Beginning
Раждане и детство на Самуил. Ана – майката на Самуил
1 (A)Имаше един човек от Рама – от племето Цофим от планинската земя Ефрем. Той се казваше Елкана, ефратец, син на Йерохам, син на Илий, син на Тоху, син на Цуф. 2 Той имаше две жени: едната се наричаше Ана, а другата – Фенана. Фенана имаше деца, а Ана беше бездетна. 3 (B)Този човек всяка година отиваше от града си в Силом, за да се поклони и принесе жертва на Господ Вседържител. Там служеха като свещеници на Господа Офни и Финеес, двамата синове на Илий.
4 В деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше съответните дялове на жена си Фенана и на всичките ѝ синове и дъщери. 5 А на Ана даваше най-добрия дял, тъй като тя нямаше деца, понеже обичаше Ана повече от Фенана, макар че Господ бе заключил утробата ѝ. 6 (C)Съперницата ѝ често я огорчаваше, за да я натъжава, понеже Господ бе заключил утробата ѝ. 7 Така биваше всяка година. Когато тя отиваше в дома Господен, Фенана я огорчаваше. Ана плачеше и тъжеше, и не ядеше. 8 (D)Мъжът ѝ Елкана я утеши с думите: „Ано!“ Тя му отговори: „Ето ме.“ И каза ѝ: „Защо плачеш и защо не ядеш, и защо е тъжно сърцето ти? Не съм ли аз по-ценен за тебе от десет синове?“
Молитвата на Ана
9 След като се нахраниха в Силом, Ана стана[a]. А свещеникът Илий седеше тогава на стол при входа на Господния храм. 10 Душата ѝ беше огорчена и тя се молеше на Господа със силен плач. 11 (E)Тя даде оброк с думите: „Господи, Всемогъщи Вседържителю! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Своята служителка и си спомниш за мене, и ако не забравиш служителката Си и ѝ дариш мъжка рожба, аз ще я посветя на Господа за цял живот и вино и сикер няма да пие, и бръснач няма да се допре до главата на това дете.“
12 Тя дълго се молеше пред Господа, а Илий наблюдаваше устата ѝ. 13 Ана говореше тихо в сърцето си, само устните ѝ се мърдаха, гласът ѝ не се чуваше, затова Илий я сметна за пияна. 14 Илий я попита: „Докога ще бъдеш пияна? Изтрезней от виното си и се махни от лицето на Господа.“ 15 В отговор Ана рече: „Не, господарю мой; аз съм нещастна жена. Нито вино, нито сикер съм пила, а разкрих сърцето си пред Господа. 16 Не смятай слугинята си за лоша жена, защото поради голямата си печал аз се молих поради скръбта си досега.“ 17 Илий ѝ отговори с думите: „Иди си в мир. Бог Израилев ще изпълни молбата, която си отправила към Него.“ 18 А тя отговори: „Дано слугинята ти намери милост в твоите очи.“ Тогава тя тръгна по пътя си и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.
19 На другата сутрин те станаха рано и се поклониха благоговейно пред Господа. След това се завърнаха у дома си в Рама. Елкана спа с жена си Ана и Господ си спомни за нея. 20 Ана зачена и когато дойде време, роди син. Тя му даде име Самуил, понеже[b] от Господа го измоли.
Самуил, посветен на Господа
21 Когато мъжът ѝ Елкана отиде с целия си дом в Силом, за да принесе годишната жертва пред Господа и оброците си[c], 22 Ана не тръгна[d]. Тя каза на мъжа си: „Ще остана тук, докато детето бъде отбито и порасне. Тогава ще го заведа, за да се яви пред Господа и да остане там завинаги.“ 23 Нейният мъж Елкана ѝ отговори: „Прави, каквото смяташ за добре. Остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата[e].“ Така жена му остана и кърми сина си, докато го отби.
24 А когато го откърми, тя го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле[f], една ефа брашно и мех с вино и отиде в дома Господен в Силом, макар че детето беше още малко. 25 [g] След като заклаха телето, [h] доведоха детето при Илий. 26 И каза: „Прощавай, господарю мой! Жива да бъде душата ти, господарю мой! Аз съм същата онази жена, която беше застанала тук при тебе и се молеше на Господа. 27 Молих се за това дете и Господ изпълни молбата, която отправих към Него. 28 Затова аз го предавам на Господа. През всички дни на живота Си то ще служи на Господа“.
След това тя благоговейно се поклони там пред Господа.
Песента на Ана
2 (F)Тогава Ана се молеше с думите:
„Сърцето ми ликува чрез Господа,
моят Господ ми даде голяма сила.
