Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
(Алилуия.)
115 (A)Повярвах и затова говорих: силно съм съкрушен.
2 (B)В моята необмисленост си казах: всеки човек е лъжа.
3 Какво да въздам Господу за всичкиге Му благодеяния към мене?
4 (C)Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова.
5 (D)Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ.
6 Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии.
7 (E)О, Господи, аз съм Твой раб, аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня. Ти счупи моите, окови.
8 (F)Тебе ще принеса хвалебна жертва и името Господне ще призова.
9 Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ,
10 в дворите на дома Господен, посред тебе, Иерусалиме! Алилуия.
15 (A)А ден преди Сауловото идване Господ откри на Самуила и рече:
16 (B)утре по това време ще ти пратя един човек от Вениаминова земя, и ти го помажи за цар на Моя народ Израиля; той ще избави народа Ми от филистимски ръце; защото Аз погледнах милостно на Моя народ, понеже викът му стигна до Мене.
17 Когато Самуил видя Саула, Господ му рече: ето човека, за когото ти говорих; той ще царува над Моя народ.
18 Саул се приближи до Самуила при вратите и го попита: кажи ми, де е къщата на ясновидеца?
19 Самуил отговори на Саула и рече: аз съм ясновидецът, върви пред мене на хълма; и вие ще обядвате днес с мене; аз ще те пусна сутринта и ще ти кажа всичко, що имаш на сърце;
20 а за ослиците, които ти се изгубиха преди три дни, не се грижи, те се намериха. Та и за кого ли е всичко, що е най-желано у Израиля? Нали е за тебе и за целия ти бащин дом?
21 (C)Отговори Саул и рече: не съм ли аз син от Вениаминово коляно, едно от наймалките Израилеви колена? И племето ми не е ли най-малко между племената от Вениаминово коляно? Тогава, защо ми говориш това?
22 Самуил взе Саула и слугата му, въведе ги в стаята, и им даде първо място между поканените, които бяха трийсетина души.
23 И рече Самуил на готвача: донеси оная част, която ти бях дал и за която ти бях казал: „запази я у себе си“.
24 И готвачът взе плешката и това, що беше при нея, и сложи пред Саула. И рече Самуил: ето, това е оставено, сложи го пред себе си и яж, понеже за това време то е запазено зарад тебе, когато свиках народа. И оня ден Саул обядва със Самуила.
25 Тогава те слязоха от хълма в града, и Самуил разговаряше със Саула на покрива (и постлаха за Саула на покрива, и той спа).
26 Сутринта те станаха тъй: щом се пукна зора, Самуил повика Саула на по-крива и рече: стани, аз ще те изпроводя. Саул стана, и двамата, той и Самуил, излязоха от къщи.
27 Когато наближаваха към края на града, Самуил рече на Саула: кажи на слугата да върви пред нас, – и той отиде напред, – а ти се спри сега, и аз ще ти открия, какво каза Бог.
10 (D)И взе Самуил съд с елей, изля върху главата му, целуна го и рече: ето, Господ те помаза за цар на Своето наследие (в Израиля, и ти ще царуваш над народа Господен и ще ги избавиш от ръцете на околните им врагове, и ето ти личба, че Господ те е помазал за цар на Своето наследие):
3 (A)Верни са тия думи: желае ли някой епископство, добро нещо желае.
2 (B)Но епископът трябва да е непорочен, мъж на една жена, трезвен, целомъдър, скромен, почтен, страннолюбив, поучлив;
3 (C)не пияница, не побойник, не свадлив, не алчен за гнусна печалба, а кротък, миролюбив и не сребролюбив;
4 да управлява добре къщата си и да има деца послушни със съвършена почтителност;
5 защото, който не умее да управлява собствената си къща, как ще се грижи за църквата Божия?
6 Да не е новопокръстен, за да се не възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола.
7 Трябва още той да има и добро свидетелство от външните, за да не бъде укоряван и да не падне в примката на дявола.
8 Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба,
9 (D)да пазят тайнството на вярата с чиста съвест.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.