Old/New Testament
33 Погледна Иаков и видя, и ето, Исав (брат му) иде, и с него четиристотин души. И раздели (Иаков) децата на Лия, Рахил и двете слугини.
2 И тури (двете) слугини с децата им напред, Лия с децата ѝ подир тях, а Рахил с Иосифа най-подир.
3 А сам тръгна пред тях и седем пъти се поклони доземи, приближавайки се до брата си.
4 И се затече Исав насреща му, прегърна го, хвърли се на шията му и го целува; и плакаха (двамата).
5 И погледна (Исав) и видя жените и децата и рече: какви ти са тия? Иаков отговори: деца, които Бог подари на твоя слуга.
6 Тогава се приближиха слугините с децата си и се поклониха;
7 приближиха се Лия и децата ѝ и се поклониха; най-сетне приближиха се Иосиф и Рахил и се поклониха.
8 (A)И попита Исав: за какво ти е това множество, което аз срещнах? Отговори Иаков: за да придобие (твоят слуга) благоволение пред очите на господаря си.
9 Исав рече: аз имам много, братко; нека твоето остане у тебе.
10 Иаков рече: не, ако аз съм придобил благоволение пред очите ти, приеми моя дар от ръцете ми; защото видях лицето ти, като да бе някой видял лицето Божие, и ти биде благосклонен към мен;
11 приеми даровете ми, които ти съм донесъл, защото Бог ме е надарил, и всичко имам. Придума го. И той ги взе
12 и рече: да се дигнем и потеглим; и аз ще вървя пред тебе.
13 Иаков му рече: господарят ми знае, че децата ми са нежни, а дребният и едрият ми добитък е доен: ако го караме усилено един само ден, то ще измре всичкият добитък;
14 нека господарят ми тръгне пред своя слуга, а аз ще вървя бавно, според както върви добитъкът пред мен, и според както вървят децата, и ще дойда при господаря си в Сеир.
15 Исав рече: ще оставя с тебе неколцина от човеците, които са при мене. Иаков отвърна: та защо? стига ми само да придобия благоволение пред очите на господаря си!
16 И се върна Исав в същия ден по пътя си в Сеир.
17 (B)А Иаков потегли за Сокхот, дето си направи дом, и за добитъка си направи колиби. Затова нарече мястото с име Сокхот.
18 Иаков, като се върна от Месопотамия, пристигна благополучно в град Сихем, който е в Ханаанската земя, и се разположи пред града.
19 (C)И купи част от нивата, дето разпъна шатрата си, от синовете на Емора, Сихемовия баща, за сто монети.
20 И съгради там жертвеник; и призова името на Господа, Бога Израилев.
34 (D)Дина, дъщеря на Лия, която тя роди Иакову, излезе да погледа дъщерите на оная земя.
2 И видя я Сихем, син на евееца Емора, княза на оная земя, взе я, спа с нея, и я изнасили.
3 И прилепи се душата му към Дина, Иаковова дъщеря, и той обикна момата и говореше по сърце на момата.
4 И рече Сихем на баща си Емора, думайки: вземи ми тая мома за жена.
5 Иаков чу, че (Еморовият син) обезчестил дъщеря му Дина; но, понеже синовете му бяха с добитъка в полето, Иаков мълча, докле дойдат.
6 Тогава Емор, Сихемов баща, излезе пред Иакова, да поговори с него.
7 (E)А синовете на Иакова си дойдоха от полето, и, когато чуха, огорчиха се тия мъже и пламнаха от гняв, защото той нанесъл безчестие на Израиля, като преспал с дъщерята Иаковова: а тъй не трябваше да бъде.
8 Емор им заговори и рече: син ми Сихем се прилепил по душа към дъщеря ви; дайте му я прочее за жена;
9 сродете се с нас; давайте нам ваши дъщери, а вземайте си наши дъщери (за вашите синове);
10 и живейте с нас: тая земя (пространна) е пред вас, живейте, поминувайте се на нея и я завладявайте.
11 А Сихем рече на баща ѝ и на братята ѝ: стига да намеря благоволение пред очите ви, ще дам, каквото и да ми кажете;
12 (F)искайте най-голямо вено и дарове; ще дам, каквото и да ми кажете, само ми дайте момата за жена.
13 И синовете Иаковови отговориха на Сихема и баща му Емора с лукавство; а говориха тъй, защото той бе обезчестил сестра им Дина;
14 (G)и им рекоха (Симеон и Левий, Динини братя, Лиини синове): не можем направи това, да дадем сестра си на човек, който не е обрязан; защото това е безчестно за нас;
15 само с това условие ще се съгласим с вас (и ще се заселим у вас), ако бъдете, както и ние: да бъде и у вас всичкият мъжки пол обрязан;
16 и ще ви даваме наши дъщери и ще си взимаме ваши дъщери, ще живеем с вас и ще бъдем един народ;
17 ако пък не ни послушате да се обрежете, ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
18 Допаднаха се тия думи на Емора и Сихема, Еморов син.
19 Момъкът се не забави да изпълни това, понеже обичаше дъщерята на Иакова. А той беше уважаван повече от всички в бащиния си дом.
20 (H)И дойде Емор и син му Сихем при портите на своя град, и взеха да говорят към жителите на своя град и рекоха:
21 тия човеци живеят мирно с нас; нека се заселят в земята ни и нека се поминуват на нея; а земята, ето, пространна е пред тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме наши дъщери.
22 Тия човеци се съгласяват да живеят с нас и да бъдат един народ само с това условие, щото и у нас да бъде обрязан всичкият мъжки пол, както и те са обрязани.
23 Стадата им, имането им и всичкият им добитък нали ще бъдат наши? Само (в това) да се съгласим с тях, и те ще живеят с нас.
