Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Началнику на хора, Идитуму. Псалом Давидов.
1-2 (A)(B) Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си, ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене.
3 (C)Бях ням и безгласен, и мълчах дори за доброто; и скръбта ми се усили.
4 (D)Пламна сърцето ми в мене, огън се разгоря в мислите ми; заговорих с езика си:
5 (E)кажи ми, Господи, моя край, и какво е числото на моите дни, за да зная, какъв е векът ми.
6 (F)Ето, Ти си ми дал дни колкото педя, и векът ми е като нищо пред Тебе. Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее.
7 (G)Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то.
8 И сега какво да очаквам, Господи? надеждата ми е на Тебе.
9 Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумния за охулване.
10 (H)Станах ням, не си отварям устата, защото Ти направи това.
11 Отклони от мене Твоите удари, аз изчезвам от Твоята поразяваща ръка.
12 (I)Ако чрез изобличения наказваш човека за престъпления, то неговата хубост ще се развали като от молци. Тъй всеки човек е суетен!
13 (J)Чуй, Господи, молитвата ми и дай ухо на моите вопли, не бъди безмълвен към моите сълзи, защото съм странник у Тебе и пришълец, както и всичките ми отци.
14 Отстъпи от мене, за да мога да се подкрепя, преди да замина и да ме няма вече.
24 След това Давид излезе оттам и живееше по безопасните места на Ен-Гади.
2 Когато Саул се върна от филистимците, обадиха му, думайки: ето, Давид е в пустиня Ен-Гади.
3 И Саул взе три хиляди отбор мъже от цял Израил и отиде да търси Давида и людете му по планините, дето живеят сърни.
4 И дойде при една овча кошара край пътя; там имаше пещера, и Саул влезе там по нужда; а Давид и людете му седяха в дъното на пещерата.
5 (A)И казваха на Давида людете му: ето денят, за който ти говори Господ: ето, Аз ще предам твоя враг в ръцете ти, и ще сториш с него, каквото ти е угодно. Давид стана и полекичка отряза полата на Сауловата горна дреха.
6 Но след това домъчня Давиду на сърце, задето той отряза полата на Сауловата дреха.
7 (B)И рече на людете си: да ми не дава Господ да сторя това на моя господар, помазаника Господен, да туря ръка върху него, понеже той е помазаник Господен.
8 И с тия думи удържа Давид людете си и не им даде да нападнат Саула. А Саул стана и излезе из пещерата на пътя.
9 След това стана и Давид, излезе из пещерата и завика след Саула, думайки: „господарю мой, царю!“ Саул погледна назад, и Давид падна с лице на земята, и (му) се поклони.
10 И Давид рече на Саула: защо слушаш думите на ония люде, които казват: ето, Давид крои зло против тебе?
11 Ето, днес виждат очите ти, че Господ те предаваше сега в ръцете ми в пещерата, и казваха ми да те убия, но аз те пощадих и рекох: няма да вдигна ръка върху моя господар, понеже той е помазаник на Господа.
12 Татко, погледни полата на дрехата си в ръката ми: аз отрязах полата на дрехата ти, а тебе не убих; знай и се убеди, че в ръката ми няма зло, ни коварство, и че аз не съм съгрешил против тебе; а ти търсиш душата ми, за да я отнемеш.
13 Нека Господ разсъди между мене и тебе, и нека ти отмъсти Господ за мене; но моята ръка няма да бъде върху тебе,
14 както казва старата пословица: от беззаконници излиза беззаконие. Затова ръката ми няма да бъде върху тебе.
15 (C)Против кого е излязъл царят израилски? Подир кого си се разтичал? Подир мъртво псе, подир една бълха.
16 Нека Господ бъде съдия и Той да разсъди между мене и тебе. Той ще разгледа, ще разследва делото ми и ще ме спаси от ръката ти.
17 Като свърши Давид тия думи към Саула, Саул рече: твоят ли глас е това, сине мой Давиде? И издигна Саул гласа си, плака
18 (D)и рече на Давида: ти си по-прав от мене, защото ти ми отвърна с добро, а аз ти отвръщах със зло;
19 (E)ти показа това днес, като постъпи с мене милостивно: когато Господ ме предаваше в ръцете ти, ти ме не уби.
20 (F)Кой, след като намери врага си, ще го пусне здрав и читав? Господ да ти върне с добро за това, което ти ми стори днес.
21 И сега зная, че ти бездруго ще станеш цар, и царството Израилево ще бъде силно в ръката ти.
22 Затова закълни ми се в Господа, че няма да изкорениш потомството ми след мене и няма да унищожиш името ми в бащиния ми дом.
23 Закле се Давид на Саула. И Саул отиде у дома си, а Давид и людете му отидоха в укрепено място.
17 А по това, което ще говоря, няма да ви похвалявам, понеже не за по-добро се събирате, а за по-лошо.
18 (A)Защото, първо, чувам, че, кога се събирате в църква, се явявали разцепления помежду ви, което донейде и вярвам.
19 (B)Па и трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас.
20 Но тъй, както се събирате заедно, това не значи, че ядете Господня вечеря;
21 защото всеки бърза да изяде преди другите своята вечеря, тъй че един остава гладен, а друг се опива.
22 Нямате ли къщи, за да ядете и пиете? Или презирате църквата Божия и засрамяте ония, които са немотии? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не похвалявам.
27 (A)Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня.
28 (B)Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата.
29 Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне.
30 Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста.
31 (C)Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени;
32 а бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
33 Затова, братя мои, кога се събирате на вечеря, чакайте се един други.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.