Old/New Testament

21 И ето законите, които ще им обявиш:

^2 (A)ако купиш роб евреин, нека (ти) работи шест години, а на седмата (година) нека си излезе свободен, без откуп;

³ ако е дошъл самичък, самичък и да си излезе; ако е женен, да си излезе с него заедно и жена му;

^4 (B)ако пък неговият господар му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата ѝ да останат при господаря ѝ, а той да си излезе самичък;

^5 (C)но ако робът каже: обичам господаря си, жена си и децата си, няма да си изляза на свобода, –

^6 (D)то господарят му да го заведе пред боговете^[a] и да го изправи до вратата, или до спонеца на вратата, и нека господарят му промуши ухото му с шило, и той да остане вечно негов роб.

⁷ Ако някой продаде дъщеря си да бъде робиня, тя не бива да излезе, както излизат робите;

⁸ ако тя се не понрави на господаря си, и той се не сгоди за нея, нека позволи да я откупят; ала на чужд народ да я продаде (господарят) не е властен, когато сам я е отхвърлил;

^9 (E)ако ли я сгоди за сина си, да постъпи с нея според правото на дъщерите;

¹⁰ ако ли му вземе друга, първата не бива да се остави без храна, дрехи и съпружеско съжителство.

¹¹ Не направи ли за нея тия три неща, нека си отиде от него даром, без откуп.

^12 (F)Който удари човек, тъй че той умре, да бъде предаден на смърт;

^13 (G)но ако някой не е злоумишлявал, а Бог е допуснал оногова да изпадне под ръката му, тогава Аз ще ти покажа място, дето да забяга (убийцата);

^14 (H)а ако някой преднамерено и коварно убие ближния си (и избяга при жертвеника), то вземи го и от жертвеника Ми, за да бъде умъртвен.

¹⁵ Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.

¹⁶ Който открадне човек (от Израилевите синове) и (като го зароби) го продаде, или се намери в ръцете му, да бъде предаден на смърт.

^17 (I)Който злослови баща си, или майка си, да бъде предаден на смърт.

¹⁸ Когато (двамина) се карат, и единият човек удари другия с камък, или с бушница, и тоя не умре, а легне на постеля,

^19 (J)то, ако стане и излиза откъщи, подпирайки се с тояга, оня, който (го) е ударил, не ще заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му даде за лекуване.

^20 (K)А който удари роба си или слугинята си с тояга, и те умрат под ръката му, да бъде наказан;

²¹ но, ако те преживеят един или два дни, не бива той да се наказва, защото те са негово сребро.

²² Когато някои се бият, и ударят трудна жена, и тя пометне, но друга повреда не стане, то да се вземе от виновния глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред посредници;

²³ ако пък стане повреда, нека даде живот за живот,

^24 (L)око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

²⁵ изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за натъртено.

²⁶ Ако някой удари роба си в окото, или слугинята си в окото и го повреди, да ги отпусне на свобода зарад окото;

²⁷ и ако изкърти зъб на роба си, или на робинята си, да ги отпусне на свобода зарад зъба.

^28 (M)Ако вол прободе до смърт мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и месото му да се не яде; но стопанинът на вола не е виновен;

²⁹ ако пък волът е бил бодлив от попреди, а стопанинът му, като му е било известявано за това, не го е пазил, и той е убил мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и стопанинът му да бъде предаден на смърт.

³⁰ Ако му се наложи откуп, нека за живота си даде откуп, какъвто му се наложи.

³¹ Син ли прободе, дъщеря ли прободе, – по тоя същи закон да се постъпва с него.

³² Ако волът прободе роба, или робинята, да се заплатят на стопанина им трийсет сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни.

³³ Ако някой отвори яма, или ако изкопае яма и я не покрие, та падне в нея вол, или осел,

³⁴ стопанинът на ямата трябва да заплати, да даде сребро на стопанина им, а трупът ще бъде негов.

³⁵ Ако на някого волът прободе до смърт вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят цената му на половина; също и убития да разделят на половина;

³⁶ ако пък се е знаело, че волът е бил бодлив от по-преди, но стопанинът му (като му е било известявано за това) не го е пазил, той да заплати вол за вол, а убитият да бъде негов.

22 ^(N)Ако някой открадне вол или овца и заколи, или продаде, да заплати пет вола за вол и четири овци за овца.

² Ако някой завари крадец да подкопава и го удари, тъй че той умре, то да му се не иска кръвнина;

³ но, ако е изгряло слънце над него, да му се ис ка кръвнина. Крадецът трябва да заплати; ако ли няма с какво, да продадат самия него, та да се заплати, каквото е откраднал;

⁴ ако (той бъде хванат и) откраднатото се намери в ръцете му живо, било вол, или осел, или овца, да заплати (за тях) двойно.

⁵ Ако някой повреди нива, или лозе, като пусне добитъка си да пасе в чужда нива (според плодовете ѝ да заплати от своята нива; ако ли повреди цялата нива), да обезщети с най-доброто от нивата си и с най-доброто от лозето си.

