Read the Gospels in 40 Days
Притча за сеяча и семената
(Мат. 13:1-9; Лк. 8:4-8)
4 Исус започна отново да проповядва на брега на езерото и огромна тълпа от хора се събра около него. Тогава той се качи на една лодка и навлезе в езерото, а всички други останаха на брега, близо до водата. 2 И като ги поучаваше за много неща в притчи, той каза: 3 „Слушайте! Един земеделец излязъл да сее 4 и докато сеел, някои семена паднали край пътя. Долетяли птици и ги изкълвали. 5 Някои семена паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те скоро поникнали, защото почвеният слой бил тънък. 6 Но слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали достатъчно дълбоки корени. 7 Някои от семената пък паднали сред трънливи плевели, които избуяли и задушили растенията, пречейки им да дадат зърно. 8 А някои паднали на добра почва, поникнали, израснали и дали плод. Едни родили тридесет, други — шестдесет, а трети — сто пъти повече зърно, отколкото било засято.“
9 След това Исус им каза: „Който има уши да чува, да слуша!“
Целта на притчите
(Мат. 13:10-17; Лк. 8:9-10)
10 Когато остана насаме с дванадесетте апостола и другите си ученици, те го попитаха за притчите. 11 Исус им каза: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи. 12 Защото
«Непрестанно слушат,
но не разбират.
Непрестанно гледат,
но не проумяват това, което виждат.
Иначе щяха да се обърнат към Бога
и той щеше да им прости.»“(A)
Исус обяснява притчата за сеяча и семената
(Мат. 13:18-23; Лк. 8:11-15)
13 После каза на учениците си: „Нима не разбирате смисъла на тази притча? Как тогава ще разберете която и да било друга притча? 14 Сеячът сее Божието слово. 15 Някои хора са като семената, паднали край пътя. Те чуват Божието слово, но Сатана веднага идва и грабва словото, посято в душите им. 16 Други са като семената, попаднали върху каменистата почва. Когато чуят Божието слово, те веднага с радост го приемат. 17 Но то не прониква дълбоко в сърцата им и не остава задълго в тях. Щом дойдат неприятности или започнат преследвания заради него, те бързо се предават. 18 Някои хора са като семената, паднали сред трънливите плевели — те слушат Божието слово, 19 но после житейските грижи, измамата на богатствата и желанията за други неща навлизат и го задушават, и то не дава плод. 20 Други пък са като семената, засяти върху добрата почва. Това са хората, които чуват Божието слово, приемат го и дават плод — понякога тридесет, понякога шестдесет, а понякога и сто пъти повече.“
Използвайте онова, което имате
(Лк. 8:16-18)
21 Исус им каза: „Нима някой внася лампа, за да я сложи под дълбок съд или да я скрие под леглото? Не я ли внася, за да я сложи на поставка? 22 Защото всичко скрито ще излезе наяве и всяко тайно нещо ще се разкрие. 23 Който има уши да чува, да слуша!“
24 Той им каза също: „Внимателно помислете върху това, което чувате. С каквато мярка мерите, с такава ще мерят и вас; от вас даже ще изискват повече. 25 На имащия ще му бъде дадено още, а на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има.“
Притча за семето
26 После Исус каза: „Божието царство прилича на човек, който посява в земята семе. 27 Семето започва да расте. Расте ден и нощ, независимо дали човек е буден или спи. То си расте, без той да знае как става това. 28 Земята сама отглежда зърното — първо пониква стъблото, после изкласява и класът се налива. 29 Щом зърното узрее, човекът веднага започва да жъне, защото е дошло време за прибиране на реколтата.“
Друга притча за Божието царство
(Мат. 13:31-32,34-35; Лк. 13:18-19)
30 После той каза: „С какво да сравня Божието царство? С каква притча да го опиша? 31 То е като синапеното зрънце, което по време на сеенето е най-малкото от всички семена на земята. 32 Но веднъж засято, избуява и става най-голямото от всички градински растения — с големи клони, под чиято сянка небесните птици могат да свиват гнезда.“
33 И с много подобни притчи Исус проповядваше словото и им казваше толкова, колкото можеха да разберат. 34 Той винаги им говореше с притчи, но когато оставаше насаме с учениците си, им обясняваше всичко.
