Read the Gospels in 40 Days
Божият закон е по-важен от човешките правила
(Мат. 15:1-20)
7 Около Исус се събраха фарисеите и няколко законоучители, дошли от Ерусалим. 2 Те видяха, че някои от учениците му ядат с нечисти, тоест неизмити ръце. 3 Фарисеите и всички юдеи не ядат, докато не си измият ръцете до лактите, спазвайки традицията, оставена от предците им. 4 И като се върнат от пазара, не ядат нищо от това, което са купили, преди да го измият по специален начин. Те спазват и много други традиции, като например миенето на чашите, стомните и медните съдове.[a]
5 Затова фарисеите и законоучителите попитаха Исус: „Защо твоите ученици не спазват традицията, оставена от предците ни, и ядат с неизмити ръце?“
6 Исус им отговори: „Вие сте лицемери! Прав е бил Исая, когато е пророкувал за вас:
„Тези хора ме почитат само на думи,
но в сърцата им няма място за мен.
7 Няма никакъв смисъл да ми се покланят,
щом това, което поучават,
са само измислени от хора правила.“(A)
8 Вие отхвърлихте Божиите заповеди и спазвате традиции, измислени от хората.“
9 И после им каза: „Мислите, че постъпвате умно, като пренебрегвате Божиите заповеди, за да следвате собствените си традиции. 10 Моисей е казал: „Уважавай баща си и майка си!“(B) и „Който обиди баща си или майка си, да бъде наказан със смърт!“(C) 11 А вие учите, че ако човек каже на баща си или майка си: „Това, което имам и може да ти е от полза, е Курбан, тоест отделено като дар за Бога“, 12 то на него вече му е позволено да не върши нищо повече за баща си и майка си. 13 Така с традицията си, която предавате от поколение на поколение, и с много други неща, които вършите, вие зачерквате онова, което Бог е казал.“
14 Исус отново събра народа при себе си и каза: „Слушайте ме всички и разберете това: 15 нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни. Човек се осквернява от нещата, които излизат от него.“ 16 [b]
17 След това Исус остави хората и влезе в къщата. Там учениците му го попитаха за смисъла на тази притча. 18 Той им каза: „И вие ли не разбирате? Нима не знаете, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? 19 Нали не отива в ума, а в стомаха му, и после се изхвърля навън?“ (По този начин Исус обяви, че няма храна, която е грешно да се яде.)
20 И каза: „Онова, което излиза от човека, го прави осквернен, 21 защото вътре в него, в ума му, там се зараждат зли помисли, сексуални грехове, кражби, убийства, 22 изневери, алчност, злоба, измама, разврат, завист, клевета, високомерие и глупост. 23 Всички тези злини излизат отвътре и оскверняват човека.“
Исус помага на една езичница
(Мат. 15:21-28)
24 Исус напусна това място и отиде в земите край Тир. Влезе в една къща и не искаше никой да узнае, че е там, но не можа да запази в тайна присъствието си. 25 Случи се така, че една жена, чиято дъщеря беше обладана от зъл дух, чу за Исус, веднага дойде при него и падна в краката му. 26 Тази жена беше гъркиня, родом от Финикия, провинция в Сирия. Тя започна да моли Исус да прогони демона от дъщеря й.
27 Исус й каза: „Първо децата трябва да се нахранят, защото не е редно да им вземеш хляба и да го хвърлиш на кучетата.“
28 Жената отговори: „Господи, дори и кучетата под масата ядат трохите, паднали от децата.“
29 Тогава Исус й каза: „Добре отговори, затова можеш да си вървиш — демонът е излязъл от дъщеря ти.“
30 Като се прибра, жената завари дъщеря си да лежи на леглото, освободена от демона.
Исус излекува глух човек
31 Исус напусна земите край Тир, мина през Сидон и земите на Декаполис и стигна до Галилейското езеро. 32 Там няколко души доведоха при него един глух, който почти не можеше да говори, и го помолиха да положи ръцете си върху него.
