Read the Gospels in 40 Days
Исус се моли за себе си и учениците си
17 След като каза това, Исус вдигна поглед към небето и се помоли: „Отче, настъпи часът. Прослави Сина си, за да може и Синът ти да те прослави — 2 както му даде власт над всички хора, така и той да дари вечен живот на тези, които ти му даде. 3 Това е вечният живот: да познават теб — единствения истинен Бог и Исус Христос, когото ти изпрати. 4 Аз те прославих на земята и изпълних делото, което ми възложи. 5 Сега, Отче, прослави ме в своето присъствие със славата, която имах с теб преди светът да бъде сътворен.
6 Изявих името ти на хората, които избра от света и ми повери. Те ти принадлежаха, но ти ги даде на мен и те се подчиниха на словото ти. 7 Сега знаят, че всичко, което си ми дал, идва от теб. 8 Аз им предадох ученията, които ти ми даде. Те ги приеха и разбраха, че наистина дойдох от теб, и повярваха, че ти ме изпрати. 9 За тях се моля. Не се моля за света, а за тези, които ти ми даде, защото са твои. 10 Всичко мое принадлежи на теб и всичко твое принадлежи на мен, и аз се прославих чрез тях. 11 Аз няма да остана в света — ще дойда при теб, но те ще останат. Отче святи, пази ги чрез силата на името си, което си ми дал, така че те да бъдат едно, както сме ние. 12 Докато бях с тях, ги пазих чрез силата на името ти, което ми даде. Закрилях ги и нито един не бе изгубен, освен онзи, който сам избра да бъде изгубен. Всичко това стана, за да се изпълни Писанието.
13 Сега идвам при теб, но казвам тези неща, докато съм още в света, за да са те изпълнени с моята радост. 14 Аз им дадох твоето слово, но светът ги мразеше, защото не му принадлежаха, така както не му принадлежа и аз. 15 Не те моля да ги вземеш от света, а да ги пазиш от лукавия. 16 Те не принадлежат на света, така както и аз не му принадлежа. 17 Посвети ги да ти служат чрез истината. Твоето слово е истина. 18 Както ти изпрати мен в света, така и аз изпратих тях в света. 19 Аз се посвещавам да ти служа заради тях, за да могат и те също да се посветят да ти служат чрез истината.
20 Моля се не само за тях, но и за всички, които ще повярват в мен чрез тяхното послание, 21 за да бъдат те едно цяло, както ти, Отче, си в мен и аз съм в теб. Моля се те също да бъдат в нас, за да повярва светът, че ти ме изпрати. 22 Дадох им славата, която ти ми даде, за да бъдат те едно, както ние сме едно. 23 Аз ще бъда в тях и ти — в мен, така че те да бъдат в съвършено единство и светът да разбере, че ти ме изпрати и че обикна тях така, както обикна мен.
24 Отче, искам хората, които ти ми даде, да бъдат с мен там, където съм аз, за да видят славата ми, която ти ми дари, защото ме обичаше преди още светът да бъде сътворен. 25 Отче праведни, светът не те познава, но аз те познавам и те знаят, че ти си ме изпратил. 26 Аз им показах кой си и ще продължавам да го правя, за да бъде в тях любовта, с която си ме обикнал, и за да бъда аз в тях.“
Исус е арестуван
(Мат. 26:47-56; Мк. 14:43-50; Лк. 22:47-53)
18 След като се помоли, Исус излезе заедно с учениците си и отиде на другия край на долината Кедрон. Там имаше градина, в която той и учениците му влязоха.
2 Юда, предателят, също знаеше това място, защото Исус често се срещаше там с учениците си. 3 Той отиде в градината, водейки след себе си група римски войници и стражи на храма, изпратени от главните свещеници и фарисеите. Те бяха въоръжени и носеха фенери и факли.
4 Исус предварително знаеше всичко, което щеше да му се случи. Той пристъпи напред и попита: „Кого търсите?“
5 Отговориха му: „Исус от Назарет.“
Той им каза: „Аз съм.[a]“ (Юда, предателят, стоеше сред тях.) 6 Когато Исус им каза „Аз съм“, те се отдръпнаха назад и паднаха на земята.
7 Той отново ги попита: „Кого търсите?“
„Исус от Назарет“ — отвърнаха те.