Исус укротява буря
(Мат. 8:23-27; Лк. 8:22-25)
35 Същия този ден вечерта Исус каза на учениците си: „Да отидем на отсрещния бряг.“ 36 Те оставиха тълпата от хора и се качиха в лодката при Исус. С тях имаше още няколко лодки. 37 Забушува силна буря, вълните се разбиваха в лодката и тя почти се напълни с вода. 38 Исус спеше на кърмата, положил главата си на възглавница. Учениците му го събудиха и казаха: „Учителю, не те ли е грижа за нас? Ще загинем!“
39 Исус стана, заповяда на вятъра да стихне и каза на езерото: „Тихо! Замълчи!“ Вятърът утихна и настъпи мъртва тишина.
40 После Исус се обърна към учениците си и каза: „Защо се страхувате? Все още ли не вярвате?“
41 Но те бяха много изплашени и се питаха един друг: „Кой е този човек, че дори вятърът и езерото му се подчиняват?“
Исус освобождава човек от зли духове
(Мат. 8:28-34; Лк. 8:26-39)
5 Исус и учениците му пристигнаха на другия бряг на езерото в страната на герасините. 2 Веднага щом Исус слезе от лодката, към него се приближи един човек, който идваше откъм гробниците и беше обладан от зъл дух. 3 Този човек живееше в гробниците и никой вече не можеше да го върже, даже и с вериги. 4 Много пъти бяха оковавали ръцете и краката му, но той късаше веригите и чупеше оковите на парчета, и никой не беше в състояние да го усмири. 5 Ден и нощ постоянно скиташе из гробниците и по хълмовете, крещеше и се нараняваше с камъни.
6 Той видя Исус още отдалеч, спусна се към него и падна в краката му. 7-8 Исус каза на злия дух в човека: „Излез от него!“ А той изкрещя с висок глас: „Какво искаш от мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам те в Бога, недей да ме мъчиш!“
9 Тогава Исус го попита: „Как се казваш?“
Той отговори: „Името ми е Легион, защото сме много.“ 10 А злите духове в човека отново и отново молеха Исус да не ги прогонва вън от тази област.
11 На близкия хълм пасеше голямо стадо свине. 12 Злите духове молеха Исус и казваха: „Прати ни в свинете, нека влезем в тях!“ 13 Исус им разреши и те излязоха от човека и се вселиха в свинете. Тогава стадото — около две хиляди животни — се втурна надолу по склона към езерото и цялото се издави.
14 Мъжете, които пасяха свинете, избягаха и разказаха всичко в града и околността и хората наизлязоха да видят какво се беше случило. 15 Те дойдоха при Исус и когато видяха човека, който преди беше обладан от демоните, да седи облечен и със здрав разум, се изплашиха. 16 Тези, които бяха видели как стана всичко, разказваха за случилото се с обладания от зли духове и със свинете. 17 И тогава хората започнаха да молят Исус да напусне тяхната област.
18 Когато Исус се качваше в лодката, освободеният от зли духове го молеше да му разреши да тръгне с него. 19 Но Исус не му позволи и му заръча: „Иди си у дома при своите хора и им разкажи какво Господ направи за теб и как се смили над теб.“ 20 Човекът си тръгна и разказваше на хората в Декаполис какво направи Исус за него. И всички се удивляваха.
Исус съживява мъртво момиче и излекува болна жена
(Мат. 9:18-26; Лк. 8:40-56)
21 Исус отново прекоси езерото и се върна на другия му бряг. Около него се насъбра огромна тълпа. 22 Дойде един от началниците на синагогата на име Яир. Като видя Исус, той падна в краката му 23 и настоятелно започна да го моли: „Дъщеричката ми умира. Моля те, ела и положи ръцете си върху нея, за да оздравее и да живее!“
24 И така, Исус тръгна с Яир. Огромна тълпа от хора го следваше и го притискаше отвсякъде.