33 Исус отведе човека настрана от хората и сложи пръстите си в ушите му. После плю, докосна езика му, 34 вдигна поглед към небето и като въздъхна дълбоко, каза: „Еффата!“ (което значи „Отвори се!“) 35 И веднага човекът започна да чува, езикът му се освободи и той проговори ясно.
36 Тогава Исус заповяда на хората да не разказват на никого за случилото се, но колкото повече им забраняваше, толкова повече те го разгласяваха. 37 Всички бяха напълно смаяни и казваха: „Исус всичко върши добре — той прави дори глухите да чуват и немите да говорят.“
Исус нахранва повече от 4000 души
(Мат. 15:32-39)
8 При друг случай по това време, при Исус се бяха събрали много хора, които нямаха нищо за ядене. Той извика учениците си и им каза: 2 „Жал ми е за тези хора — от три дни вече са с мен, а нямат какво да ядат. 3 Ако ги изпратя да си тръгнат гладни, ще припаднат по пътя, защото някои живеят много далеч.“
4 Учениците му отговориха: „Къде тук, в това необитавано място, можем да намерим достатъчно хляб, за да нахраним всички тези хора?“
5 А Исус ги попита: „Колко хляба имате?“
„Седем“ — отвърнаха те.
6 Тогава Исус нареди на хората да седнат на земята, после взе седемте хляба, благодари на Бога, разчупи ги и даде на учениците си да ги разпределят на народа и те ги раздадоха. 7 Имаха и няколко рибки, за които той отново благодари на Бога и каза да раздадат и тях. 8 Всички ядоха до насита, а с това, което остана от храната, напълниха седем кошници. 9 Там имаше около четири хиляди души. После Исус ги отпрати, 10 а веднага след това се качи с учениците си в една лодка и отпътува за Далманутанската област.
Някои се съмняват във властта на Исус
(Мат. 16:1-4)
11 При Исус дойдоха фарисеите, които започнаха да му задават въпроси. За да го изпитат, те поискаха от него да извърши знамение като доказателство, че е дошъл от Бога. 12 Исус въздъхна тъжно и каза: „Защо това поколение иска за доказателство небесно знамение? Истина ви казвам: никакво знамение няма да му бъде дадено.“ 13 След това остави фарисеите и като се качи в лодката, мина на отсрещната страна.
Предупреждение относно юдейските водачи
(Мат. 16:5-12)
14 Учениците му имаха в лодката само един хляб, защото бяха забравили да вземат повече. 15 Исус ги предупреди: „Внимавайте! Пазете се от маята на фарисеите и маята на Ирод.“
16 Те започнаха да разискват помежду си за смисъла на неговите думи. „Той каза това, защото нямаме хляб“ — говореха те.
17 Исус знаеше за какво разговарят и им каза: „Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не схващате и не разбирате? Толкова ли са затъпели умовете ви? 18 Като имате очи — не виждате ли? Като имате уши — не чувате ли? Не помните ли какво направих? 19 Когато разделих пет хляба на пет хиляди души, колко кошници напълнихте с къшеите, които останаха?“
„Дванадесет“ — отвърнаха те.
20 „А когато разчупих седем хляба за четири хиляди души, колко кошници напълнихте с къшеите, които останаха?“
„Седем“ — отвърнаха те.
21 Тогава Исус ги попита: „Нима все още нищо не разбирате?“
Исус излекува сляп човек във Витсаида
22 Исус и учениците му стигнаха Витсаида. Няколко души доведоха при него един сляп човек и помолиха Исус да го докосне. 23 Той хвана слепия за ръка, изведе го от селото и като плюна на очите му, положи ръце върху него и го попита: „Виждаш ли нещо?“
24 Слепият вдигна поглед и каза: „Виждам хора като дървета, които ходят наоколо.“
25 Исус отново положи ръце върху очите му и тогава човекът разтвори широко очи, зрението му се възвърна и започна всичко да вижда ясно. 26 Исус го изпрати вкъщи, като му каза: „Не отивай в селото.“
Исус е Месията
(Мат. 16:13-20; Лк. 9:18-21)
27 Исус и учениците му тръгнаха към селата около Кесария Филипова и по пътя Исус ги попита: „Кой съм аз според хората?“
28 Те отговориха: „Някои казват, че си Йоан Кръстител, други — че си Илия, а трети — че си един от пророците.“
29 Тогава Исус ги попита: „А според вас кой съм?“
Петър отговори: „Ти си Месията.“
30 Тогава Исус ги предупреди да не казват на никого за него.
