Old/New Testament

43 Гладът се усили в страната.

^2 (A)И когато те изядоха житото, що бяха донесли от Египет, баща им каза: идете пак, та ни купете малко храна.

^3 (B)А Иуда му каза: оня човек строго ни поръча, като рече: да се не явявате пред лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

⁴ Ако пратиш с нас брата ни, ще отидем и ще ти купим храна;

^5 (C)ако пък го не пратиш, няма да отидем; защото оня човек ни рече: да се не явявате пред лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

⁶ Израил рече: защо ми сторихте такова зло, като казахте на оня човек, че имате още един брат?

^7 (D)Те отговориха: оня човек разпитваше за нас и за рода ни, като думаше: жив ли е още баща ви? Имате ли друг брат? И ние му отговорихме на тия запитвания. Можехме ли да знаем, че ще ни каже: доведете брата си?

⁸ А Иуда каза на баща си Израиля: пусни момчето с мене, и ние ще станем и отидем, та да бъдем живи и да не умрем нито ние, нито ти, нито децата ни;

^9 (E)аз отговарям за него, от моите ръце ще го искаш; ако ти го не доведа и не изправя пред лицето ти, ще остана виноват пред тебе през всички дни на живота си;

¹⁰ да не бяхме се бавили, досега щяхме да отидем два пъти.

¹¹ Баща им Израил им каза: като е тъй, ето какво ще направите: вземете със себе си плодове от тая земя, и занесете подарък на оня човек малко балсам и малко мед, стиракса и смирна, фъстъци и миндали;

¹² вземете и друго сребро в ръцете си; а среброто, което бе върнато и турено при устата на чувалите ви, върнете с ръцете си: може да е станало грешка;

¹³ вземете и брата си, па станете и идете пак при оня човек;

^14 (F)а Всемогъщий Бог да ви даде да намерите милост пред оня човек, та да ви отпусне и другия ви брат, и Вениамина; аз пък, ако трябва вече да остана без деца, нека остана без деца.

¹⁵ И ония мъже взеха тия подаръци, взеха в ръце и двойно повече сребро, и Вениамина, па станаха та отидоха в Египет и се явиха пред Иосифа.

¹⁶ Иосиф, като видя между тях Вениамина (едноутробния си брат), рече на своя домакин: заведи тия люде у дома, заколи нещо от добитъка и приготви, защото тия люде ще ядат с мене на пладне.

¹⁷ Оня човек направи, както рече Иосиф, и заведе ония люде в Иосифовия дом.

¹⁸ Уплашиха се ония люде, задето ги въведоха в Иосифовия дом, и рекоха: карат ни заради среброто, върнато в чувалите ни, за да намерят предлог против нас, да ни нападнат, и да вземат роби нас и нашите осли.

¹⁹ И приближиха се до Иосифовия домакин, и заговориха му при къщните врата

²⁰ и рекоха: послушай, господарю, ние вече идвахме и попреди да купуваме храна,

^21 (G)па се случи, че, когато се спряхме на нощувка и отворихме чувалите си, – ето среброто на всекиго при устата на чувала му; среброто ни бе по теглото му, и ние го връщаме с ръцете си;

²² а за купуване храна донесохме друго сребро в ръцете си; ние не знаем, кой беше турил среброто ни в нашите чували.

^23 (H)Той отговори: бъдете спокойни, не бойте се; вашият Бог и бащиният ви Бог тури това имане в чувалите ви; среброто ви аз получих. И доведе при тях Симеона.

^24 (I)И оня човек въведе човеците в Иосифовия дом и даде вода, та умиха нозете си; даде и храна на техните осли.

²⁵ И те приготвиха подаръците, докато дойде Иосиф на пладне, защото чуха, че там ще ядат хляб.

^26 (J)Дойде Иосиф у дома си и те му поднесоха вкъщи подаръците, които бяха в ръцете им, и му се поклониха доземи.

²⁷ Той ги попита за здравето и рече: здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми говорили? Жив ли е още?

²⁸ Те отговориха: здрав е твоят раб, нашият баща; жив е още. (Той рече: благословен е тоя човек от Бога.) А те се наведоха и се поклониха.

^29 (K)И повдигна очите си (Иосиф), видя Вениамина, едноутробния си брат, и рече: тоя ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили? И рече: да бъде милостта Божия с тебе, сине мой!

^30 (L)Тогава Иосиф бързо се оттегли, защото любовта към брата му се разпали, и той беше готов да заплаче; па влезе във вътрешната стая и плака там.

³¹ И като уми лицето си, излезе и, сдържайки се, каза: сложете ястие.

^32 (M)И сложиха нему отделно, и тям отделно, и на египтяните, които обядваха с него, отделно, понеже египтяните не могат да ядат с евреи, защото това е гнусно за египтяните.

³³ И седнаха те пред него, първородният според първородството си, и най-малкият според младостта си, и се чудеха тия люде един пред други.

^34 (N)И ястията им се пращаха от него, и Вениминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на всекиго от тях. И пиха, и доволно пиха с него.