25 Сред множеството имаше една жена, която от дванадесет години кървеше. 26 Тя беше изстрадала много при различни лечители, които се бяха опитали да й помогнат, беше похарчила всичките си пари без резултат и състоянието й все повече се влошаваше. 27 Като чу за Исус, тя се приближи зад него в тълпата и докосна дрехата му, 28 защото непрекъснато си повтаряше: „Ако само докосна дрехите му, ще оздравея.“ 29 Щом го докосна, кървенето й спря и тя почувства, че тялото й е излекувано от страданието. 30 Исус веднага усети, че от него излезе сила, и като се обърна към тълпата, попита: „Кой докосна дрехите ми?“
31 Учениците му казаха: „Виждаш колко хора се блъскат край теб и още питаш кой те е докоснал!“
32 Но Исус продължи да се оглежда, като търсеше да намери онази, която го беше докоснала. 33 Тогава жената дойде и падна в краката му. Тя вече знаеше, че е излекувана и, треперейки от страх, му призна цялата истина. 34 Исус й каза: „Дъще, вярата ти те излекува. Иди си в мир и повече няма да страдаш.“
35 Той още говореше, когато от къщата на началника дойдоха пратеници и казаха на Яир: „Дъщеря ти умря. Не безпокой повече Учителя.“
36 Но Исус дочу тези думи и му каза: „Не се страхувай! Само вярвай.“
37 Исус не позволи на никого да го последва с изключение на Петър, Яков и брат му Йоан. 38 Те отидоха в къщата на началника на синагогата и видяха голяма суматоха и много хора, които ридаеха и оплакваха момичето на висок глас. 39 Исус влезе и им каза: „Защо е тази суматоха и плач? Детето не е мъртво, а е заспало.“ 40 Хората му се присмяха. Исус накара всички да излязат, извика при себе си бащата и майката на детето, както и онези, които бяха с него, и влезе там, където беше то. 41 После взе ръката му и каза: „Талита, куми!“, което значи: „Момиченце, казвам ти: Стани!“ 42 Момиченцето веднага се изправи и започна да върви. (То беше на 12 години.) Родителите му и учениците на Исус бяха напълно изумени. 43 Той строго им заръча да не казват на никого за това и им каза да дадат на детето нещо за ядене.
Исус отива в родния си град
(Мат. 13:53-58; Лк. 4:16-30)
6 Исус излезе от къщата и отиде в родния си град, следван от учениците си. 2 Когато настъпи съботният ден, той започна да поучава в синагогата и много хора бяха удивени от думите му. „Откъде е получил това учение? — казваха те. — Каква е тази мъдрост и кой му я даде? Как ръцете му имат такава сила да вършат чудеса? 3 Нима той не е дърводелецът — синът на Мария и братът на Яков, Йосия, Юда и Симон? И тези тук сред нас не са ли сестрите му?“ И хората отказаха да го приемат.
4 Исус им каза: „Пророкът навсякъде е на почит освен в родния си град, между роднините си и в собствения си дом.“ 5 И той не можа да извърши там никакво чудо с изключение на това, че излекува няколко болни, като положи ръцете си върху тях. 6 Исус беше удивен, че хората нямаха вяра.
Исус изпраща апостолите си да проповядват
(Мат. 10:1,5-15; Лк. 9:1-6)
След това отиде да проповядва из околните села. 7 Той извика при себе си дванадесетте апостола и започна да ги изпраща по двама, като им даваше власт над злите духове. 8 Нареди им: „Не взимайте нищо за из път освен тояга — нито хляб, нито торба, нито пари в поясите си. 9 Обуйте сандали и вземете само дрехите, които са на вас. 10 Като влезете в някоя къща, останете там, докато си тръгнете от онзи град. 11 Ако някъде не ви приемат или не искат да ви слушат, тръгнете си и на излизане оттам изтърсете праха от краката си.[a] Това ще им бъде като предупреждение.“
12 Апостолите тръгнаха и започнаха да проповядват на хората да се покаят. 13 Те прогониха много демони, помазаха много болни със зехтин и ги излекуваха.
Ирод мисли, че Исус е Йоан Кръстител
(Мат. 14:1-12; Лк. 9:7-9)
14 Цар Ирод чу за Исус, тъй като името му стана широко известно. Някои хора казваха: „Той е Йоан Кръстител, който е възкръснал от мъртвите и затова може да извършва тези чудеса.“ 15 Други разправяха: „Той е Илия“, а трети приказваха: „Той е пророк, като пророците от древността.“
16 Но когато Ирод чу за това, каза: „Йоан, когото аз обезглавих, е възкръснал от мъртвите.“
Убийството на Йоан Кръстител
17 Самият Ирод беше заповядал на войниците си да заловят Йоан и да го хвърлят в затвора заради жена си Иродиада, която преди да се омъжи за него, беше жена на брат му Филип. 18 Йоан непрекъснато повтаряше на Ирод: „Не е редно да живееш с жената на брат си.“ 19 Иродиада го намрази и искаше да го убие, но не можеше, 20 защото Ирод се страхуваше от Йоан, понеже знаеше, че е праведен и свят човек, и го пазеше. Ирод обичаше да слуша проповедите на Йоан, макар че думите му силно го смущаваха.