24 (I)И послушаха Емора и сина му Сихема всички, които излизаха от портите на града му: и биде обрязан всичкият мъжки пол, – всички, които излизаха из портите на града му.
25 (J)На третия ден, докато още боледуваха, двамата сина на Иакова, Симеон и Левий, Динини братя, взеха всеки своя меч, и смело нападнаха града и избиха всичкия мъжки пол;
26 убиха с меч и самия Емор и сина му Сихема; а Дина взеха от Сихемовия дом и си излязоха.
27 Синовете на Иакова дойдоха при убитите и разграбиха града, задето обезчестиха сестра им (Дина).
28 Те заграбиха дребния и едрия им добитък и ослите им, и каквото имаше в града, и каквото имаше в полето;
29 и всичкото им богатство и всичките им деца и жените им откараха в плен, и разграбиха всичко, що имаше в (града, и всичко, що имаше в) къщите.
30 (K)Тогава Иаков рече на Симеона и на Левия: смутихте ме, като ме направихте омразен за (всички) жители на тая земя, за хананейци и ферезейци. Аз имам малко човеци; ще се съберат против мене, ще ме разбият, и ще бъда съсипан аз и домът ми.
31 А те рекоха: нима пък бива да постъпват със сестра ни като с блудница!
35 (L)Бог рече на Иакова: стани, та иди във Ветил и живей там; и съгради там жертвеник Богу, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.
2 (M)И рече Иаков на домашните си и на всички, които бяха с него: изхвърлете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и променете дрехите си;
3 да станем и отидем във Ветил; там ще съградя жертвеник на Бога, Който ме чу в деня на моята неволя, и беше с мене (и ме пази) в пътя, по който ходих.
4 (N)И дадоха на Иакова всички чужди богове, които бяха в ръцете им, и обеците, що бяха на ушите им; и закопа ги Иаков под дъба, който беше близо до Сихем. (И ги остави неизвестни дори до днешен ден.)
5 (O)Па тръгнаха (от Сихем). Страх Божий нападна околните градове, и те не гониха Иакововите синове.
6 (P)И дойде Иаков в Луз, който е в Ханаанската земя, сиреч във Ветил, сам той и всички човеци, които бяха с него,
7 (Q)и съгради там жертвеник, и нарече това място: Ел-Ветил; защото там му се бе явил Бог, когато той бягаше от лицето на брата си (Исава).
8 (R)И умря Девора, Ревекината кърмачка, и я погребаха по-долу от Ветил, под дъба, който Иаков и нарече плачи-дъб.
9 И яви се Бог на Иакова (в Луз) след връщането му от Месопотамия, и го благослови;
10 (S)и му рече Бог: твоето име е Иаков; отсега обаче няма да се наричаш Иаков, а ще бъде името ти Израил. И нарече името му: Израил.
11 (T)Каза му още Бог: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се множи; народ и много народи ще се народят от тебе, и царе от чреслата ти ще произлязат;
12 (U)земята, която дадох на Авраама и Исаака, ще дам на тебе, и на потомството ти след тебе ще дам тая земя.
13 (V)И възнесе се Бог от него, от мястото, дето му говори.
14 (W)И въздигна Иаков паметник на мястото, дето му говори (Бог), каменен паметник, и извърши върху него възлияние, изля върху него елей;
15 (X)и нарече Иаков името на мястото, дето му говори Бог, Ветил.
16 И тръгнаха от Ветил. (И разпъна той шатрата си зад кула Гадер.) И когато оставаше още малко път до Ефрата, Рахил роди и при раждането много се мъчи.
17 (Y)А когато се тя мъчеше при раждането, бабата ѝ рече: не бой се, защото и това ти е син.
18 И когато береше душа, понеже умираше, нарече името му: Бенони. Но баща му го нарече: Вениамин.
19 (Z)И умря Рахил, и я погребаха на пътя за Ефрата, сиреч Витлеем.
20 (AA)Иаков въздигна над гроба ѝ паметник. Това е надгробният паметник Рахилин и до днес.
21 (AB)И тръгна (оттам) Израил и разпъна шатрата си зад кула Гадер.
22 (AC)Когато живееше Израил в оная страна, Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си (Иакова). Израил чу (и прие това с огорчение). А Иаков имаше дванайсет сина.
23 (AD)Синове от Лия: първенецът на Иакова Рувим, след него Симеон, Левий, Иуда, Исахар и Завулон.
24 (AE)Синове от Рахил: Иосиф и Вениамин.
25 (AF)Синове от Вала, Рахилина слугиня: Дан и Нефталим.
26 (AG)Синове от Зелфа, Лиина слугиня: Гад и Асир. Тия са синовете на Иакова, които му се родиха в Месопотамия.
27 (AH)И дойде Иаков при баща си Исаака (защото той беше още жив) в Мамре, в Кириат Арба, сиреч Хеврон (в Ханаанската земя), дето бяха странствували Авраам и Исаак.
28 А дните на Исааковия (живот) бяха сто и осемдесет години.
29 (AI)И издъхна Исаак и умря, и се прибра при своя народ, бидейки стар и сит на живот. И го погребаха синовете му Исав и Иаков.
10 (A)И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ.
2 А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат,
3 Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей,
4 Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде.
5 Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте;
6 (B)а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев;
7 (C)и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно;
8 болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.
9 (D)Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си,
10 (E)ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.
11 В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете.
12 (F)А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща!
13 И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас.
14 (G)Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си.
15 Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град.
16 (H)Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.
17 Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват,
18 и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствувате пред тях и пред езичниците.
19 (I)И кога ви предават, не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете;
20 защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.