Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Песен на възлизане.

120 ^(A)Подигам очи към планините, отдето ще ми помощ дойде.

^2 (B)Моята помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята.

³ Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази;

^4 (C)не дреме и не спи, Който пази Израиля.

⁵ Господ е твой пазител; Господ е твоя сянка откъм твоята дясна ръка.

^6 (D)Слънцето денем няма да те удари, нито месечината нощем.

⁷ Господ ще те опази от всякакво зло; ще опази твоята душа (Господ).

⁸ Господ ще пази твоето излизане и твоето влизане отсега и довека.

1 ^(A)В първата година на персийския цар Кира, за да се изпълни словото Господне от устата на Иеремия, възбуди Господ духа на Кира, персийски цар, и той заповяда да прогласят по цялото му царство, устно и писмено:

² тъй говори Кир, цар персийски: Господ, Бог небесний, ми даде всички земни царства и ми заповяда да Му съградя дом в Иерусалим, що е в Иудея.

³ Който между всички вас е от Неговия народ, – неговият Бог да бъде с него, нека иде в Иерусалим, що е в Иудея, и да гради дом на Господа, Бога Израилев, на Оня Бог, Който е в Иерусалим.

⁴ А всички, които са останали по всички места, дето той и да живее, нека му помогнат жителите на онова място със сребро, със злато, с друг имот, с добитък и доброволни приноси за Божия дом, що е в Иерусалим.

⁵ Тогава станаха отценачалниците Иудини и Вениаминови, свещениците и левитите, всякой, чийто дух бе възбудил Бог, да идат да градят Господния дом, що е в Иерусалим.

⁶ И всички техни съседи им помагаха със сребърни съдове, със злато, с друг имот и с добитък и със скъпи вещи, освен доброволните приноси за храма.

^7 (B)А цар Кир извади съдовете на Господния дом, които Навуходоносор бе отнел от Иерусалим и ги бе поставил в дома на своя бог, –

^8 (C)изнесе ги Кир, цар персийски, с ръката на Митридата, ковчежника, а тоя ги предаде с брой на Шешбацара, княз Иудин.

⁹ И ето броя им: златни блюда трийсет, сребърни блюда – хиляда, ножове – двайсет и девет,

¹⁰ златни чаши – трийсет, сребърни чаши, двойни – четиристотин и десет, други съдове – хиляда;

¹¹ всичко съдове, златни и сребърни, пет хиляди и четиристотин. Всичко това взе със себе си Шешбацар, когато преселниците тръгнаха от Вавилон за Иерусалим.

^12 (A)Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас.

¹³ Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете,

¹⁴ както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашего Иисуса Христа.

^15 (B)И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат,

¹⁶ и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея.

^17 (C)Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето „да“, „да“ да бъде и „не“, „не“?

¹⁸ Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше „да“ и „не“.

¹⁹ Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше „да“ и „не“, но в Него беше „да“,