Read the Gospels in 40 Days
Исус излекува болен при една къпалня
5 После настъпи юдейски празник и Исус отиде в Ерусалим. 2 В Ерусалим до Овчата порта имаше къпалня с пет покрити предверия, наречена на арамейски Витезда.[a] 3 Под колоните на тези предверия лежаха много болни. Едни бяха слепи, други — сакати, а някои — парализирани.[b] 4 [c] 5 Там имаше и един човек, който беше болен от тридесет и осем години. 6 Когато го видя да лежи и разбра, че е болен от толкова дълго време, Исус го попита: „Искаш ли да оздравееш?“
7 Болният отговори: „Господине, няма кой да ми помогне да вляза във водата, когато тя се раздвижи. Всеки път, когато се опитам да стигна пръв, някой друг ме изпреварва.“
8 Тогава Исус му каза: „Стани! Вземи си постелката и ходи.“ 9 В същия миг човекът беше излекуван; взе постелката си и започна да ходи.
Денят, в който се случи това, беше събота. 10 Тогава някои юдеи казаха на излекувания: „Днес е събота, законът не разрешава да носиш постелката си.“
11 А той им отговори: „Човекът, който ме излекува, ми каза: «Вземи си постелката и ходи.»“
12 Юдеите попитаха: „Кой е този, който ти каза да си вземеш постелката и да ходиш?“
13 Но излекуваният не знаеше кой беше той, тъй като там имаше много хора и Исус незабелязано си беше отишъл.
14 По-късно Исус го намери в храма и му каза: „Ето, сега си здрав. Затова престани да съгрешаваш, за да не ти се случи нещо по-лошо.“
15 Човекът се върна при юдеите и им каза, че Исус е този, който го е излекувал.
16 Исус вършеше тези неща в събота и поради тази причина юдеите започнаха да го преследват. 17 Но той им каза: „Моят Баща винаги работи, затова аз също работя.“
18 Този отговор затвърди решението на юдеите да го убият — той не само нарушаваше закона за съботата, но и наричаше Бога свой Баща, приравнявайки се по този начин с Бога!
Властта на Исус е от Бога
19 Но Исус отговори: „Уверявам ви: Синът не може да извърши нищо сам, а само това, което вижда, че прави Отец. Това, което върши Отец, върши и Синът. 20 Отец обича Сина и му показва всичко, което прави. Той ще му покаже още по-велики неща от тези и вие ще се удивлявате. 21 Както Отец възкресява мъртви и им вдъхва живот, така и Синът дава живот на този, на когото пожелае. 22 Отец не съди никого, но е дал пълната власт на Сина да съди, 23 за да могат всички да почитат Сина така, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, който го е изпратил.
24 Уверявам ви: който чуе думите ми и повярва в Онзи, който ме е изпратил, има вечен живот и няма да бъде съден. Той вече е преминал от смърт към живот. 25 Уверявам ви: идва времето — и то вече е тук — когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и всички, които го чуят, ще живеят. 26 Както Отец е източникът на живот, така той е направил Сина източник на живот 27 и му е дал власт да съди, защото той е Човешкият Син. 28 Не се учудвайте на това, защото идва времето, когато всички мъртви в гробовете ще чуят неговия глас 29 и ще излязат. Тези, които са вършили добро, ще възкръснат и ще живеят, а тези, които са вършили зло, ще възкръснат и ще бъдат осъдени.
30 Нищо не мога да извърша сам. Съдя само така, както Отец ми казва. Моята присъда е правилна, защото не се опитвам да върша онова, което аз искам, а онова, което Онзи, който ме е изпратил, иска.
Исус продължава да говори на юдейските водачи
31 Ако сам свидетелствам за себе си, свидетелството ми би било недействително. 32 Но има друг, който свидетелства за мен, и зная, че това, което той свидетелства за мен, е истина.
33 Изпратихте хора при Йоан и той потвърди истината. 34 Нямам нужда от човек, който да свидетелства за мен; казвам ви това, за да можете да се спасите. 35 Йоан беше като лампа, която гори и дава светлина, и вие с радост приемахте светлината му за известно време.
36 Но аз имам доказателство за себе си, което е по-силно от това на Йоан, защото делото, което Отец ми е дал да извърша и което върша сега, свидетелства за това, че Отец ме е изпратил. 37 Дори моят Баща, който ме изпрати, свидетелства в моя полза. Вие никога не сте чували гласа му, нито сте виждали как изглежда 38 и не пазите посланието му в сърцата си, защото не вярвате в този, когото той изпрати. 39 Изучавате внимателно Писанията и мислите, че чрез тях ще намерите вечен живот, но те самите свидетелстват за мен! 40 И въпреки това вие отказвате да дойдете при мен, за да имате живот.