Исус казва, че трябва да умре
(Мат. 16:21-28; Лк. 9:22-27)
31 И започна да ги учи: „Човешкият Син трябва много да изстрада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и законоучителите. После ще бъде убит, а след три дни ще възкръсне.“ 32 Исус открито им каза какво ще се случи, а Петър го дръпна настрана и започна да го укорява. 33 Но Исус се обърна и като огледа учениците си, строго отвърна на Петър: „Махни се от мен, Сатана! Защото мислиш не както мисли Бог, а както мислят хората.“
34 После събра край себе си всички хора и учениците си и им каза: „Ако някой иска да ме последва, трябва да каже „Не!“ на собствените си желания, да вземе своя кръст и да ме следва. 35 Който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради мен и заради Благата вест, ще го спаси. 36 Каква полза има човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? 37 И какво може да плати, за да си го върне? 38 Ако някой се срамува от мен и учението ми в това неверно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Баща си със святите ангели.“
9 И Исус им каза: „Истина ви казвам: някои от хората, които сега стоят тук, няма да умрат, преди да видят Божието царство да идва със сила.“
Исус с Моисей и Илия
(Мат. 17:1-13; Лк. 9:28-36)
2 Шест дни по-късно Исус взе със себе си Петър, Яков и Йоан. Те се качиха на един висок хълм, където бяха сами. Там пред очите им Исус се преобрази. 3 Дрехите му станаха ослепително бели, по-бели, отколкото земен човек би могъл да ги избели. 4 Тогава се появиха двама души — Илия и Моисей — които започнаха да разговарят с Исус.
5 Петър каза на Исус: „Учителю, хубаво е, че сме тук. Хайде да вдигнем три шатри: една за теб, една за Моисей и една за Илия.“ 6 Петър не знаеше какво да каже, тъй като той, както и останалите двама ученика бяха много изплашени.
7 Тогава над тях се спусна облак и ги обгърна в сянката си, а от облака се чу глас: „Това е моят възлюбен Син. Него слушайте!“
8 Петър, Яков и Йоан се огледаха наоколо, но не видяха никой друг освен Исус.
9 Като слизаха от хълма, Исус заповяда на учениците си да не разказват на никого за това, което са видели, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите.
10 Те запазиха това събитие в тайна, но помежду си обсъждаха смисъла на думите „да възкръсне от мъртвите“ 11 и го попитаха: „Защо законоучителите казват, че първо трябва да дойде Илия[c]?“
12 Исус им отговори: „Прави са, като казват, че първо ще дойде Илия, за да възстанови всичко, но защо е писано, че Човешкият Син трябва много да страда и че ще се отнасят към него с презрение? 13 Но казвам ви: Илия вече дойде и с него се отнесоха така, както им бе угодно — точно както Писанията казваха, че ще се случи.“
Исус освобождава момче от зъл дух
(Мат. 17:14-20; Лк. 9:37-43а)
14 Те се върнаха при останалите ученици и ги намериха заобиколени от огромна тълпа. Законоучителите спореха с тях. 15 Като видяха Исус, хората се удивиха и се втурнаха да го поздравят.
16 Той ги попита: „За какво спорите със законоучителите?“
17 Един човек от тълпата му отговори: „Учителю, доведох сина си при теб, защото в него се е вселил зъл дух и не му позволява да говори. 18 Всеки път, когато го завладее, духът го тръшва на земята, от устата на сина ми започва да излиза пяна, той скърца със зъби и се вцепенява. Помолих учениците ти да прогонят духа, но те не успяха.“
19 Исус отвърна: „Поколение без никаква вяра! Докога трябва да бъда с вас? Докога трябва да продължавам да ви търпя? Доведете момчето при мен!“
20 Доведоха го и щом видя Исус, злият дух разтресе момчето, то падна на земята и започна да се търкаля наоколо, като от устата му излизаше пяна.
