Read the Gospels in 40 Days
Притча за десетте девойки
25 Тогава небесното царство ще бъде като десетте девойки, които взели светилниците си и отишли да посрещнат младоженеца. 2 Пет от тях били глупави, а пет — благоразумни. 3 Петте глупави девойки взели светилниците си, но не взели със себе си допълнително масло. 4 Благоразумните девойки обаче заедно със светилниците си взели и допълнително масло в съдовете си. 5 Тъй като младоженецът се бавел, на всички им се додрямало и заспали.
6 В полунощ някой извикал: „Младоженецът идва! Излезте да го посрещнете!“
7 Тогава всички онези девойки станали и приготвили светилниците си. 8 Глупавите девойки казали на благоразумните: „Дайте ни от вашето масло. Нашите светилници угасват.“
9 Но благоразумните отговорили: „Маслото, което имаме, може да не стигне нито за нас, нито за вас. По-добре идете при търговците и си купете.“
10 Докато те отивали да купят масло, младоженецът пристигнал и готовите девойки влезли с него на сватбеното празненство. После вратата била заключена.
11 По-късно дошли и другите девойки и казали: „Господине! Господине! Отвори ни!“
12 Но младоженецът отвърнал: „Истина ви казвам: не ви познавам!“
13 Винаги бъдете готови, защото не знаете нито деня, нито часа, когато Човешкият Син ще дойде.
Притча за тримата слуги
(Лк. 19:11-27)
14 Небесното царство е като човека, който преди да напусне дома си, извикал слугите си и им казал да се грижат за имота му, докато той е в чужбина. 15 Дал на всеки според способностите: на единия — пет таланта, на другия — два, а на третия — един, и тръгнал. 16 Слугата, който получил пет таланта, отишъл бързо да търгува с тях и така спечелил още пет. 17 По същия начин и слугата, който имал два таланта, спечелил още два. 18 А слугата, който получил един, отишъл и изкопал дупка в земята, където скрил парите на господаря си.
19 След много време господарят се върнал и попитал слугите какво са направили с парите му. 20 Слугата, който бил получил пет таланта, му донесъл още толкова и казал: „Господарю, ти ми повери грижата за пет таланта. Аз ги използвах, за да спечеля още пет.“
21 Господарят отговорил: „Добре си направил. Ти си добър слуга и може да ти се има доверие. Справи се с малкото пари, затова ще ти дам да се грижиш за по-големи неща. Влез и сподели радостта на господаря си!“
22 След това дошъл слугата, който бил получил два таланта и казал: „Господарю, ти ми даде два таланта. Аз ги използвах, за да спечеля още два.“
23 Господарят отговорил: „Добре си направил. Ти си добър слуга и може да ти се има доверие. Справи се с малкото пари, затова ще ти дам да се грижиш за по-големи неща. Влез и сподели радостта на господаря си!“
24 Тогава дошъл слугата, който бил получил един талант и казал: „Господарю, знаех, че си суров човек, който жъне онова, което не е садил, и прибира онова, което не е посял. 25 Затова се изплаших и отидох да скрия парите ти в земята. Ето, вземи каквото ти принадлежи.“
26 Господарят отговорил: „Ти си зъл и ленив слуга! Казваш, че си знаел, че жъна каквото не съм садил и прибирам каквото не съм сял. 27 Затова трябваше да сложиш парите ми в банката, за да мога като се върна, да си ги получа обратно с лихвите.
28 Затова вземете таланта от този слуга и го дайте на онзи, който има десет таланта. 29 Всеки, който има, ще получи още и ще има повече, отколкото му е необходимо. Но на онзи, който няма, ще се отнеме и малкото, което има.“ 30 След това господарят казал: „Изхвърлете този безполезен слуга навън, в тъмнината, където хората ще плачат и скърцат със зъби.“
Човешкият Син ще съди всички хора
31 Когато Човешкият Син дойде в своята слава, заедно с всичките си ангели, той ще седне на славния си престол. 32 Тогава всички народи на земята ще се съберат пред него и той ще ги раздели на две групи, също както овчарят отделя овцете от козите. 33 Овцете ще постави от дясната си страна, а козите — от лявата.