8 Исус отговори: „Казах ви, че това съм аз и след като търсите мен, оставете тези хора да си вървят.“ 9 (Той каза това, за да се изпълнят думите му: „Не изгубих нито един от онези, които ми даде.“)
10 Тогава Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и отряза дясното му ухо. (Името на слугата беше Малх.) 11 Исус каза на Петър: „Прибери ножа си. Нима не трябва да изпия чашата, която Отец ми даде?“
Исус е отведен пред Анна
(Мат. 26:57-58; Мк. 14:53-54; Лк. 22:54)
12 Тогава римските войници, хилядникът и юдейските стражи арестуваха Исус, вързаха го 13 и го отведоха първо при Анна — тъста на Каяфа. Каяфа беше първосвещеник онази година. 14 (Същият този Каяфа беше съветвал юдейските водачи, че е по-добре един човек да умре за целия народ.)
Петър се отрича от Исус
(Мат. 26:69-70; Мк. 14:66-68; Лк. 22:55-57)
15 Симон Петър и още един ученик следваха Исус. Този ученик бе познат на първосвещеника и влезе заедно с Исус в двора на първосвещеника. 16 Петър остана навън до вратата. Тогава другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, поговори с прислужницата на вратата и въведе Петър вътре. 17 Тогава прислужницата попита Петър: „Не си ли и ти един от учениците на този човек?“
Той й отговори: „Не, не съм!“
18 Беше студено. Слугите и стражите от храма бяха запалили огън и се топлеха около него. Петър също стоеше с тях и се грееше.
Първосвещеникът разпитва Исус
(Мат. 26:59-66; Мк. 14:55-64; Лк. 22:66-71)
19 Тогава първосвещеникът започна да разпитва Исус за учениците му и за неговото учение. 20 Исус му отговори: „Говорил съм открито на всички, винаги съм проповядвал в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи. Не съм казвал нищо тайно. 21 Защо разпитваш мен? Разпитай онези, които са ме слушали. Те знаят какво съм говорил!“
22 Когато каза това, един от стражите на храма, който стоеше наблизо, удари плесница на Исус и каза: „Как смееш да отговаряш така на първосвещеника!“
23 Исус отговори: „Ако съм казал нещо невярно, кажи пред всички къде греша. Но ако съм прав, защо тогава ме удряш?“
24 Тогава Анна го изпрати вързан при първосвещеника Каяфа.
Петър отново се отрича от Исус
(Мат. 26:71-75; Мк. 14:69-72; Лк. 22:58-62)
25 Докато Симон Петър стоеше край огъня и се топлеше, другите го попитаха: „Ти не си ли един от учениците на този човек?“
Но той отрече с думите: „Не, не съм!“
26 Един от слугите на първосвещеника, роднина на човека, чието ухо Петър беше отрязал, му каза: „Не те ли видях в градината с него?“
27 Но Петър още веднъж отрече и в този момент пропя петел.
Исус е отведен пред Пилат
(Мат. 27:1-2,11-31; Мк. 15:1-20; Лк. 23:1-25)
28 Тогава заведоха Исус от къщата на Каяфа в двореца на управителя. Беше рано сутринта. Юдеите там не искаха да влязат вътре, за да не се осквернят ритуално,[b] иначе нямаше да могат да ядат пасхалната храна. 29 Затова Пилат излезе при тях и попита: „В какво обвинявате този човек?“
30 Те отговориха: „Ако не беше престъпник, нямаше да го предадем на теб!“
31 Тогава Пилат им каза: „Вие го вземете и го съдете според вашия закон.“
Юдейските водачи отговориха: „На нас не ни е позволено да наказваме със смърт.“ 32 Това се случи, за да се изпълни казаното от Исус за начина, по който щеше да умре.
33 Тогава Пилат се върна в двореца, извика Исус и го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“
34 Исус му каза: „Ти ли ме питаш това или други хора ти казаха за мен?“
35 Пилат отговори: „Аз да не съм юдеин! Твоите хора и главните свещеници те предадоха на мен. Какво си направил?“
36 Исус отговори: „Моето царство не принадлежи на този свят. Ако принадлежеше на този свят, слугите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдейските водачи. Но царството ми не е оттук.“
37 Тогава Пилат му каза: „Значи все пак си цар?“
Исус отговори: „Сам казваш, че съм цар. Аз за това съм роден и за това дойдох в света: да свидетелствам за истината. Всеки, който е на страната на истината, слуша моя глас.“
38 Пилат попита: „Какво е истина?“
Като каза това, отново излезе при юдейските водачи и им каза: „Не намирам причина да го осъдя. 39 Но вие имате традиция, според която по време на Пасхата винаги ви освобождавам някого. Искате ли да ви пусна «царя на юдеите»?“
40 Но те отново закрещяха: „Не! Не този! Освободи ни Варава!“ (А Варава беше един разбойник.)
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center