44 Тогава заповяда (Иосиф) на домакина си и рече: напълни чувалите на тия люде с храна, колкото могат да носят, а всекиму среброто тури при устата на чувала му;

² а моята чаша, сребърната чаша, тури при устата на чувала на най-малкия, заедно със среброто за купеното от него жито. И той направи, според както му рече Иосиф.

³ На сутринта, като се съмна, човеците бяха изпратени, те и техните осли.

^4 (O)Още не бяха отминали далеко от града, рече Иосиф на своя домакин: иди, стигни тия човеци, и, като ги настигнеш, кажи им: защо заплатихте зло за добро? (защо откраднахте сребърната ми чаша?)

⁵ Нали с тая чаша пие господарят ми? той и гадае с нея; лошо сторихте с това.

⁶ Той ги настигна и им каза тия думи.

⁷ Те му рекоха: защо нашият господар говори такива думи? Не, твоите раби няма да сторят такова нещо;

⁸ ето, среброто, което бяхме намерили при устата на чувалите си, върнахме ти назад от Ханаанската земя; та как ще откраднем от дома на господаря ти сребро или злато?

^9 (P)у когото от рабите ти се намери (чашата), нему смърт, а ние ще бъдем роби на нашия господар.

¹⁰ Той рече: добре; както рекохте, тъй нека и бъде: у когото се намери (чашата), той ще ми бъде раб, а вие не ще бъдете виновни.

¹¹ Те всички бързо снеха чувалите си на земята и отвориха всеки своя чувал.

¹² Той претърси, като захвана от най-стария и свърши с най-малкия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

^13 (Q)Тогава те раздраха дрехите си и, като натовариха всеки своя осел, върнаха се в града.

¹⁴ Иуда и братята му дойдоха в дома на Иосифа, който си беше още вкъщи, и паднаха ничком пред него.

¹⁵ Иосиф им рече: какво сторихте? нима не знаехте, че такъв човек, като мене, бездруго ще отгатне?

¹⁶ Иуда рече: какво да кажем на нашия господар? какво да говорим? с какво да се оправдаем? Бог намери неправдата на твоите раби; ето, ние сме роби на нашия господар, и ние, и оня, в чиито ръце се намери чашата.

¹⁷ Но (Иосиф) рече: не, това няма да сторя; роб ще ми бъде оня, в чиито ръце се намери чашата, а вие си идете смиром при баща си.

¹⁸ И приближи се Иуда при него и рече: господарю, позволи на твоя раб да каже дума в ушите на моя господар и не се гневи на твоя раб; защото ти си също, каквото и фараонът.

^19 (R)Господарят ми бе питал рабите си, като рече: имате ли баща или брат?

^20 (S)Ние отговорихме на нашия господар, че имаме престарял баща, и (той има) най-малък син, син на старините му, чийто брат умря, а той остана едничък от майка си, и баща ни го обича.

²¹ А ти бе казал на рабите си: доведете го при мене да го видя.

²² Ние казахме на нашия господар: момчето не може да остави баща си; ако го остави, баща му ще умре.

^23 (T)Но ти рече на рабите си: ако не дойде с вас най-малкият ви брат, да се не вестявате повече пред лицето ми.

²⁴ Когато отидохме при твоя раб, нашия баща, обадихме му думите на моя господар.

^25 (U)И рече баща ни: идете пак и ни купете малко храна.

²⁶ Ние рекохме: не можем да отидем; а ако бъде с нас най-малкият ни брат, ще отидем; защото не можем да видим лицето на оня човек, ако не бъде с нас най-малкият ни брат.

²⁷ И рече ни твоят раб, нашият баща: вие знаете, че жена ми роди двама синове:

^28 (V)единият отиде от мене, и аз рекох: бездруго е разкъсан; и го не видях досега;

^29 (W)ако вземете и тогова от очите ми, и се случи злочестина с него, ще свалите седината ми с тъга в гроба.

³⁰ Сега, ако отида при твоя раб, нашия баща, и не бъде с нас момчето, с чиято душа е свързана неговата душа,

^31 (X)той, като види, че няма детето, ще умре; и рабите ти ще свалят седината на твоя раб, нашия баща, с тъга в гроба.

^32 (Y)При това аз, твоят раб, се наех да отговарям пред баща си за момчето, като рекох: ако ти го не доведа (и го не изправя пред тебе), ще остана виноват пред моя баща през целия си живот.

³³ И тъй, нека аз, твоят раб, остана вместо момчето роб на господаря си, а момчето нека върви с братята си:

³⁴ защото, как ще отида при баща си, ако момчето не бъде с мене? Аз бих видял злочестината, която би постигнала баща ми.

45 ^(Z)Иосиф не можеше повече да се сдържа пред всички, които стояха около него, и викна: отстранете всички от лицето ми. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.

² И заплака с висок глас, та чуха египтяните, чу и домът фараонов.

³ Иосиф каза на братята си: аз съм Иосиф! Жив ли е още баща ми? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха пред него.

