Old/New Testament
46 (A)И тръгна Израил с всичко, що имаше, дойде във Вирсавия и принесе жертва на Бога на баща си Исаака.
2 И каза Бог на Израиля в нощно видение: Иакове, Иакове! Той рече: ето ме.
3 Бог рече: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да идеш в Египет, защото там ще произведа от тебе голям народ;
4 (B)Аз ще отида с тебе в Египет, Аз и ще те изведа назад; Иосиф с ръката си ще ти затвори очите.
5 (C)Иаков тръгна от Вирсавия; и синовете Израилеви качиха баща си Иакова, и децата си и жените си на колесниците, които фараонът бе пратил, за да го доведат.
6 (D)И взеха добитъка си и имота си, който бяха спечелили в Ханаанската земя, и дойдоха в Египет, – Иаков и целият му род с него.
7 Той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внучките си и целия си род.
8 (E)Ето имената на Израилевите синове, които дойдоха в Египет: Иаков и синовете му. Първороденият на Иакова Рувим.
9 Синове Рувимови: Ханох и Фалу, Хецрон и Харми.
10 (F)Синове Симеонови: Иемуил и Иамин, Охад и Иахин, Цохар и Саул, син от хананейката.
11 (G)Синове Левиеви: Гирсон, Каат и Мерари.
12 (H)Синове Иудини: Ир и Онан, Шела, Фарес и Зара; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя. Синове на Фареса бяха: Есром и Хамул.
13 (I)Синове Исахарови: Тола и Фува, Иов и Шимрон.
14 (J)Синове Завулонови: Серед, Елон и Иахлеил.
15 Тия са синове на Лия, които тя бе родила на Иакова в Месопотамия, заедно с дъщеря му Дина. Всички негови синове и дъщери бяха трийсет и трима души.
16 (K)Синове Гадови: Цифион и Хаги, Шуни и Ецбон, Ери, Ароди и Арели.
17 (L)Синове Асирови: Имна и Ишва, Ишви и Бриа, и сестра им Серах. Синове Бриеви: Хевер и Малхиил.
18 Тия са синове от Зелфа, която Лаван бе дал на дъщеря си Лия; тя роди на Иакова шестнайсет души.
19 Синове от Рахил, жена на Иакова: Иосиф и Вениамин.
20 (M)А на Иосифа се родиха в Египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на илиополския жрец Потифер.
21 (N)Синове Вениаминови: Бела, Бехер и Ашбел; (синове на Бела бяха:) Гера и Нааман, Ехи и Рош, Мупим, Хупим и Ард.
22 Тия са синове от Рахил, които се родиха на Иакова, – всичко четиринайсет души.
23 (O)Син Данов: Хушим.
24 (P)Синове Нефталимови: Иахцеил и Гуни, Иецер и Шилем.
25 Тия са синове на Вала, която Лаван бе дал на дъщеря си Рахил; тя ги роди на Иакова – всичко седем души.
26 Всички, които дойдоха с Иакова в Египет и които бяха излезли от чреслата му, освен жените на Иакововите синове, бяха всичко шестдесет и шест души.
27 (Q)Иосифовите синове, които му се родиха в Египет, бяха двама души. Всички от Иакововия дом, дошли (с Иакова) в Египет, бяха седемдесет (и пет) души.
28 Той прати Иуда пред себе си при Иосифа, за да им посочи той пътя за в Гесем. И стигнаха в земя Гесем.
29 (R)Тогава Иосиф впрегна колесницата си и излезе да посрещне баща си Израиля в Гесем и, щом го видя, хвърли се на шията му, и дълго плака на шията му.
30 (S)И рече Израил на Иосифа: нека умра сега, след като видях лицето ти; защото ти си още жив.
31 (T)И рече Иосиф на братята си и на бащината си челяд: ще отида да обадя на фараона и ще му кажа: братята ми и бащината ми челяд, които бяха в Ханаанската земя, дойдоха при мене;
32 тия хора са пастири на овци, защото са скотовъдци; те са довели със себе си и дребния и едрия си добитък, и всичкия си имот.
33 Ако фараонът ви повика и попита: какво е вашето занятие?
34 (U)вие кажете: ние, твои раби, сме скотовъдци от младини досега, и ние и бащите ни, – та да ви заселят в земя Гесем. Защото египтяните се гнусят от всеки овчар.
