Read the Gospels in 40 Days
Исус е отведен пред Пилат
(Мк. 15:1; Лк. 23:1-2; Йн. 18:28-32)
27 Рано на другата сутрин всички главни свещеници и старейшини на народа свикаха съвет, на който решиха да убият Исус. 2 Вързаха го и го отведоха при губернатора Пилат.
Юда се самоубива
(Д.А. 1:18-19)
3 А Юда, който го беше предал, видя, че Исус е осъден и се разкая за стореното. Той върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините 4 и каза: „Извърших грях, като предадох на смърт невинен човек!“
Те отговориха: „Че какво ни е на нас? Ти му мисли.“
5 Тогава Юда захвърли парите в храма, излезе навън и се обеси.
6 Главните свещеници взеха сребърните монети и казаха: „Нашият закон не позволява да сложим тези пари в храмовата кутия за дарения, защото с тях е платена смъртта на човек.“ 7 И решиха да купят с тях едно място, наречено „Грънчарова нива“, за да погребват там чужденците. 8 Ето защо тази нива и до ден днешен е известна като „Кръвна нива“. 9 Така се изпълни пророчеството, казано от Еремия:
„Те взеха тридесетте сребърника — цената, която израелтяните решиха да платят за него — 10 и купиха с тях грънчаровата нива, както Господ ми заповяда.“[a]
Пилат разпитва Исус
(Мк. 15:2-5; Лк. 23:3-5; Йн. 18:33-38)
11 Исус застана пред губернатора Пилат, който го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“
Исус отговори: „Сам го казваш.“
12 Но когато главните свещеници и старейшините го обвиняваха, той мълчеше.
13 Тогава Пилат му каза: „Не чуваш ли в колко много неща те обвиняват?“
14 Но Исус не отговори на нито едно обвинение и Пилат остана много изненадан.
Исус е осъден на смърт
(Мк. 15:6-15; Лк. 23:13-25; Йн. 18:39–19:16)
15 Всяка година на празника Пасха управникът освобождаваше по един затворник, когото хората посочваха. 16 По това време в затвора се намираше един известен престъпник на име Варава.[b] 17 Когато тълпата се събра, Пилат ги попита: „Кого искате да ви освободя: Варава или Исус, наречен Месията?“ 18 Той знаеше, че хората бяха предали Исус, защото му завиждаха.
19 Докато Пилат седеше в съда, жена му му изпрати съобщение, в което казваше: „Остави този невинен човек на мира. Снощи сънувах сън за него, който много ме разтревожи.“
20 Но главните свещеници и старейшините убедиха тълпите да поискат Варава да бъде освободен, а Исус — убит.
21 Пилат каза: „При мен са Варава и Исус. Кого искате да ви освободя?“
„Варава!“ — отвърнаха хората.
22 Пилат попита: „А какво да правя с Исус, наречен Месията?“
Всички отговориха: „Разпъни го на кръст!“
23 „Защо искате да го убия? — попита Пилат. — Какво престъпление е извършил?“
Хората започнаха да викат още по-силно: „Разпъни го на кръст!“
24 Пилат видя, че няма смисъл да продължава и че се надигат размирици. Тогава взе вода, изми ръцете си пред тълпата и каза: „Не съм виновен за смъртта на този човек. Вие сте тези, които я искат.“
25 Тълпата отговори: „Нека кръвта му тежи на нас и нашите деца.“
26 Тогава Пилат им освободи Варава и нареди да накажат Исус с бой с камшик, след което го предаде, за да бъде разпънат на кръст.
Войниците на Пилат издевателстват над Исус
(Мк. 15:16-20; Йн. 19:2-3)
27 След това войниците на Пилат отведоха Исус в двореца на губернатора и целият полк се събра около него. 28 Свалиха дрехите му и го наметнаха с алена мантия. 29 После сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата му, а в дясната му ръка поставиха тръстика. След това коленичиха пред него и подигравателно казваха: „Да живее царят на юдеите!“ 30 Заплюваха го, а след това взеха тръстиката и го заудряха с нея по главата. 31 Когато се поругаха с него, те му свалиха мантията, облякоха го отново в неговите дрехи и го отведоха да бъде разпънат на кръст.
Исус е разпънат на кръст
(Мк. 15:21-32; Лк. 23:26-43; Йн. 19:17-27)
32 По пътя видяха един човек от Киринея на име Симон и го накараха да носи кръста на Исус. 33 Когато стигнаха до мястото, наречено Голгота, което означава „Лобно място“, 34 войниците дадоха на Исус да пие вино, смесено с жлъчка, но след като го опита, той отказа да го изпие. 35 Приковаха го на един кръст, после си поделиха дрехите му, като хвърлиха жребий,[c] 36 и седнаха там, за да го пазят. 37 Над главата му сложиха надпис с отправеното срещу него обвинение: „това е исус, царят на юдеите.“ 38 Заедно с него бяха разпънати двама разбойника — единият от дясната, а другият от лявата му страна. 39 Хората, които минаваха оттам, го обиждаха, поклащаха глави 40 и казваха: „Ти, който щеше да събаряш храма и да го строиш отново за три дни, я спаси себе си сега! Слез от кръста, ако си Божият Син!“
41 Главните свещеници, законоучителите и юдейските старейшини също бяха там и се присмиваха на Исус: 42 „Другите спасяваше, а себе си не може да спаси! Нали е царят на Израел? Нека сега слезе от кръста и ще му повярваме! 43 Като толкова уповаваше на Бога, нека сега Бог го избави, ако наистина му е скъп. Нали сам казваше: «Аз съм Божият Син!»“ 44 Разбойниците, разпънати заедно с него, също го обсипваха с обиди.
