Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Псалом Давидов. В спомен (за съботата).

^1-2 (A)Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай,

^3 (B)защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми.

⁴ Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми;

^5 (C)защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха,

⁶ смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми.

^7 (D)Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен;

⁸ защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми.

⁹ Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си.

¹⁰ Господи, пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе.

¹¹ Сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха, и светлината на очите ми, – и нея няма у мене.

¹⁸ И приближи се Иуда при него и рече: господарю, позволи на твоя раб да каже дума в ушите на моя господар и не се гневи на твоя раб; защото ти си също, каквото и фараонът.

^19 (A)Господарят ми бе питал рабите си, като рече: имате ли баща или брат?

^20 (B)Ние отговорихме на нашия господар, че имаме престарял баща, и (той има) най-малък син, син на старините му, чийто брат умря, а той остана едничък от майка си, и баща ни го обича.

²¹ А ти бе казал на рабите си: доведете го при мене да го видя.

²² Ние казахме на нашия господар: момчето не може да остави баща си; ако го остави, баща му ще умре.

^23 (C)Но ти рече на рабите си: ако не дойде с вас най-малкият ви брат, да се не вестявате повече пред лицето ми.

²⁴ Когато отидохме при твоя раб, нашия баща, обадихме му думите на моя господар.

^25 (D)И рече баща ни: идете пак и ни купете малко храна.

²⁶ Ние рекохме: не можем да отидем; а ако бъде с нас най-малкият ни брат, ще отидем; защото не можем да видим лицето на оня човек, ако не бъде с нас най-малкият ни брат.

²⁷ И рече ни твоят раб, нашият баща: вие знаете, че жена ми роди двама синове:

^28 (E)единият отиде от мене, и аз рекох: бездруго е разкъсан; и го не видях досега;

^29 (F)ако вземете и тогова от очите ми, и се случи злочестина с него, ще свалите седината ми с тъга в гроба.

³⁰ Сега, ако отида при твоя раб, нашия баща, и не бъде с нас момчето, с чиято душа е свързана неговата душа,

^31 (G)той, като види, че няма детето, ще умре; и рабите ти ще свалят седината на твоя раб, нашия баща, с тъга в гроба.

^32 (H)При това аз, твоят раб, се наех да отговарям пред баща си за момчето, като рекох: ако ти го не доведа (и го не изправя пред тебе), ще остана виноват пред моя баща през целия си живот.

³³ И тъй, нека аз, твоят раб, остана вместо момчето роб на господаря си, а момчето нека върви с братята си:

³⁴ защото, как ще отида при баща си, ако момчето не бъде с мене? Аз бих видял злочестината, която би постигнала баща ми.

⁵⁷ А защо и сами от себе си не съдите, що е право?

^58 (A)Кога отиваш с противника си при началството, постарай се по пътя да се освободиш от него, за да те не откара при съдията, и съдията да те не предаде на мъчител, а мъчителят да те не хвърли в тъмница;

⁵⁹ казвам ти: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последната стотинка.