Устата ми се разтвориха широко против моите врагове,
защото се радвам заради спасението от Тебе.
2 (G)Никой не е тъй свят като Господ,
защото няма друг освен Тебе
и няма скала за опора като нашия Бог.
3 (H)Не продължавайте да говорите надменно;
нищо дръзко да не излиза от устата ви;
защото Господ е Бог всезнаещ
и Той претегля делата Си.
4 (I)Лъкът на силните ще се строши,
а слабите ще се препашат със сила.
5 (J)Ситите работят за хляб,
а гладните празнуват.
Безплодната ражда седем деца,
а многодетната изнемощява.
6 (K)Господ умъртвява и съживява,
сваля в преизподнята и извежда.
7 Господ прави човека беден, а също и богат.
Той смирява и Той въздига.
8 (L)Той изправя слабия от праха,
извисява бедния от калта,
за да им даде място при велможите
и да им даде в наследство славен престол.
Наистина, основите на земята принадлежат на Господа,
върху тях Той утвърди Вселената.
9 Той закриля стъпките на Своите светии,
а нечестивите изчезват в тъмнината;
защото чрез собствена сила човек не може да постигне нищо.
10 (M)Господ ще сломи тези, които влизат в спор с Него.
Всевишният ще загърми от небето върху тях. Господ е свят.
Мъдрият да не се хвали с мъдростта си,
силният да не се хвали със силата си,
богатият да не се хвали с богатството си,
но онзи, който желае да се хвали, нека се хвали с това,
че разбира и познава Господа.
Господ ще бъде съдия над различните краища на земята,
ще даде сила на Своя цар и ще извиси мощта на помазаника Си.“
Служението на Самуил пред Господа
11 И оставиха там Самуил пред Господа. Елкана замина за Рама у дома си, а детето беше оставено за служба на Господа под надзора на свещеника Илий.
12 Но синовете на Илий бяха покварени. Те не почитаха Господа, 13 (N)нито изпълняваха задълженията на свещениците спрямо народа. Когато някой принасяше кръвна жертва, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка, докато се вареше месото, 14 и я забождаше в котела или в котлето, в тигана или в гърнето. Каквото измъкваше вилицата, това свещеникът вземаше за себе си. Така постъпваха те в Силом с всички израилтяни, които идваха там. 15 Дори преди да са изгорили тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на принасящия жертва: „Дай на свещеника месо за печене. Той няма да вземе от тебе варено месо, а дай сурово.“ 16 Кажеше ли му някой: „Нека първо изгорят тлъстината, както му е редът, и после си вземи, колкото желаеш“, той отсичаше: „Не, веднага дай, иначе насила ще взема.“ 17 И грехът на тези млади хора беше много голям пред Господа, защото те отклоняваха жертвоприношенията, предназначени за Господа.
18 Самуил още като дете се беше отдал в служба на Господа, облечен в ленен ефод. 19 Неговата майка постоянно му приготвяше малка горна дреха и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва. 20 А Илий благослови Елкана и жена му с думите: „Господ да те дари с потомство от тази жена вместо онова, което ти посвети на Господа!“ И те си заминаха за родното си място.
21 Господ благоволи към Ана и тя зачена и роди още трима синове и две дъщери. А момчето Самуил растеше при Господа.
22 Илий остаря твърде много. Когато чу за това, което синовете му са правили с всички израилтяни и как спели с жените, които служат при входа в скинията на събранието, 23 той им каза: „Защо правите такива работи? Защото чувам лоши думи за вас от целия народ Господен. 24 Не, синове мои, не са добри слуховете, които чувам[i]. Вие изкушавате народа, който вярва в Господа. 25 Ако човек съгреши пред някого, Бог ще го съди. Но ако човек съгреши против Господа, кой ще се застъпи за него?“ Но те не се вслушаха в гласа на баща си, защото Господ вече беше решил да ги предаде на смърт.
26 (O)А момчето Самуил все повече и повече растеше и придобиваше благоволение пред Господа и пред хората.