Исус умира
(Мк. 15:33-41; Лк. 23:44-49; Йн. 19:28-30)
45 По обяд над цялата страна се спусна мрак, който не се вдигна три часа. 46 Около три часа Исус извика високо: „Или, Или, лама савахтани?“,(A) което значи: „Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?“
47 Някои от онези, които стояха там, чуха това и казаха: „Вика Илия.“[d]
48 Един от тях веднага изтича, напои с оцет една гъба и като я набучи на тръстикова пръчка, даде на Исус да пие от нея. 49 Но другите хора казаха: „Остави го! Нека да видим дали Илия ще дойде да го спаси.“
50 Исус извика високо още веднъж и след това издъхна.
51 В този момент завесата в храма се раздра на две от горе до долу. Земята се разтърси и скалите се напукаха. 52 Гробовете се отвориха и много от Божиите хора, които бяха умрели, възкръснаха. 53 Те излязоха от гробовете и след като Исус възкръсна, отидоха в святия град и се явиха на много хора.
54 Стотникът и войниците, които пазеха Исус, видяха земетресението и всичко, което стана. Те много се изплашиха и казаха: „Той наистина бе Божий Син!“
55 Много жени стояха там и гледаха отдалеч. Това бяха жените, които бяха следвали Исус от Галилея, за да се грижат за него. 56 Там бяха Мария Магдалина, Мария — майката на Яков и Йосиф, и майката на Зеведеевите синове.
Погребението на Исус
(Мк. 15:42-47; Лк. 23:50-56; Йн. 19:38-42)
57 Същата вечер в Ерусалим дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус. 58 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус. Пилат нареди на войниците да му го дадат. 59 Тогава Йосиф взе тялото, зави го в ново ленено платно 60 и го положи в своята нова, наскоро изсечена в скалата гробница. 61 Мария Магдалина и другата Мария останаха да седят пред гробницата.
Гробницата на Исус се охранява
62 Беше Подготвителен ден. На следващия ден главните свещеници и фарисеите се срещнаха с Пилат 63 и му казаха: „Господарю, спомняме си, че докато беше още жив, този самозванец каза: „След три дни ще възкръсна.“ 64 Дай заповед да пазят гробницата, докато минат три дни, защото учениците му може да дойдат и да откраднат тялото, а след това да кажат на хората: „Той възкръсна от мъртвите.“ Тази последна лъжа ще бъде по-лоша от онова, което говореха за него по-рано.“
65 Пилат им каза: „Вземете няколко войника и идете да пазите гробницата както знаете.“ 66 Те отидоха на гробницата, запечатаха входа и поставиха там стража.
Възкресението на Исус
(Мк. 16:1-8; Лк. 24:1-12; Йн. 20:1-10)
28 Денят след съботата беше първият ден от седмицата и на зазоряване Мария Магдалина и другата Мария отидоха да видят гробницата. 2 В този момент стана много силно земетресение. Един Господен ангел слезе от небето, отиде до гробницата, отмести камъка от входа и седна върху него. 3 Ангелът блестеше ярко като светкавица, а дрехите му бяха бели като сняг. 4 Войниците, които пазеха гробницата, толкова се изплашиха от него, че се разтрепериха и заприличаха на мъртъвци.
5 Ангелът каза на жените: „Вие не се страхувайте! Зная, че търсите Исус, който беше разпънат на кръст. 6 Но той не е тук, а възкръсна, както беше казал. Елате да видите мястото, където лежеше тялото му. 7 После бързо идете и кажете на учениците му: „Той е възкръснал от мъртвите и сега отива в Галилея преди вас. Там ще го видите.“ Това дойдох да ви кажа.“
8 Жените — изплашени, но и изпълнени с голяма радост — бързо се отдалечиха от гробницата и се завтекоха да кажат на учениците му. 9 И изведнъж по пътя ги срещна Исус и каза: „Здравейте!“ Те се приближиха до него, обгърнаха нозете му и му се поклониха. 10 Тогава Исус им каза: „Не се страхувайте! Идете и кажете на учениците ми[e] да отидат в Галилея. Там ще ме видят.“
Войниците докладват на юдейските водачи
11 Когато жените отидоха да кажат на учениците, няколко войника, които пазеха гробницата, дойдоха в града и разказаха на главните свещеници всичко, което се беше случило. 12 Главните свещеници се срещнаха със старейшините и измислиха план. Те дадоха на войниците голяма сума пари 13 и им заръчаха: „Кажете на хората, че учениците му са дошли през нощта и са откраднали тялото му, докато сте спали. 14 Ако губернаторът чуе за това, ще го убедим, че сте невинни и ще ви избавим от неприятности.“ 15 Войниците взеха парите и направиха така, както им бе наредено. И така, тази история се разнесе сред юдеите и до ден днешен продължава да се разказва.
Исус се явява на последователите си
(Мк. 16:14-18; Лк. 24:36-49; Йн. 20:19-23; Д.А. 1:6-8)
16 Единадесетте ученика отидоха в Галилея и се качиха на хълма, на който Исус им беше казал да отидат. 17 Там го видяха и му се поклониха, но някои от тях не повярваха, че това наистина е той. 18 Тогава Исус се приближи до тях и каза: „Дадена ми е цялата власт в небето и на земята. 19 Затова идете при всички народи и ги направете мои ученици, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Святия Дух. 20 Учете ги да изпълняват всичко, което съм ви заповядал. И помнете: аз ще бъда винаги с вас до края на света.“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center