Old/New Testament
49 (A)И повика Иаков синовете си и рече: съберете се, и ще ви обадя, какво ще се случи с вас занапред;
2 съберете се и послушайте вие, синове на Иакова, послушайте баща си Израиля.
3 (B)Рувиме, първородни сине мой! ти си моя крепост и начатък на силата ми, върховен по достойнство и върховен по могъщество;
4 (C)но ти буйствува като вода; не ще имаш преднина, защото ти се качи на бащиното си легло, ти оскверни постелката ми, (на която се) качи.
5 (D)Симеон и Левий са братя, мечовете им са оръдия на жестокост;
6 (E)в съвета им да не влезе душата ми, и в събранието им да не участвува славата ми; защото те в гнева си убиха човек и по своя прищявка прерязаха жилите на телец;
7 (F)проклет е гневът им, защото е жесток, и яростта им, защото е свирепа; ще ги разделя в Иакова и ще ги пръсна в Израиля.
8 (G)Иудо! тебе ще възхвалят твоите братя. Ръката ти ще бъде върху гърба на враговете ти; тебе ще се покланят бащините ти синове.
9 (H)Иуда е млад лъв; от плячка, сине мой, се вдигаш. Наведе се и легна като лъв и лъвица: кой ще го вдигне?
10 (I)Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят – от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите.
11 (J)Той вързва о лоза своето осле и о лозата на най-доброто лозе – пърлето на своята ослица; във вино пере дрехата си и в кръв от грозде – облеклото си;
12 (K)блестят очите (му) от вино, и бели са зъбите (му) от мляко.
13 (L)Завулон ще живее при морския бряг и при корабно пристанище, а границата му е до Сидон.
14 (M)Исахар е як осел, легнал сред кошари;
15 (N)и видя той, че почивката е добра, и земята приятна: подложи плещите си да носи товар и заработи да изплаща данък.
16 (O)Дан ще съди народа си като едно от Израилевите колена;
17 (P)Дан ще бъде змия на път, аспида на пътека, която ухапва крака на коня, тъй че ездачът му ще падне назад.
18 (Q)На Твоята помощ се надявам, Господи!
19 (R)Гада ще го напада тълпа, ала той ще я отблъсне по стъпките ѝ.
20 (S)За Асира – хлябът му е твърде тлъст, и той ще доставя царски ястия.
21 (T)Нефталим е растовит теревинт, разпуснал прекрасни клони[a].
22 (U)Иосиф е издънка на плодоносно дърво, издънка на плодоносно дърво над извор; клоните му се простират над стената;
23 огорчаваха го, и стреляха и враждуваха срещу него стрелци;
24 (V)но твърд остана лъкът му, и силни са мишците на ръцете му, чрез ръцете на силния Бог Иаковов, на Пастира и твърдинята Израилева,
25 на бащиния ти Бог, Който и да ти помогне, и на Всемогъщия, Който и да те благослови отгоре с небесни благословии, с благословиите на лежащата долу бездна, с благословиите на гърдите и на утробата,
26 (W)с благословиите на баща ти, които надминават благословиите на старите планини и приятностите на вечните хълмове; нека те бъдат над главата Иосифова и над темето на избрания между братята си.
27 (X)Вениамин е граблив вълк, заран лов ще яде, а вечер плячка ще дели.
28 (Y)Това са всички дванайсет колена Израилеви, и това им каза техният баща; па ги благослови и им даде благословия, всекиму неговата.
29 (Z)И заповяда им, като им рече: прибирам се при народа си; погребете ме при моите отци в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона,
30 (AA)в пещерата, която е в нивата на Махпела, пред Мамре, в земята Ханаанска, която (пещера) бе купил Авраам с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище;
31 (AB)там погребаха Авраама и жена му Сарра; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там аз погребах Лия;
32 тая нива и пещерата, що е в нея, е купена от Хетеевите синове.
33 (AC)И свърши Иаков завещанието към синовете си, простря нозе на постелята, почина и се прибра при своя народ.
50 (AD)Иосиф падна върху лицето на баща си, плака над него и го целува.
2 И заповяда Иосиф на своите слуги-лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля.
3 И стори той четирийсет дена, защото толкова дни са нужни за балсамиране, и оплакваха го египтяни седемдесет дена.
4 И когато изминаха дните на плач за него, Иосиф рече на фараоновите придворни, думайки: ако съм спечелил благоволение пред вашите очи, кажете на фараона тъй:
5 (AE)баща ми ме закле, като рече: ето, умирам; в моя гроб, що съм си изкопал в Ханаанската земя, там ме погреби. И сега бих искал да ида да погреба баща си и да се върна. (Иосифовите думи предадоха на фараона.)
6 А фараонът отговори: иди погреби баща си, както те е заклел.
7 Тогава Иосиф отиде да погребе баща си. И с него отидоха всички слуги на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,
8 и цялата челяд на Иосифа, и братята му, и бащината му челяд. Само децата си и дребния и едрия си добитък оставиха в земя Гесем.
9 С него също тръгнаха колесници и конници, тъй че дружината беше твърде голяма.
10 (AF)И дойдоха до Горен-хаатад, при Иордан, и плакаха там с голям и твърде силен плач; и оплаква Иосиф баща си седем дена.
11 Хананейци, жители на оная земя, като видяха тоя плач в Горен-хаатад, казаха: голям е тоя плач у египтяните! Затова нарекоха това (място) с име: Египетски плач при Иордан.
12 И сториха синовете на Иакова с него тъй, както им бе заповядал:
13 (AG)отнесоха го синовете му в Ханаанската земя и го погребаха в нивата Махпела, при Мамре, в пещерата, която бе купил Авраам с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрона.
14 След като погреба баща си, Иосиф се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха ходили да погребат баща му.
15 Като видяха братята Иосифови, че баща им умря, казаха си: ами ако Иосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за всичко зло, що сме му сторили?
16 И пратиха те да кажат на Иосифа: баща ти пред смъртта си завеща и каза:
17 (AH)тъй кажете на Иосифа: прости на братята си вината и греха им, понеже ти сториха зло. А сега прости вината на рабите на бащиния ти Бог. Иосиф плака, когато му говореха това.
18 Дойдоха и самите му братя, паднаха пред лицето му и казаха: ето, твои роби сме.
19 Отговори Иосиф: не бойте се, понеже аз се страхувам от Бога.
20 (AI)Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро, за да стане това, що е сега: да се запази животът на голямо число люде;
21 затова, не бойте се: аз ще храня вас и децата ви. И ги успокои, като говори тям по сърце.
22 (AJ)И живя Иосиф в Египет, той и бащината му челяд; а Иосиф живя всичко сто и десет години.
23 (AK)И видя Иосиф деца от Ефрема до трета рода, също и синовете на Махира, син Манасиев, се родиха Иосифу на коленете.
24 (AL)Тогава Иосиф каза на братята си: аз умирам; но Бог ще ви споходи и ще ви изведе от тая земя в земята, за която се кле на Авраама, Исаака и Иакова.
25 (AM)Па закле Иосиф Израилевите синове, думайки: Бог ще ви споходи, а вие изнесете костите ми оттука.
26 Иосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и положиха в ковчег в Египет.
31 (A)Друга притча им предложи, като каза: царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си,
32 което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му.
33 (B)Друга притча им каза: царството небесно прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.
34 (C)Всичко това Иисус говори народу с притчи, и без притчи не им говореше,
35 (D)за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: „ще отворя с притчи устата Си; ще изкажа тайните от създание мира“.
36 Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.
37 А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий;
38 нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите синовете на лукавия;
39 (E)врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите.
40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век:
41 ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие,
42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби;
43 (F)тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша!
44 Царството небесно прилича още на имане, скрито в нива, което човек намери и укри, и от радост за него отива, та продава всичко, що има, и купува тая нива.
45 Царството небесно прилича още на търговец, който търси хубави бисери,
46 и като намери един скъпоценен бисер, отиде та продаде всичко, що имаше, и го купи.
47 Царството небесно прилича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби,
48 която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън.
49 Тъй ще бъде при свършека на века: ще излязат Ангелите и ще отлъчат злите измежду праведните,
50 и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби.
51 И попита ги Иисус: разбрахте ли всичко това? Те Му казват: да, Господи!
52 А Той им рече: затова всеки книжник, който се е учил за царството небесно, прилича на стопанин, който изнася из своята съкровищница ново и старо.
53 И когато свърши Иисус тия притчи, замина си оттам.
54 (G)А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили?
55 (H)Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му – Иаков и Иосия, Симон и Иуда?
56 И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това?
57 (I)И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си.
58 И не извърши там много чудеса поради неверието им.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.