Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Началнику на хора. Псалом Давидов.
138 (A)Господи, Ти си ме изпитал и знаеш.
2 (B)Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли.
3 (C)Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.
4 Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.
5 Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.
6 Дивно е за мене (Твоето) знание, – то е високо, не мога да го постигна!
7 (D)Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?
8 (E)Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти.
9 (F)Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, –
10 и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.
11 (G)Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ;
12 (H)но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата – като светлина.
13 (I)Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба.
14 (J)Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това.
15 (K)Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата.
16 (L)Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.
17 Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой!
18 (M)Да ги изброявам ли, – но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе.
19 (N)О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници!
20 Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове.
21 (O)Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе?
22 (P)С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове.
23 (Q)Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли;
24 (R)и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път.
12 (A)Каза Господ на Моисея: възлез на тая планина Аварим, (която е отсам Иордан, на тая планина Нево,) и погледай земята (Ханаанска), която давам на синовете Израилеви (за владение);
13 и след като я погледаш, прибери се и ти при народа си, както се прибра Аарон, брат ти (на планина Ор);
14 (B)защото вие не послушахте заповедта Ми в пустиня Син, когато между обществото се появи разпра, да покажете пред очите им Моята светост при водите. (Това са водите на Мерива при Кадес, в пустиня Син.)
15 И каза Моисей на Господа, думайки:
16 (C)нека Господ, Бог на духовете и на всяка плът, отреди над това общество човек,
17 който да излиза пред тях, и който да влиза пред тях, който да ги извежда и който да ги довежда, та да не остане народът Господен като овци без пастир.
18 (D)И каза Господ на Моисея: вземи си Иисуса, Навиновия син, човек у когото има Дух, и възложи върху него ръката си,
19 представи го пред свещеник Елеазара и пред цялото общество, дай му наставления пред техните очи
20 (E)и дай му от славата си, за да му бъде послушно цялото общество синове Израилеви;
21 (F)а той да се отнася до свещеник Елеазара и да се допитва до него за решение чрез „урима“ пред Господа; и по думата му да излизат и по думата му да влизат той и всички синове Израилеви с него и цялото общество.
22 Моисей направи, както му заповяда. Господ (Бог), и взе Иисуса, та го представи пред свещеник Елеазара и пред цялото общество;
23 и възложи върху него ръцете си и му даде наставление, както говори Господ чрез Моисея.
26 А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.
27 Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса.
28 И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса.
29 Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият.
30 Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс.
31 А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.