47 (V)И дойде Иосиф та обади на фараона, като рече: баща ми и братята ми, с дребния и едрия си добитък и с всичкия си имот, дойдоха от Ханаанската земя; и ето, те са в земя Гесем.
2 И взе от братята си петима души и ги представи на фараона.
3 (W)И попита фараонът братята му: с какво се поминувате? Те отговориха фараону: овчари сме твоите раби, и ние и бащите ни.
4 И рекоха те на фараона: дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма паша за добитъка на твоите раби, понеже в Ханаанската земя има голям глад; затова позволи на твоите раби да се заселят в земя Гесем.
5 А фараонът рече на Иосифа: баща ти и братята ти дойдоха при тебе;
6 (X)Египетската земя е пред тебе; засели баща си и братята си на най-доброто място в страната; нека живеят в земя Гесем; и ако знаеш, че между тях има способни люде, постави ги нагледници над моя добитък.
7 Тогава Иосиф доведе баща си Иакова и го представи на фараона; а Иаков благослови фараона.
8 Фараонът попита Иакова: колко са годините на живота ти?
9 (Y)Иаков отговори на фараона: дните на моето странствуване са сто и трийсет години; кратки и злочести са дните на моя живот и не достигнаха до годините на живота на отците ми в дните на тяхното странствуване.
10 Иаков благослови фараона и си излезе.
11 (Z)Иосиф засели баща си и братята си, и им даде владение в Египетската земя, в най-добрата част на тая земя, в областта Раамсес, както бе заповядал фараонът.
12 (AA)И доставяше храна Иосиф на баща си и братята си и на целия си бащин дом, според нуждите на всяка челяд.
13 А жито нямаше по цялата земя, защото гладът се бе усилил твърде много, та изнемощя от глад Египетската земя, както и Ханаанската земя.
14 Иосиф събра всичкото сребро, колкото имаше в Египетската и в Ханаанската земя, за житото, което купуваха, и това сребро внесе Иосиф в дома фараонов.
15 Привърши се среброто в Египетската и в Ханаанската земя. Тогава всички египтяни дойдоха при Иосифа и казваха: дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, задето ни се свърши среброто?
16 Иосиф отговори: докарвайте добитъка си, и ще ви давам (хляб) срещу добитъка ви, щом сте свършили среброто си.
17 И докарваха добитъка си при Иосифа, а Иосиф им даваше жито срещу коне, срещу стада от дребен и едър добитък, и срещу осли; и им доставяше хляб през оная година срещу всичкия им добитък.
18 И премина тая година; и на втората година дойдоха при него и му рекоха: няма да скрием от нашия господар, че среброто се свърши, и добитъкът принадлежи на нашия господар; нищо вече не ни остана за пред господаря ни, освен телата ни и земите ни;
19 защо да гинем пред твоите очи, и ние и земите ни? Купи нас и земите ни срещу жито, и ще бъдем със земите си роби на фараона, а ти ни дай семе, за да останем живи и да не умрем, та и земята ни да не запустее.
20 Тогава Иосиф прекупи цялата Египетска земя за фараона, тъй като всички египтяни продадоха нивите си, понеже гладът ги притискаше. И земята стана имот на фараона.
21 И пороби той народа от единия край на Египет до другия.
22 Само земята на жреците не купи (той), защото жреците имаха определен от фараона дял, и те се хранеха от своя дял, даден им от фараона; затова и не продадоха земята си.
23 И каза Иосиф на народа: ето, купих сега вас и земята ви за фараона; ето ви семе, засявайте земята;
24 по време на жетва давайте на фараона петата част, а четири части ще останат за вас, за засяване нивите, за прехрана на вас и на ония, които са в домовете ви, и за прехрана на децата ви.
25 Те рекоха: ти ни спаси живота; нека намерим милост пред очите на господаря си и нека бъдем роби фараонови.
26 И нареди Иосиф закон в Египетската земя, дори доднес: петата част да се дава на фараона, с изключение само земята на жреците, която не принадлежеше на фараона.
27 (AB)А Израил живееше в Египетската земя, в земя Гесем, която владееха те, и се плодяха, и твърде се умножиха.
28 Иаков живя в Египетската земя седемнайсет години; дните на Иакова, годините на живота му бяха сто четирийсет и седем години.