^4 (AA)И рече Иосиф на братята си: приближете се до мене. Те се приближиха. Той рече: аз съм Иосиф, вашият брат, когото вие продадохте в Египет;

^5 (AB)но сега не скърбете и не жалете, задето сте ме продали тука, защото Бог ме прати пред вас, за да запазя живота ви;

⁶ защото тази е втора година, откак е глад по земята: (остават) още пет години, в които не ще се ни оре, ни жъне;

⁷ Бог ме изпрати пред вас, за да ви оставя на земята и да запазя живота ви с голямо избавление.

^8 (AC)И тъй, не вие ме пратихте тука, но Бог, Който ме и постави баща на фараона и господар на целия му дом и началник над цялата Египетска земя.

^9 (AD)Идете по-скоро при баща ми и му кажете: тъй каза син ти Иосиф: Бог ме постави господар над цял Египет; дойди при мене, не се бави;

^10 (AE)ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене, ти, и синовете ти, и твоите внуци, и дребният и едрият ти добитък, и всичко твое;

¹¹ и ще те изхраня там, защото глад ще има още пет години, та да не паднеш в немотия, ти, и домът ти, и всичко твое.

¹² И ето, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста говорят с вас;

¹³ а на баща ми кажете за всичката ми слава в Египет и за всичко, що видяхте, и доведете по-скоро баща ми тука.

^14 (AF)И хвърли се върху шията на брата си Вениамина, и плака; плака и Вениамин на неговата шия.

^15 (AG)И целува всичките си братя и плака, като ги прегръщаше. След това говориха с него братята му.

¹⁶ Дойде слух до фараоновия дом, че Иосифовите братя пристигнали; и драго беше на фарона и на служителите му.

¹⁷ И рече фараонът на Иосифа: кажи на братята си: ето какво ще направите: натоварете добитъците си (с жито) и вървете в Ханаанската земя;

^18 (AH)и вземете баща си и семействата си и дойдете при мене; аз ще ви дам най-доброто (място) в Египетската земя, и вие ще ядете тлъстината на тая земя.

¹⁹ На тебе пък заповядвам да им кажеш: направете това: вземете си от Египетската земя колесници за децата и жените си, доведете баща си и дойдете;

²⁰ и не жалете вещите си, защото аз ще ви дам каквото има най-добро от цялата Египетска земя.

^21 (AI)Тъй и направиха синовете Израилеви. Иосиф им даде колесници, според заповедта фараонова, даде им и храна за път;

²² всекиму от тях даде дрехи по две премени, а на Вениамина даде триста сребърника и пет премени;

²³ също и на баща си прати десет осела, натоварени с най-добри египетски произведения, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за по път на баща си.

²⁴ Тогава изпрати братята си, и те тръгнаха, като им поръча: недейте се кара по пътя.

²⁵ И тръгнаха те от Египет, и стигнаха в Ханаанската земя при баща си Иакова,

²⁶ и му известиха, като рекоха: Иосиф (син ти) е жив и сега господарува над цялата Египетска земя. Сърцето му трепна, обаче им не вярваше.

²⁷ А когато му предадоха всичко, що им бе казал Иосиф, и когато видя колесниците, които бе изпратил Иосиф, за да го вземат, тогава се съживи духът на баща им Иакова.

^28 (AJ)и рече Израил: стига (ми това), син ми Иосиф е още жив; ще отида и ще го видя, преди да умра.

^24 (A)А фарисеите, като чуха това, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез Веелзевула, бесовския княз.

^25 (B)Но Иисус, като знаеше техните помисли, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои.

²⁶ И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му?

²⁷ И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.

²⁸ Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие.

²⁹ Или, как може някой да влезе в къщата на силния и да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния? и тогава ще ограби къщата му.

³⁰ Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.

^31 (C)Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците;

³² и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.

³³ Или признайте дървото за добро и плода му за добър, или признайте дървото за лошо и плода му за лош; защото по плода се познава дървото.

^34 (D)Рожби ехиднини! Как може да говорите добро, когато сте зли? Защото от препълнено сърце говорят устата.

³⁵ Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо.

³⁶ И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден:

^37 (E)защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.

^38 (F)Тогава някои от книжниците и фарисеите отговориха и рекоха: Учителю, искаме да видим личба от Тебе.

^39 (G)Но Той им отговори и рече: лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона;

^40 (H)защото, както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.

^41 (I)Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона.

^42 (J)Южната царица ще се изправи на съд с тоя род и ще го осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе мъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона.

^43 (K)Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и не намира;

⁴⁴ тогава казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена;

^45 (L)тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Тъй ще бъде и с тоя зъл род.

^46 (M)И когато Той още говореше на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да приказват с Него.

⁴⁷ И някой Му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе.

⁴⁸ А Той отговори на оногова, който Му каза това, и рече: коя е майка Ми, и кои са братята Ми?

⁴⁹ И като посочи с ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя;

^50 (N)защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка.