Old/New Testament
20 (A)Авраам тръгна оттам към юг и се посели между Кадес и Сур; и престоя временно в Герар;
2 (B)и рече Авраам за жена си Сарра: тя ми е сестра. (Защото се страхуваше да каже, че му е жена, да не би жителите на оня град да го убият за нея.) И герарският цар Авимелех прати и взе Сарра.
3 (C)И дойде Бог при Авимелеха нощем насъне и му рече: ето, ти ще умреш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж.
4 (D)А Авимелех не беше се докоснал до нея, и рече: Господи, нима ще погубиш (оногова, който не знаеше това) и невинния народ?
5 (E)Нали сам той ми рече: тя ми е сестра? И тя сама рече: той ми е брат. Аз направих това с просто сърце и с чисти ръце.
6 И рече му Бог насъне: и Аз зная, че си направил това с просто сърце, и те удържах от грях пред Мене, затова и не те допуснах да се докоснеш до нея;
7 (F)а сега върни жената на мъжа ѝ, защото той е пророк, ще се помоли за тебе, и ти ще бъдеш жив; ако пък я не върнеш, знай, че непременно ще умреш ти и всички твои.
8 И стана Авимелех сутринта рано, повика всичките си слуги, и им разказа да чуят всички тия думи; и (всички) тия хора много се уплашиха.
9 (G)И Авимелех повика Авраама и му рече: какво направи ти с нас? С какво сгреших аз против тебе, та щеше да нанесеш голям грях върху мене и върху царството ми? Ти направи с мене работи, каквито не се правят.
10 И Авимелех рече Аврааму: какво имаше наум, когато стори това нещо?
11 Авраам рече: помислих, че в това място няма страх Божий, и че ще ме убият за жена ми;
12 (H)па тя и наистина ми е сестра; тя е дъщеря на моя баща, само че не дъщеря на майка ми; и стана моя жена;
13 когато Бог ме изведе от бащиния ми дом да странствувам, аз ѝ рекох: направи ми това добро: в което място отидем, навред казвай за мене: той ми е брат.
14 Тогава Авимелех взе (хиляда сикли сребро и) дребен и едър добитък, и слуги и слугини, и ги даде на Авраама; па върна и жена му Сарра.
15 И рече Авимелех (на Авраама): ето отпреде ти моята земя: живей, дето ти е воля.
16 А на Сарра рече: ето, аз дадох на брата ти хиляда сикли сребро; ето, това е на тебе було за очите пред всички, които са с тебе, и пред всички си оправдана.
17 И помоли се Авраам Богу, и Бог изцери Авимелеха, и жена му, и слугините му, и те взеха да раждат;
18 защото Господ бе заключил всички утроби в дома Авимелехов поради Авраамовата жена Сарра.
21 (I)И Господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи Господ на Сарра, както бе говорил.
2 (J)Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил Бог;
3 (K)и Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра;
4 (L)и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог.
5 Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак.
6 И рече Сарра: смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее.
7 И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.
8 Детето порасна и го отбиха; и Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха (сина му) Исаака.
9 Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина ѝ Исаака),
10 (M)и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина ѝ, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака.
11 (N)Това се видя Аврааму много тежко поради сина му (Измаила).
12 (O)Но Бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата ѝ, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име;
13 (P)и от сина на робинята Аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе.
14 Авраам стана сутринта рано, взе хляб и мях с вода, и даде на Агар, като ѝ тури на рамо: даде ѝ и момчето и я изпрати. Тя тръгна и се заблуди в пустиня Вирсавия;
15 водата в мяха се свърши, и тя остави детето под един храст,
16 и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него), и викна та заплака.
17 И Бог чу гласа на момчето (оттам, дето беше то); и Ангел Божий от небето извика на Агар и ѝ рече: що ти е, Агар? не бой се; Бог чу гласа на момчето оттам, дето е то;
18 (Q)стани, дигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще произведа от него голям народ.
19 И Бог ѝ отвори очите, и тя видя кладенец с (жива) вода, и отиде, та напълни мяха с вода и напои момчето.
20 И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък.
21 (R)Той живееше в пустиня Фаран; и му взе майка му жена от египетската земя.
22 (S)И в онова време Авимелех, със (свата Ахузата и) воеводата си Фихол, рече на Авраама: Бог е с тебе във всичко, каквото правиш;
23 (T)а сега закълни ми се тук в Бога, че ти няма да пакостиш нито на мене, нито на сина ми, нито на внука ми; и както аз добре постъпвах с тебе, тъй и ти ще постъпваш с мене и със земята, в която си гост.
24 И рече Авраам: заклевам се,
25 (U)Тогава Авраам укоряваше Авимелеха за водния кладенец, що бяха отнели Авимелеховите слуги.
26 А Авимелех (му) каза: не зная, кой е сторил това, пък ти не ми си обадил; аз дори и не съм чувал за това досега.
27 И взе Авраам дребен и едър добитък и даде на Авимелеха, и двамата сключиха съюз.
28 И отлъчи Авраам седем женски агнета от стадото на дребния добитък.
29 А Авимелех рече Аврааму: за какво са тука тия седем женски агнета (от стадото овци), които си отлъчил?
30 (Авраам) отговори: вземи от ръката ми тия седем женски агнета, та да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
31 (V)Затова той и нарече това място: Вирсавия, понеже там и двамата се клеха,
32 и сключиха съюз във Вирсавия. И стана Авимелех, и (сватът му Ахузат и) воеводата му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
33 (W)И насади (Авраам) при Вирсавия дъбрава, и призова там името на Господа, Вечния Бог.
34 И живя Авраам във Филистимската земя като странник много дни.
22 (X)Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме!
2 Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти по кажа.
3 Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори.
4 На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото.
5 И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.
6 И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно.
7 Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение?
8 Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно.
9 И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.
10 Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си.
11 Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме!
12 Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене.
13 Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака).
14 И нарече Авраам онова място: Иехова-ире[a]; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди.
15 И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето
16 (Y)и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син,
17 Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си;
18 (Z)и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми.
19 И върна се Авраам при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавия, и настани се Авраам във Вирсавия.
20 След тия случки известиха на Авраама, като казаха: ето и Милка роди на брата ти Нахора синове:
21 Уца, негов първенец, Вуза, негов брат, Кемуила, баща Арамов,
22 Кеседа, Хазо, Пилдаша, Идлафа и Ватуила;
23 от Ватуила се роди Ревека. Тия осем (сина) роди Милка на Нахора, Авраамовия брат;
24 и наложницата му, на име Реума, тъй също роди: Теваха, Гахама, Тахаша и Мааха.
19 Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат;
20 (A)но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат;
21 защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
22 (B)Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло;
23 ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
24 (C)Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.[a]
25 (D)Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
26 Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
27 Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
28 Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат;
29 а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях;
30 и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
31 И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?
32 Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.
33 (E)Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.
34 И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.