⁶ Ако се появи огън и обхване трънето и изгори кръстците, или класовете, или нивата, то оня, който е причинил тоя пожар, да заплати.

⁷ Кога някой даде на ближния си да му пази сребро или вещи, и те бъдат откраднати от къщата му, ако се намери крадецът, да заплати той двойно;

^8 (O)ако пък се не намери крадецът, нека стопанинът на къщата се яви пред съдиите (и се закълне), че не е турил ръка върху имота на ближния си.

⁹ За всяка спорна вещ, за вол, осел, овца, дреха, за всяка изгубена вещ, за която някой каже, че е негова, работата на двамата трябва да дойде пред съдиите: когото осъдят съдиите, той да заплати на ближния си двойно.

¹⁰ Ако някой предаде на ближния си за пазене осел, или вол, или овца, или друг някакъв добитък, и тоя добитък умре, или бъде повреден, или бъде откаран, без да го види някой, –

¹¹ нека бъде клетва пред Господа между двамата, че оня, който е приел, не е турил ръка върху имота на ближния си; и стопанинът трябва да я приеме, а оня да не плаща;

^12 (P)ако ли го откраднат от него, длъжен е да заплати на стопанина му;

¹³ ако пък бъде от звяр разкъсан, нека за доказателство представи разкъсаното: за разкъсаното той не плаща.

¹⁴ Ако някой заеме добиче от ближния си, и то бъде повредено, или умре, без да е бил стопанинът му при него, трябва да го заплати;

¹⁵ ако пък стопанинът му е бил при него, не е длъжен да плати; ако е било наето с пари, то отива срещу тоя наем.

^16 (Q)Ако някой прелъсти девица несгодена и преспи с нея, да ѝ даде вено (и да я вземе) за жена;

¹⁷ ако ли бащата не се съгласи (и не желае) да му я даде, да заплати (на бащата) толкова сребро, колкото се пада за вено на девици.

^18 (R)Врачка да се не оставя жива.

¹⁹ Всеки скотоложник да бъде предаден на смърт.

^20 (S)Който принася жертви на богове, освен на едного Господа, да бъде изтребен.

^21 (T)Пришълеца не притеснявай и го не угнетявай, защото и вие бяхте пришълци в Египетската земя.

^22 (U)Ни вдовица, ни сираче не притеснявайте;

²³ ако ли ги притесниш, кога завикат към Мене, че чуя вика им,

²⁴ и ще се разпали гневът Ми, и с меч ще ви убия, и жените ви ще останат вдовици, и децата ви – сираци.

^25 (V)Ако заемеш пари на някой сиромах от народа Ми, не го притеснявай и не му налагай лихва.

^26 (W)Ако вземеш дрехата на ближния си в залог, върни я до залез-слънце,

²⁷ защото тя му е едничка завивка, тя е облекло на тялото му: с какво ще спи той? И кога завика към Мене, Аз ще го чуя, защото съм милостив.

^28 (X)Съдиите не злослови и началника на твоя народ не укорявай.

^29 (Y)Не закъснявай (да Ми принасяш) първите плодове от гумното си и от жлеба си; давай Ми първородния от синовете си;

³⁰ също прави и с вола си и с овцата си (и с осела си); седем дена да бъдат при майка си, а на осмия ден ги давай Мене.

^31 (Z)И ще Ми бъдете свети люде; и месо, разкъсано от звяр на полето, не яжте: на псетата го хвърляйте.

19 ^(A)Когато Иисус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите Иудейски, отвъд Иордан.

² Подире Му тръгнаха много тълпи народ, и Той ги изцери там.

³ И дойдоха при Него фарисеите и, изкушавайки Го, думаха Му: позволено ли е човеку да напусне жена си по всяка причина?

^4 (B)Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза:

^5 (C)„затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът“?

⁶ Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.

^7 (D)Те Му казват: защо тогава Моисей заповяда да даде мъжът разводно писмо и да я напусне?

⁸ Той им отговаря: поради вашето жестокосърдие ви е позволил Моисей да напускате жените си; но отначало не беше тъй;

^9 (E)Аз пък ви казвам: който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за напусната, прелюбодействува.

¹⁰ Казват Му Неговите ученици: ако е такова задължението на човека към жената, няма полза да се жени.

¹¹ А Той им рече: не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено;

^12 (F)защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме.

^13 (G)Тогава доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха.

^14 (H)Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно.

¹⁵ И като възложи върху им ръце, отиде си оттам.

^16 (I)И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?

^17 (J)А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.

^18 (K)Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай;

¹⁹ почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.

²⁰ Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?

²¹ Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.

²² Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.

²³ А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно;

²⁴ и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.

²⁵ Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси?

^26 (L)А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.

^27 (M)Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас?

^28 (N)А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието^[a], кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена;

²⁹ и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.

^30 (O)А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи.