Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Началнику на хора. Псалом Давидов.
138 (A)Господи, Ти си ме изпитал и знаеш.
2 (B)Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли.
3 (C)Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.
4 Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.
5 Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.
6 Дивно е за мене (Твоето) знание, – то е високо, не мога да го постигна!
7 (D)Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?
8 (E)Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти.
9 (F)Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, –
10 и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.
11 (G)Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ;
12 (H)но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата – като светлина.
13 (I)Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба.
14 (J)Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това.
15 (K)Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата.
16 (L)Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.
17 Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой!
18 (M)Да ги изброявам ли, – но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе.
19 (N)О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници!
20 Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове.
21 (O)Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе?
22 (P)С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове.
23 (Q)Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли;
24 (R)и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път.
22 (A)И тръгнаха синовете Израилеви от Кадес, и целият народ стигна до планина Ор.
23 И рече Господ на Моисея и Аарона на планина Ор, до пределите на Едомската земя, думайки:
24 (B)нека Аарон умре и се прибере при народа си, защото той няма да влезе в земята, която Аз давам на синовете Израилеви, задето бяхте непокорни на заповедта Ми при водите на Мерива.
25 (C)И вземи (брата си) Аарона и сина му Елеазара, и ги изкачи на планина Ор (пред целия народ);
26 и снеми от Аарона одеждите му и облечи с тях сина му Елеазара, и нека Аарон отмине и умре там.
27 И направи Моисей тъй, както Господ заповяда. Те се изкачиха на планина Ор пред очите на цялото общество,
28 и сне Моисей от Аарона одеждите му и облече с тях сина му Елеазара, и умря там Аарон навръх планината. А Моисей и Елеазар слязоха от планината.
29 (D)И цялото общество видя, че Аарон умря, и целият Израилев дом оплаква Аарона трийсет дни.
19 а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;
20 и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий.
21 (A)И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците?
22 А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.
23 А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият;
24 (B)но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият.
25 Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.