34 След това царят ще каже на тези от дясната му страна: „Елате, вие, благословени от моя Баща! Наследете царството, подготвено за вас от сътворението на света. 35 Това царство е ваше, защото бях гладен и ме нахранихте. Бях жаден и ми дадохте да пия. Бях странник и ме поканихте в дома си. 36 Нямах дрехи и ме облякохте. Бях болен и се погрижихте за мен, бях затворник и дойдохте да ме навестите.“
37 А праведните хора ще отговорят: „Господи, кога те видяхме гладен и те нахранихме? Кога те видяхме жаден и ти дадохме да пиеш? 38 Кога те видяхме да минаваш като странник и те поканихме в дома си? Кога те видяхме без дрехи и те облякохме? 39 Кога те видяхме болен или затворник и се погрижихме за теб?“
40 Тогава царят ще им отговори: „Истина ви казвам: когато сте правили това за един от тези най-маловажни мои братя, за мен сте го правили.“
41 После той ще каже на тези от лявата му страна: „Махнете се от мен, вие, прокълнати, и вървете във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели! 42 Идете си, защото бях гладен, но не ме нахранихте. Бях жаден, но не ми дадохте да пия. 43 Бях странник, но не ме поканихте в дома си. Нямах дрехи, но не ме облякохте. Бях болен и в затвор, но не се погрижихте за мен.“
44 Тогава тези хора ще отвърнат: „Господи, кога те видяхме гладен или жаден? Кога те видяхме странник? И кога те видяхме без дрехи, болен или в затвор? Кога видяхме всичко това и не ти помогнахме?“
45 А царят ще им отговори: „Истина ви казвам: когато сте отказали да помогнете на един от тези най-маловажни мои братя, на мен не сте помогнали.“
46 И тогава тези хора ще отидат във вечно наказание, а праведните — във вечен живот.“
Планът да убият Исус
(Мк. 14:1-2; Лк. 22:1-2; Йн. 11:45-53)
26 След като изрече всички тези думи, Исус каза на учениците си: 2 „Знаете, че след два дни е Пасха и на този ден Човешкият Син ще бъде предаден, за да го разпънат на кръст.“
3 Тогава главните свещеници и юдейските старейшини се събраха в двора на първосвещеника Каяфа 4 и се наговориха да хванат Исус чрез измама и да го убият. 5 Но си казваха: „Не трябва да го арестуваме по време на празника, за да не се разбунтува народът.“
Една жена почита Исус
(Мк. 14:3-9; Йн. 12:1-8)
6 Исус беше във Витания, в къщата на Симон прокажения, 7 когато една жена се приближи до него с алабастров съд, пълен със скъпо миро, и го изля на главата му, докато той се хранеше. 8 Учениците видяха това, ядосаха се и говореха помежду си: „Защо беше нужно такова прахосничество? 9 Това миро можеше да се продаде за много пари, които да се раздадат на бедните.“
10 Но Исус знаеше какво си мислят и им каза: „Защо тревожите жената? Тя извърши нещо прекрасно за мен. 11 С вас винаги ще има бедни, но аз няма да съм винаги с вас.[a] 12 Тя изля това миро върху тялото ми, за да ме приготви за моето погребение. 13 Истина ви казвам: където и да се провъзгласява тази Блага вест по целия свят, ще се разказва също и за това, което тя извърши, за да я помнят хората.“
Юда се съгласява да предаде Исус
(Мк. 14:10-11; Лк. 22:3-6)
14 Тогава един от дванадесетте ученика, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници 15 и каза: „Колко ще ми дадете, ако ви предам Исус?“ Те му предложиха тридесет сребърника 16 и от този момент Юда зачака най-подходящото време, за да им предаде Исус.
Пасхалната вечеря
(Мк. 14:12-21; Лк. 22:7-14,21-23; Йн. 13:21-30)
17 В първия ден на празника на безквасните хлябове учениците дойдоха при Исус и казаха: „Къде искаш да ти приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“
18 Исус отговори: „Идете в града при един човек, когото познавам, и му кажете: «Учителят заръча: Определеното време наближава. Ще празнувам Пасха с учениците си в твоя дом.»“
19 Учениците направиха както им каза Исус и приготвиха пасхалното ядене.
20 Вечерта Исус седеше на масата с дванадесетте си ученика. 21 Докато се хранеха, той каза: „Истина ви казвам: един от вас ще ме предаде!“
22 Учениците много се наскърбиха и един след друг започнаха да го питат: „Господи, не съм аз, нали?“
23 Исус отговори: „Ще ме предаде този, който е натопил ръката си в блюдото заедно с мен. 24 Човешкият Син ще си иде, точно както казват Писанията за него, но горко на онзи, който го предаде. За този човек щеше да бъде по-добре никога да не се беше раждал.“
25 Юда, който щеше да го предаде, попита: „Не съм аз, нали, Учителю?“
Исус отговори: „Сам го каза.“
Господната вечеря
(Мк. 14:22-26; Лк. 22:15-20; 1 Кор. 11:23-25)
26 Докато се хранеха, Исус взе хляба, благодари на Бога и го разчупи. После го даде на учениците си и каза: „Вземете и яжте. Това е моето тяло.“
27 След това взе чашата, благодари на Бога и я даде на учениците, като им каза: „Нека всеки от вас пие, 28 защото това е моята кръв на завета, който Бог сключва с вас. Тя се пролива за много хора, за да бъдат простени греховете им. 29 Казвам ви: няма вече да пия от това вино до онзи ден, в който ще пия с вас ново вино в царството на моя Баща.“
30 След това изпяха един химн и отидоха на Елеонската планина.
Исус предсказва отричането на Петър
(Мк. 14:27-31; Лк. 22:31-34; Йн. 13:36-38)
31 Исус каза на учениците: „Заради това, което ще ми се случи, тази нощ всички вие ще се разбягате и ще ме изоставите, защото Писанието казва:
„Ще убия овчаря
и овцете ще се разбягат.“(A)
32 Но след като бъда възкресен, ще отида в Галилея преди вас.“
33 Петър каза: „Дори всички останали да те изоставят заради това, което ще ти се случи, аз никога няма да те изоставя.“
34 Исус отвърна: „Истина ти казвам: тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще си се отрекъл от мен.“
35 Но Петър му каза: „Никога няма да се отрека от теб, дори ако трябва да умра заедно с теб.“ Същото заявиха и всички останали ученици.
Исус се моли сам
(Мк. 14:32-42; Лк. 22:39-46)
36 Тогава Исус отиде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и им каза: „Поседете тук, докато отида там да се помоля.“ 37 После взе със себе си Петър и двамата Зеведееви синове и започна да тъгува и да се терзае. 38 Каза им: „Душата ми се раздира от скръб. Останете тук и бъдете нащрек заедно с мен.“
39 След това Исус се отдалечи малко от тях, падна по очи и започна да се моли: „Отче мой, ако е възможно, нека тази чаша ме отмине! Но направи така, както искаш ти, а не както искам аз.“ 40 След това се върна при учениците си и ги завари заспали. Той каза на Петър: „Нима не можахте един час да останете нащрек заедно с мен? 41 Бъдете нащрек и се молете, за да не се поддадете на изкушение. Духът ви иска да извърши онова, което е правилно, но тялото ви е слабо.“
42 За втори път Исус се отдалечи и започна да се моли: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да ме отмине, без да я изпия, моля се волята ти да се изпълни.“
43 След това се върна при учениците си и отново ги завари заспали, защото клепачите им бяха натежали. 44 Той ги остави и отиде да се моли за трети път, като каза същите думи.
45 След това се върна при учениците си и каза: „Още ли спите и си почивате? Дойде времето Човешкият Син да бъде предаден в ръцете на грешни хора. 46 Станете! Да вървим. Ето — идва този, който ще ме предаде!“
Исус е арестуван
(Мк. 14:43-50; Лк. 22:47-53; Йн. 18:3-12)
47 Докато Исус казваше това, дойде Юда — един от дванадесетте ученика. С него имаше много хора с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и старейшините на народа. 48 Този, който щеше да го предаде, се беше уговорил с тях да им даде знак: „Когото целуна, той е. Него хванете!“ 49 Юда се приближи до Исус и му каза: „Здравей, Учителю!“ И го целуна.