21 Исус попита баща му: „Откога има такива пристъпи?“
„От дете“ — отговори той. — 22 „Духът често го хвърля в огън или във вода, за да го погуби. Ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни!“
23 Исус отвърна: „«Ако можеш» ли каза? За онзи, който вярва, всичко е възможно.“
24 Веднага бащата на детето извика: „Вярвам! Помогни на вярата ми да стане по-силна.“
25 Като видя, че край тях започнаха да се събират много хора, Исус се обърна към злия дух и му каза: „Душе, пречещ на това момче да чува и говори, заповядвам ти да излезеш от момчето и никога вече да не влизаш в него!“
26 Злият дух изкрещя, сгърчи силно момчето и излезе от него. То лежеше като мъртво и много от хората си помислиха, че е умряло. 27 Тогава Исус го хвана за ръка, помогна му да се изправи и то стана.
28 После, когато влезе в къщата и остана насаме с учениците си, те го попитаха: „Защо ние не можахме да прогоним духа?“
29 Исус им отговори: „Този вид може да бъде прогонен само чрез молитва.[d]“
Исус говори за своята смърт
(Мат. 17:22-23; Лк. 9:43б-45)
30 После напуснаха това място и тръгнаха през Галилея. Исус не искаше никой да знае къде са, 31 за да може да бъде сам с учениците си и да ги учи. Той им каза: „Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хора, които ще го убият, но три дни след това ще възкръсне.“ 32 Те не разбраха думите му, но не смееха да го попитат какво означават.
Най-великият в небесното царство
(Мат. 18:1-5; Лк. 9:46-48)
33 Когато стигнаха в Капернаум и влязоха в една къща, Исус попита учениците: „За какво спорехте по пътя?“ 34 Но те мълчаха, защото спорът помежду им беше за това кой от тях е най-велик.
35 Исус седна, извика дванадесетте при себе си и им каза: „Който иска да бъде пръв, трябва да бъде последен от всички и слуга на всички.“ 36 И като взе едно детенце, изправи го пред тях, прегърна го и им каза: 37 „Който приеме едно от тези дечица в мое име, приема мен; а който приеме мен, приема също и Онзи, който ме е изпратил.“
Който не е против нас, е с нас
(Лк. 9:49-50)
38 Тогава Йоан му каза: „Учителю, видяхме един човек, който използваше името ти, за да прогонва демони от хората, но понеже не е един от нас, ние му забранихме.“
39 Но Исус каза: „Не го спирайте. Всеки, който в мое име извършва чудеса, няма да може скоро след това да говори зле за мен. 40 Който не е против нас, е с нас. 41 Истина ви казвам: който ви подаде чаша вода заради това, че принадлежите на Христос, със сигурност ще бъде възнаграден.“
Исус предупреждава за изкушенията
(Мат. 18:6-9; Лк. 17:1-2)
42 „Но който изкуши едно от тези малките, които вярват в мен, да извърши грях, за него би било по-добре да го хвърлят в морето с воденичен камък на шията. 43 Ако ръката ти те изкушава да извършиш грях — отсечи я. По-добре да влезеш в живота сакат, отколкото да имаш две ръце, но да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън. 44 [e] 45 Ако кракът ти те изкушава да извършиш грях — отсечи го. По-добре да влезеш в живота куц, отколкото да имаш два крака, но да те хвърлят в пъкъла. 46 [f] 47 Ако окото ти те изкушава да извършиш грях — извади го. По-добре да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи, но да те хвърлят в пъкъла, 48 където червеите, които разяждат хората, не умират, а огънят не угасва. 49 Защото всеки ще се осоли с огън.[g]
50 Солта е хубаво нещо, но ако стане безсолна, няма как да се направи отново солена. Затова трябва да имате сол в себе си и да живеете в разбирателство помежду си.“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center