Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Псалом Давидов. В спомен (за съботата).
1-2 (A)Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай,
3 (B)защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми.
4 Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми;
5 (C)защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха,
6 смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми.
7 (D)Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен;
8 защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми.
9 Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си.
10 Господи, пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе.
11 Сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха, и светлината на очите ми, – и нея няма у мене.
44 Тогава заповяда (Иосиф) на домакина си и рече: напълни чувалите на тия люде с храна, колкото могат да носят, а всекиму среброто тури при устата на чувала му;
2 а моята чаша, сребърната чаша, тури при устата на чувала на най-малкия, заедно със среброто за купеното от него жито. И той направи, според както му рече Иосиф.
3 На сутринта, като се съмна, човеците бяха изпратени, те и техните осли.
4 (A)Още не бяха отминали далеко от града, рече Иосиф на своя домакин: иди, стигни тия човеци, и, като ги настигнеш, кажи им: защо заплатихте зло за добро? (защо откраднахте сребърната ми чаша?)
5 Нали с тая чаша пие господарят ми? той и гадае с нея; лошо сторихте с това.
6 Той ги настигна и им каза тия думи.
7 Те му рекоха: защо нашият господар говори такива думи? Не, твоите раби няма да сторят такова нещо;
8 ето, среброто, което бяхме намерили при устата на чувалите си, върнахме ти назад от Ханаанската земя; та как ще откраднем от дома на господаря ти сребро или злато?
9 (B)у когото от рабите ти се намери (чашата), нему смърт, а ние ще бъдем роби на нашия господар.
10 Той рече: добре; както рекохте, тъй нека и бъде: у когото се намери (чашата), той ще ми бъде раб, а вие не ще бъдете виновни.
11 Те всички бързо снеха чувалите си на земята и отвориха всеки своя чувал.
12 Той претърси, като захвана от най-стария и свърши с най-малкия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.
13 (C)Тогава те раздраха дрехите си и, като натовариха всеки своя осел, върнаха се в града.
14 Иуда и братята му дойдоха в дома на Иосифа, който си беше още вкъщи, и паднаха ничком пред него.
15 Иосиф им рече: какво сторихте? нима не знаехте, че такъв човек, като мене, бездруго ще отгатне?
16 Иуда рече: какво да кажем на нашия господар? какво да говорим? с какво да се оправдаем? Бог намери неправдата на твоите раби; ето, ние сме роби на нашия господар, и ние, и оня, в чиито ръце се намери чашата.
17 Но (Иосиф) рече: не, това няма да сторя; роб ще ми бъде оня, в чиито ръце се намери чашата, а вие си идете смиром при баща си.
12 (A)Пиша вам, чеда, защото ви са простени греховете заради Неговото име.
13 (B)Пиша вам, бащи, защото познахте Оногова, Който е отначало. Пиша вам, момци, защото победихте лукавия. Пиша вам, момчета, защото познахте Отца.
14 (C)Писах вам, бащи, защото познахте Оногова, Който е отначало; писах вам, момци, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия.
15 (D)Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца.
16 Защото всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят.
17 (E)И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.