21 Най-накрая Иродиада издебна удобен момент. По случай рождения си ден Ирод устрои пир за своите висши управници, хилядниците и най-видните хора в Галилея. 22 На тържеството дойде и дъщерята на Иродиада, която танцува пред всички. Ирод и гостите му бяха много доволни и царят й каза: „Искай от мен каквото си пожелаеш и аз ще ти го дам.“ 23 И обеща тържествено: „Ще ти дам каквото и да ме помолиш, дори и това да е половината ми царство.“
24 Девойката излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“
„Поискай главата на Йоан Кръстител“ — отговори майка й.
25 Девойката бързо се върна при царя и му каза: „Искам веднага да ми донесат на поднос главата на Йоан Кръстител.“
26 Царят много се натъжи, но заради клетвите си, които беше дал пред присъстващите, не искаше да й откаже 27 и веднага изпрати един войник със заповед да донесе главата на Йоан. Той отиде в затвора, отсече главата му, 28 после я донесе на поднос и я подаде на девойката, а тя я даде на майка си. 29 Когато научиха за това, учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото му и го погребаха.
Исус нахранва повече от 5000 души
(Мат. 14:13-21; Лк. 9:10-17; Йн. 6:1-14)
30 Апостолите се върнаха, наобиколиха Исус и му заразказваха всичко, което бяха извършили и поучавали. 31 Те се бяха събрали на едно много оживено място и нямаха време дори да се нахранят, затова той им каза: „Елате да идем някъде на необитавано място, където ще сме сами и ще си починете малко.“
32 Качиха се на една лодка и отидоха сами на необитавано място. 33 Докато пътуваха обаче, много хора ги видяха и като ги разпознаха, хукнаха пеша по брега от всички градове и пристигнаха там преди тях. 34 Когато слезе от лодката, Исус видя огромната тълпа и му дожаля за хората, понеже приличаха на овце без пастир. И започна да ги поучава за много неща.
35 Тъй като вече ставаше късно, учениците на Исус дойдоха при него и му казаха: „Мястото е необитавано, а вече е късно. 36 Отпрати хората да отидат в близките стопанства и села, за да си купят нещо за ядене.“
37 Исус им отговори: „Вие ги нахранете.“
Те му казаха: „Ще ни трябват двеста динария, за да купим достатъчно хляб за всички тези хора!“
38 Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“
Те преброиха хляба и казаха: „Имаме пет хляба и две риби.“
39 Тогава Исус нареди на учениците си да кажат на хората да седнат на групи върху зелената трева. 40 И те насядаха на групи от петдесет и сто души. 41 Исус взе петте хляба и двете риби, вдигна поглед към небето и благодари на Бога. След това разчупи хляба и го даде на учениците да го раздадат на хората. А също раздели двете риби между всички. 42 Всички ядоха и се нахраниха, 43 а с останалите къшеи хляб и риба напълниха дванадесет кошници. 44 Тези, които ядоха, бяха пет хиляди мъже.
Исус върви по водата
(Мат. 14:22-33; Йн. 6:16-21)
45 След това веднага Исус накара учениците си да се качат в лодката и докато той отпрати тълпата, те да тръгнат за Витсаида, на отсрещния бряг на езерото. 46 След като изпрати всички, Исус се качи на хълма да се помоли.
47 С настъпването на вечерта лодката беше все още по средата на езерото, а Исус стоеше сам на брега. 48 Той видя, че учениците му трудно гребат, защото духаше насрещен вятър. Някъде между три и шест часа сутринта Исус ги настигна, ходейки по водата с намерение да ги отмине. 49 Учениците му, като го видяха да върви по водата, го помислиха за призрак и завикаха от страх. 50 Всички го видяха и бяха ужасени. Исус веднага се обърна към тях и каза: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“ 51 После се качи в лодката при тях и вятърът веднага утихна. А учениците му бяха напълно слисани, 52 защото не бяха проумели чудото с хляба и сърцата им бяха закоравели.
Исус излекува много болни хора
(Мат. 14:34-36)
53 Прекосявайки езерото, те пристигнаха в Генисарет и завързаха лодката на брега. 54 Щом слязоха от нея, хората веднага познаха Исус. 55 Те се разтичаха из цялата околност и започнаха да водят при него болните на носилки навсякъде, където чуеха, че се намира. 56 Където и да отидеше — в села, градове или стопанства — навсякъде хората изнасяха болните по пазарите и се молеха на Исус да им позволи да докоснат поне края на дрехата му. И всеки, който се допираше до него, оздравяваше.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center