Пророк възвестява съдбата на дома на Илий
27 (P)И дойде един Божий човек при Илий и му каза: „Така говори Господ: ‘Не се ли открих явно пред твоите предци, когато те бяха още роби в Египет, в дома на фараона? 28 (Q)От всички Израилеви племена Аз избрах тях за свещеници, за да пристъпват към Моя жертвеник, да кадят, да носят ефод пред Мене. Не дадох ли Аз на твоите предци от всички с огън изгаряни жертви на Израилевите синове? 29 А вие защо осквернявате Моите жертви и хлебните приноси, които съм заповядал да се принасят в Моето жилище, защо почиташ синовете си по-високо, отколкото Мене, и защо се гоите от най-доброто на всички приноси от Моя народ Израил.’ 30 Затова словото на Господа, Израилевия Бог, гласи така: ‘Аз наистина бях казал: «Домът ти и домът на баща ти ще служат пред Мене за вечни времена.»’ Но сега словото на Господ гласи: ‘Далеч от Мене!’ Защото Аз ще прославя онези, които Мене прославят, а онези, които Ме презират, ще бъдат посрамени. 31 (R)Ето настъпват дни, когато ще сломя силната ти ръка, както и мощта на бащиния ти дом, така че повече няма да има старец в твоя дом; 32 и ти ще видиш нещастието на Моето жилище, въпреки че Господ оказва благодеяния на Израил. Никога повече няма да има старец в твоя дом. 33 Аз няма да отстраня всичките твои от жертвеника Си, та да изнурявам очите ти и да разбивам сърцето ти. Но цялото потомство на дома ти ще умира на средна възраст. 34 (S)Това, което ще стане с двамата ти синове Офни и Финеес, ще бъде за тебе знамение – в един ден ще умрат и двамата. 35 Ще си поставя верен свещеник; той ще постъпва според сърцето Ми и според душата Ми. Ще му съградя непоколебим дом и той ще служи на Моя помазаник вечно. 36 А всеки, който остане в твоя дом, ще дойде да му се кланя за малка сребърна монета и късче хляб и ще каже: ‘Назначи ме към една от твоите левитски служби, за да се препитавам.’“
Призоваване на Самуил за пророк
3 Малкият Самуил служеше на Господа под надзора на Илий. В онези дни рядко прозвучаваше слово от Господа. Пророческите видения не бяха чести. 2 В онова време се случи следното: Илий беше легнал да спи на мястото си. Очите му бяха почнали да се премрежват и той не можеше да вижда. 3 (T)Божият светилник още не беше угаснал и Самуил лежеше в Господния храм, където беше Божият ковчег. 4 Тогава Господ викна към Самуил: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Ето ме!“ 5 Завтече се при Илий и каза: „Ето ме! Ти ме повика.“ Но той отвърна: „Не съм те викал. Иди си легни.“ И той си отиде и си легна да спи. 6 Но Господ викна отново към Самуил: „Самуиле, Самуиле!“ Той стана и отиде пак при Илий, и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Но той отговори: „Не съм те викал, синко, иди си легни.“ 7 Самуил не беше разбрал, че това е Господ, защото словото на Господа още не беше му се откривало. 8 Господ викна към Самуил и трети път. Той стана, отиде при Илий и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Тогава Илий разбра, че Господ е Този, Който призовава момчето. 9 Затова Илий каза на Самуил: „Иди си легни и ако Призоваващият те повика, отговори така: ‘Говори, Господи, понеже Твоят служител слуша.’“ Самуил отиде и легна на мястото си.
10 И Господ дойде, застана и викна, както преди това: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Говори[j], понеже Твоят служител слуша.“ 11 Тогава Господ каза на Самуил: „Ето Аз ще извърша в Израил такова дело, че ще писнат и двете уши на всеки, който чуе за него. 12 (U)В онзи ден Аз отначало докрай ще изпълня над Илий всичко, което предизвестих за дома му. 13 Аз му известих, че ще накажа дома му за вечни времена за онази вина, защото той знаеше как синовете му богохулстват и не ги обуздаваше. 14 Поради това, кълна се за дома на Илий: вината на Илиевия дом няма да се заличи за вечни времена нито с жертви, нито с хлебни приноси.“
15 Самуил спа до сутринта[k] и отвори вратите на Господния дом. Но Самуил се боеше да съобщи на Илий за това видение. 16 Тогава Илий повика Самуил и каза: „Самуиле, сине мой!“ Той отговори: „Ето ме!“ 17 Илий попита: „Какво е това, за което Той ти говори? Не скривай от мене нищо. Бог може сега и в бъдеще да те накаже, ако скриеш от мене нещо от всичко онова, което Той ти е говорил.“ 18 Тогава Самуил му разказа всичко и не скри от него нищо. Илий каза: „Той е Господ. Нека постъпи, както Му е угодно.“
19 (V)Самуил израсна и Господ беше с него. Той не остави неизпълнена нито една негова дума. 20 (W)Цял Израил от Дан до Вирсавия разбра, че Самуил е засвидетелстван като истинен Господен пророк. 21 Господ се явяваше в Силом и по-нататък, защото се откриваше на Самуил в Силом чрез словото на Господа[l].
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.