50 Исус отговори: „Приятелю, направи това, за което си дошъл.“
Тогава мъжете се приближиха, сграбчиха Исус и го арестуваха. 51 Когато се случи това, един от учениците му изтегли ножа си, удари с него слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
52 Исус му каза: „Прибери ножа си на мястото му. Който вади нож, от нож умира. 53 Нима мислиш, че не мога да помоля моя Баща и той незабавно да изпрати повече от дванадесет легиона ангели да ми помогнат? 54 Но как тогава ще се изпълни казаното в Писанията, че всичко трябва да стане по този начин?“
55 След това Исус каза на тълпите хора: „Идвате да ме хванете с ножове и сопи, сякаш съм престъпник. Всеки ден седях в храма и поучавах, но не ме арестувахте. 56 Всичко това обаче става, за да се изпълни писаното от пророците.“ Тогава всички ученици го оставиха и избягаха.
Исус пред юдейските водачи
(Мк. 14:53-65; Лк. 22:54-55,63-71; Йн. 18:13-14,19-24)
57 Хората, които арестуваха Исус, го отведоха в дома на първосвещеника Каяфа, където се бяха събрали законоучителите и старейшините. 58 Петър следваше Исус на разстояние и влезе след него в двора на първосвещеника, където седна със стражите, за да види какво ще стане.
59 Главните свещеници и целият Синедрион се опитваха да намерят лъжесвидетели срещу Исус, за да могат да го убият. 60 Много хора дойдоха и дадоха лъжливи показания, но въпреки това съветът не можеше да намери причина да го убие. Накрая дойдоха двама души 61 и заявиха: „Този човек каза: «Мога да разруша Божия храм и да го построя отново за три дни.»“
62 Тогава първосвещеникът се изправи и каза на Исус: „Тези хора свидетелстват срещу теб. Няма ли да кажеш нещо за това, в което те обвиняват?“ 63 Но Исус не отговори.
Първосвещеникът отново му каза: „Заклевам те в живия Бог! Кажи ни, ти ли си Месията, Божият Син?“
64 Исус отговори: „Сам го каза. Но казвам ви: отсега нататък ще виждате Човешкия Син да седи от дясната страна на Всемогъщия и да идва на небесните облаци.“
65 Тогава първосвещеникът разкъса дрехите си[b] и каза: „Този човек богохулства! Нима ни са нужни други свидетели? Току-що чухте богохулството. 66 Какво отсъждате?“
Юдеите отговориха: „Той е виновен и трябва да умре.“
67 И започнаха да го заплюват в лицето, да го бият с юмруци и да му удрят плесници. 68 „Покажи ни, че си пророк, ти, който твърдиш, че си Месията! Отгатни кой те удари!“ — казваха те.
Петър се отрича от Исус
(Мк. 14:66-72; Лк. 22:56-62; Йн. 18:15-18,25-27)
69 През това време Петър седеше в двора. Една прислужница се приближи до него и каза: „Ти също беше с Исус от Галилея.“
70 Но Петър отрече пред всички с думите: „Не зная за какво говориш.“
71 След това излезе от двора, а на вратата го видя друга прислужница, която каза пред хората там: „Този човек беше с Исус от Назарет.“
72 И още веднъж Петър отрече, като се закле: „Не познавам този човек!“
73 Малко след това няколко души, които стояха там, се приближиха до Петър и му казаха: „Ти наистина си един от онези, които го следваха. Начинът, по който говориш, те издава.“
74 Тогава той започна да се проклина и да им се кълне: „Не познавам този човек!“ Точно тогава пропя петел. 75 Петър си спомни какво му беше казал Исус: „Преди да пропее петелът, ще си се отрекъл от мен три пъти.“ После излезе навън и горчиво заплака.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center