29 (AC)Дойде време да умре Израил, и повика сина си Иосифа и му рече: ако съм намерил благоволение пред очите ти, тури ръката си под бедрото ми и се закълни, че ще ми сториш милост и правда: не ще ме погребеш в Египет,
30 (AD)та да легна при отците си; ще ме изнесеш от Египет и ще ме погребеш в тяхната гробница. Иосиф рече: ще постъпя според думата ти.
31 (AE)И рече: закълни ми се. И той му се закле. А Израил се поклони върху възглавницата на постелката[a].
48 След това рекоха на Иосифа: ето, баща ти е болен. И той взе със себе си двамата си синове Манасия и Ефрема (и отиде при Иакова).
2 Обадиха на Иакова и рекоха: ето, син ти Иосиф иде при тебе. Израил събра силите си и седна на постелката.
3 (AF)И рече Иаков на Иосифа: Всемогъщий Бог ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, благослови ме
4 (AG)и ми рече: ето, Аз ще те разплодя, ще те умножа и ще произведа от тебе много народи, и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за вечно владение.
5 (AH)И сега двамата ти синове, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда при тебе в Египет, са мои: Ефрем и Манасия, както Рувим и Симеон, ще бъдат мои;
6 а децата ти, които ти се родят след тях, ще бъдат твои; те с името на братята си ще се наричат в наследството им.
7 (AI)Когато идех от Месопотамия, умря ми Рахил (майка ти) в Ханаанската земя, на пътя, близо до Ефрата, и аз я погребах там на пътя за Ефрата, която сега е Витлеем.
8 И видя Израил синовете Иосифови и попита: кои са тия?
9 (AJ)Отговори Иосиф на баща си: тия са синовете ми, които Бог ми даде тука. (Иаков) рече: доведи ги при мене, и аз ще ги благословя.
10 (AK)А очите на Израиля бяха отслабнали от старост, та не можеше да вижда ясно. Иосиф ги приближи до него, а той ги целуна и ги прегърна.
11 И рече Израил на Иосифа: аз се не надявах да видя лицето ти; пък ето Бог ми показа и децата ти.
12 Тогава Иосиф ги отведе от коленете му и му се поклони с лице доземи.
13 След това Иосиф хвана двамата (си синове), Ефрема в дясната си ръка срещу лявата на Израиля, а Манасия в лявата срещу дясната на Израиля, и ги приближи към него.
14 (AL)Но Израил простря и възложи дясната си ръка върху главата на Ефрема, макар тоя да беше по-малък, а лявата – върху главата на Манасия. Той нарочно възложи така ръцете си, макар Манасия да беше първороден.
15 И благослови Иосифа и рече: Бог, пред Когото ходиха отците ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл, откак съществувам доднес,
16 (AM)Ангелът, който ме избави от всяко зло, да благослови тия деца; да бъдат именувани с моето име и с името на отците ми, Авраама и Исаака, и да се наплодят в множество по земята.
17 И видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка върху главата на Ефрема, и му стана мъчно. И взе ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрема върху главата на Манасия,
18 и рече Иосиф на баща си: не тъй, татко, защото този е първородният; възложи върху неговата глава десницата си.
19 (AN)Но баща му се не съгласи и рече: зная, сине мой, зная; и от него ще излезе народ, и той ще бъде велик; ала по-малкият му брат ще бъде по-голям от него, и от неговото семе ще произлезе многоброен народ.
20 (AO)И благослови ги в оня ден, като каза: чрез вас Израил ще благославя и казва: Бог да ти стори като на Ефрема и Манасия. И постави Ефрема по-горе от Манасия.
21 Тогава Израил рече на Иосифа: ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне в земята на отците ви;
22 (AP)аз ти давам повече отколкото на братята ти един дял, който взех от ръцете на аморейци с меча си и лъка си.
13 А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето.
2 И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега.
3 (A)И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее;
4 и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.
5 Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.
6 А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха.
8 Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.
9 Който има уши да слуша, нека слуша!
10 И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш?
11 А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено;
12 (B)защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме;
13 затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират;
14 (C)и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: „с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите;
15 защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря“.
16 (D)Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви – задето чуват;
17 (E)защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха.
18 (F)Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча:
19 при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя.
20 А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема,
21 ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз час се съблазнява.
22 А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно.
23 Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет.
24 Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си;
25 и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде;
26 а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите.
27 И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?
28 А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим?
29 Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото;
30 оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.