41 Не търся похвала от хората. 42 Но аз ви познавам и зная, че в сърцата ви няма любов към Бога! 43 Дойдох в името на моя Баща и въпреки това вие не ме приемате. Но дойде ли някой друг от свое име, него ще приемете! 44 Как можете да повярвате, след като търсите похвала един от друг, а не се стремите да получите похвала от единствения Бог? 45 Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца. Този, който ви обвинява, е Моисей, в когото сте положили надеждите си. 46 Ако наистина вярвахте на Моисей, щяхте да повярвате и на мен, защото той за мен писа. 47 Но ако не вярвате на това, което той писа, как тогава ще повярвате на това, което аз казвам?“
Исус нахранва повече от 5000 души
(Мат. 14:13-21; Мк. 6:30-44; Лк. 9:10-17)
6 След това Исус премина на другия бряг на Галилейското езеро (или Тивериадското езеро) 2 и много хора го последваха, защото бяха видели знаменията над болни хора, които бе извършил. 3 Исус се изкачи на хълма и седна там с учениците си. 4 Наближаваше юдейският празник Пасха.
5 Исус вдигна поглед и като видя, че към него идват много хора, каза на Филип: „Къде можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним всички тези хора?“ 6 (Той каза това само за да изпита Филип, защото вече знаеше какво ще направи.)
7 Филип отговори: „И с двеста динария пак няма да можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним тези хора — всеки ще получи само по един залък.“
8 Друг ученик на Исус (Андрей — братът на Симон Петър) му каза: 9 „Едно момченце тук има пет ечемичени хляба и две риби, но какво е това за толкова много народ?“
10 Исус отговори: „Кажете на хората да седнат.“ (На това място имаше много трева.) Всички насядаха. (Мъжете бяха около пет хиляди.) 11 Тогава Исус взе хлябовете, благодари на Бога и раздаде на седналите на тревата, като всеки взе колкото искаше. Същото направи и с рибата.
12 Когато всички се нахраниха, Исус каза на учениците си: „Съберете останалите парчета, за да не се хвърли нищо!“ 13 И учениците събраха останалото от петте ечемичени хляба и напълниха дванадесет големи кошници с къшеи, след като всички бяха яли.
14 Когато видяха знамението, което Исус извърши, хората започнаха да говорят: „Този човек наистина е Пророкът,[d] който трябваше да дойде в света.“
15 Исус разбра, че искат насила да го заставят да стане цар и затова отново отиде на хълма сам.
Исус върви по водата
(Мат. 14:22-27; Мк. 6:45-52)
16 Привечер учениците му слязоха до езерото. 17 Вече беше тъмно, а Исус още не се беше върнал. Те се качиха на една лодка и се отправиха през езерото към Капернаум. 18 Духаше силен вятър и вълните ставаха все по-големи. 19 Бяха гребали пет-шест километра, когато видяха Исус да върви по водата, приближавайки се към лодката, и се изплашиха. 20 Но той им каза: „Не се страхувайте! Аз съм!“ 21 Тогава учениците с радост го взеха в лодката и тя веднага стигна до мястото, към което бяха тръгнали.
Хората търсят Исус
22 На следващия ден множеството, което беше останало на другия бряг на езерото и знаеше, че там има само една лодка, разбра, че Исус не се е качил на нея с учениците си и че те са заминали сами. 23 Тогава от Тивериада дойдоха няколко лодки и спряха на брега близо до мястото, където хората бяха яли хляба, след като Господ беше казал благодарствена молитва. 24 И като видяха, че нито Исус, нито учениците му са там, хората се качиха в лодките и отидоха в Капернаум да го търсят.
