши всичко това. Защото този човек няма да се спре, докато не изведе до добър край това нещо още днес.“
Женитбата на Вооз и Рут
4 Вооз излезе при градските порти и седна там. И ето мина онзи роднина, имащ право да купи наследство, за когото Вооз бе говорил. И Вооз му каза: „Отбий се и седни тук.“ Той се отби и седна. 2 Вооз взе десет мъже от градските стареи и каза: „Седнете тук.“ И те седнаха. 3 След това Вооз каза на роднината: „Ноемин, която се завърна от земята Моав, продава дела от нивата, която принадлежи на брата ни Елимелех. 4 (K)Аз реших да ти съобщя това и да ти предложа в присъствието на седналите тук и на старейшините на моя народ: ако искаш да го откупиш като роднина, откупи го; ако ли не искаш да го откупиш, кажи ми, та да зная, защото освен тебе няма кой да го откупи, а след тебе идвам аз.“ Той отговори: „Да, аз искам да го откупя.“ 5 (L)Тогава Вооз продължи: „В деня, когато ти купуваш нивата от Ноемин, трябва да я купиш също и от моавката Рут, жена на умрелия, и следва ти да възстановиш името на умрелия в дяла му чрез женитба.“ 6 А роднината отговори: „Аз не мога да извърша това, за да не навредя на моето наследство. Направи го ти вместо мене, откупи нивата.“
7 По-рано сред израилския народ имаше такъв обичай: при покупка или размяна за потвърждение човек събуваше обувката си и я даваше на другия, който приемаше правото на роднина, имащ право да купи наследство – това служеше за свидетелство сред израилския народ. 8 И онзи роднина каза на Вооз: „Направи покупката в своя полза.“ И събу обувката си и му я подаде. 9 Тогава Вооз каза на старейшините и на целия народ: „Вие сега сте свидетели, че аз купувам от Ноемин всичко, което принадлежеше на Елимелех, Хилеон и Махлон. 10 Също така вземам за жена моавката Рут, вдовицата на Махлон, за да възстановя името на умрелия при наследството му, за да не изчезне името на умрелия между братята му и от рода му: вие сте днес свидетели на това.“ 11 (M)И всички хора, които бяха при градските порти, както и старейшините, казаха: „Свидетели сме. Господ да направи така, че жената, която влиза в къщата ти, да бъде като Рахил и като Лия – двете, от които произлезе израилският народ. Бъди силен в Ефрат и да се възвеличи името ти във Витлеем. 12 (N)От потомството, което Господ ще ти даде от тази млада жена, домът ти да бъде като дома на Фарес, когото Тамар роди на Юда.“
Раждане на Овид. Родословие на цар Давид
13 Така Вооз се ожени за Рут и тя стана негова жена. Той живя с нея и Господ я дари с бременност и тя роди син. 14 (O)Тогава жените казваха на Ноемин: „Да бъде благословен Господ, че не те остави днес без роднина – наследник! И нека се слави Неговото име сред израилския народ. 15 (P)Този наследник ще ти бъде утеха и опора в старините ти, защото е рожба на снаха ти, която те обича. Тя за тебе е по-ценна от седем синове.“ 16 (Q)Ноемин взе детето, прегърна го в обятията си и се грижеше за него. 17 Съседките му дадоха име с думите: „На Ноемин се роди син.“ Те го нарекоха Овид. Той е бащата на Йесей, който пък е бащата на Давид.
18 (R)И ето родословието на Фарес: от Фарес се роди Есром. 19 От Есром се роди Арам. От Арам се роди Аминадав. 20 От Аминадав се роди Наасон. От Наасон се роди Салмон. 21 От Салмон се роди Вооз. От Вооз се роди Овид. 22 От Овид се роди Йесей. От Йесей се роди Давид.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.