Исус — хлябът на живота
25 Когато го намериха на другия бряг на езерото, го попитаха: „Учителю, кога дойде тук?“
26 Исус отговори: „Уверявам ви: търсите ме не заради знаменията, които видяхте да върша, а защото ядохте хляб и се наситихте. 27 Трудете се не за нетрайната храна, а за храната, която трае вечно и носи вечен живот. Човешкият Син ще ви даде тази храна, защото върху него Бог Отец е положил своя печат на одобрение.“
28 Хората го попитаха: „Какво трябва да правим, за да вършим делата, които Бог изисква?“
29 Исус отговори: „Това, което Бог иска от вас, е да вярвате в Онзи, когото той изпрати.“
30 А хората попитаха: „Какво знамение ще извършиш, за да видим и да ти повярваме? Какво ще направиш? 31 Нашите предци ядоха манна в пустинята, както е казано в Писанията: «Даде им да ядат хляб от небето.»(A)“
32 Тогава Исус им отговори: „Уверявам ви: не Моисей ви даде хляб от небето, а моят Баща ви дава истинския хляб от небето, 33 защото Божият хляб е Този, който слиза от небето и дава живот на света.“
34 Те му казаха: „Господине, давай ни винаги този хляб.“
35 Исус им каза: „Аз съм хлябът, който дава живот. Който дойде при мен, никога няма да огладнее, и който повярва в мен, никога няма да ожаднее. 36 Но и по-рано ви казах, че ме видяхте, и пак не вярвате. 37 Всеки, който Отец ми дава, ще дойде при мен и който дойде при мен, никога няма да го отпратя, 38 защото слязох от небето не да върша каквото аз искам, а каквото Онзи, който ме е изпратил, иска. 39 Това е волята на Онзи, който ме изпрати: да не загубя нито един от тези, които той ми е дал, а да възкреся всички в последния ден. 40 Това е волята на моя Баща: всеки, който види Сина и повярва в него, да има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден.“
41 Тогава някои юдеи започнаха да негодуват против него, защото той каза: „Аз съм хлябът, слязъл от небето.“ 42 „Това не е ли Исус, синът на Йосиф? Ние познаваме баща му и майка му! Как може сега да казва, че е слязъл от небето?“ — говореха те.
43 Исус им отвърна: „Престанете да негодувате помежду си. 44 Никой не може да дойде при мен, освен ако Отец, който ме изпрати, не го привлече. И аз ще го възкреся в последния ден. 45 Пророците писаха: „И всички ще бъдат научени от Бога.“(B) Всеки, който слуша Отца и се учи от него, идва при мен. 46 Но никой не е видял Отца, освен Онзи, който е дошъл от Бога. Той е единственият, който е видял Отца. 47 Уверявам ви: който вярва, има вечен живот. 48 Аз съм хлябът, който дава живот. 49 Вашите предци ядоха манна в пустинята, но и те умряха. 50 Аз съм хлябът, който слиза от небето, и който яде от него, никога няма да умре. 51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно. И хлябът, който ще дам, е моята плът, която ще дам, за да живее светът.“
52 Тогава юдеите започнаха да спорят помежду си: „Как може да ни даде да ядем плътта му?“
53 Исус им каза: „Уверявам ви: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта му, няма да имате живот в себе си. 54 Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден. 55 Плътта ми е истинската храна, а кръвта ми — истинското питие. 56 Който яде плътта ми и пие кръвта ми, живее в мен и аз живея в него. 57 Както Отец, който дава живот, ме изпрати и аз живея поради Отца, така също и този, който яде от мен, ще живее поради мен. 58 Вашите предци ядоха манна, но умряха, а това е хлябът, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно.“ 59 Исус каза това, докато поучаваше в синагогата в Капернаум.
Думи на вечен живот
60 Като чуха това, много от учениците му казаха: „Трудно е това учение. Кой може да го приеме?“
61 Исус знаеше, че учениците му се оплакват за това и им каза: „Тревожи ли ви това учение? 62 Ами ако видите Човешкият Син да се връща там, където е бил преди? 63 Не плътта дава живот, а духът. Думите, които ви говорих, са дух и те дават живот, 64 но някои от вас не вярват.“ (Защото още от самото начало Исус знаеше кои са хората, които не вярват, както и кой е този, който щеше да го предаде.) 65 Той добави: „Заради това ви казах, че никой не може да дойде при мен, докато Отец не направи това възможно за него.“
66 Оттогава много от учениците му се върнаха назад и престанаха да го следват.
67 Исус попита дванадесетте: „И вие ли искате да си тръгнете?“
68 Симон Петър отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи, които дават вечен живот. 69 Ние вярваме и знаем, че ти си Святият на Бога.“
70 Тогава Исус отвърна: „Не ви ли избрах аз вас дванадесетте? Но един от вас е дявол.“ 71 Той говореше за Юда, сина на Симон Искариот, защото Юда щеше да го предаде, макар че бе един от дванадесетте.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center