Read the Gospels in 40 Days

Закхей

19 Исус минаваше през Ерихон. ² В този град имаше един богат човек на име Закхей. Той беше началник на бирниците. ³ Закхей се опитваше да зърне Исус, но не можеше поради ниския си ръст и насъбралата се тълпа. ⁴ Затова изтича напред до място, откъдето Исус щеше да мине, и се покатери на едно смокиново дърво, за да го види. ⁵ Когато стигна до това място, Исус погледна нагоре, видя Закхей и му каза: „Закхей, слизай бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.“

⁶ Закхей бързо слезе от дървото и с радост прие Исус в къщата си. ⁷ Всички хора видяха това и започнаха да роптаят: „Вижте само къде ще отседне — при един грешник!“

⁸ Тогава Закхей се изправи и каза на Господа: „Ето, Господи! Половината от имота си ще дам на бедните. Ако съм ограбил някого, ще му заплатя четирикратно.“

⁹ Исус му каза: „Днес този дом получи спасение, понеже и този човек е син на Авраам. ¹⁰ Защото Човешкият Син дойде да търси и спаси изгубеното.“

Притча за тримата слуги

(Мат. 25:14-30)

¹¹ Исус наближаваше Ерусалим. Някои хора мислеха, че Божието царство ще настъпи веднага. ¹² Затова Исус им разказа следната притча: „Един благородник отишъл в далечна страна, за да бъде коронясан за цар, след което да се върне и управлява народа си. ¹³ Той извикал десет от слугите си, дал им десет мнаси и им заръчал: „Търгувайте с парите, докато се върна.“ ¹⁴ Гражданите мразели този човек и изпратили след него пратеници да кажат, че не го искат за цар.

¹⁵ Но той станал цар, върнал се в страната си и повикал слугите си, на които бил дал пари, за да узнае кой какво е спечелил. ¹⁶ Дошъл първият слуга и казал: „С твоята мнаса, господарю, спечелих още десет.“ ¹⁷ „Браво!“ — отговорил царят. „Ти си добър слуга. И понеже си бил верен в малкото, поверявам ти управлението на десет града.“ ¹⁸ Тогава дошъл вторият слуга и казал: „С твоята мнаса, господарю, спечелих още пет.“ ¹⁹ „Поверявам ти управлението на пет града“ — отвърнал царят. ²⁰ Дошъл и третият слуга и казал: „Господарю, ето твоята мнаса. Аз я увих в кърпа и я скрих, ²¹ защото се страхувах от теб. Знаех, че си суров човек и взимаш каквото не си спечелил, и жънеш каквото не си сял.“ ²² Тогава царят му отговорил: „Със собствените ти думи ще те съдя. Ти си зъл слуга! Казваш, че си знаел, че съм суров, че взимам каквото не съм спечелил и жъна каквото не съм сял. ²³ Защо тогава не вложи парите ми в банката, за да си ги получа сега с лихвите?“ ²⁴ А на стоящите наоколо хора царят казал: „Вземете му мнасата и я дайте на онзи слуга, който е спечелил десет мнаси.“ ²⁵ Те му казали: „Но, господарю, той вече има десет мнаси.“ ²⁶ Царят отвърнал: «Казвам ви: всеки, който има, ще получи още, а на онзи, който няма, ще се отнеме и малкото, което има. ²⁷ А сега, къде са хората, които не ме искаха за цар? Доведете ги и ги убийте пред очите ми!»“

Исус влиза в Ерусалим като цар

(Мат. 21:1-11; Мк. 11:1-11; Йн. 12:12-19)

²⁸ След като каза тези неща, Исус тръгна напред, изкачвайки се към Ерусалим. ²⁹ Когато наближи градовете Витфагия и Витания недалеч от хълма, наречен Елеонска планина, Исус изпрати напред двама от учениците си. ³⁰ Той им каза: „Идете в онова село отсреща. Като влезете в него, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал. Отвържете го и го доведете тук. ³¹ Ако някой ви попита защо отвързвате магарето, отговорете така: «Господ има нужда от него.»“

³² Учениците влязоха в града и намериха всичко така, както им беше казал Исус. ³³ Когато отвързваха магаренцето, стопаните му попитаха: „Защо отвързвате магаренцето?“

³⁴ Тогава учениците отговориха: „Господ има нужда от него.“ ³⁵ Те отведоха магаренцето при Исус, метнаха връхните си дрехи на гърба на животното и качиха Исус отгоре. ³⁶ Докато той яздеше, хората постилаха пред него връхните си дрехи. ³⁷ Виждайки го да се приближава, цялото множество ученици се събра в подножието на Елеонската планина и всички радостни започнаха гръмогласно да прославят Бога за всички чудеса, които бяха видели:

³⁹ Някои от намиращите се сред тълпата фарисеи казаха на Исус: „Учителю, заповядай на учениците си да престанат.“

⁴⁰ А Исус им отговори: „Казвам ви: ако те млъкнат, камъните ще завикат!“

Исус плаче за Ерусалим

⁴¹ Когато наближи и видя града, Исус заплака за него ⁴² и каза: „Как бих искал днес да узнаеш какво ще ти донесе мир! Но сега това е скрито от очите ти. ⁴³ Ще дойдат дни, когато враговете ти ще издигнат стена около теб и ще те обградят от всички страни. ⁴⁴ Те ще те сринат до основи и ще избият жителите ти. Камък върху камък няма да остане, защото не позна времето, когато Бог те посети.“

Исус отива в храма

(Мат. 21:12-17; Мк. 11:15-19; Йн. 2:13-22)

⁴⁵ Исус влезе в храма и започна да гони хората, които търгуваха вътре. ⁴⁶ Той каза: „Писано е: „Моят дом ще бъде дом на молитва“,^(B) а вие го превърнахте в «свърталище на разбойници».“^(C)

⁴⁷ Всеки ден Исус поучаваше в храма. Главните свещеници, законоучителите и водачите на народа търсеха начин да го убият, ⁴⁸ но не знаеха как да го направят, защото хората възторжено поглъщаха всяка негова дума.

Откъде идва властта на Исус

(Мат. 21:23-27; Мк. 11:27-33)

20 Един ден Исус беше в храма, поучаваше хората и им съобщаваше Благата вест за Божието царство. Главните свещеници заедно със законоучителите и старейшините дойдоха при него ² и го попитаха: „Кажи ни, с чия власт вършиш всичко това? Кой ти я даде?“

³ Исус им отговори: „Аз също ще ви задам един въпрос. Кажете ми: ⁴ Йоановото кръщение от Бога ли беше или от хората?“

⁵ Те започнаха да обсъждат помежду си: „Ако отговорим: „От Бога“, той ще каже: „Защо тогава не му повярвахте?“ ⁶ Ако пък кажем: „От хората“, целият народ ще ни убие с камъни, защото вярва, че Йоан е пророк.“ ⁷ Затова отговориха: „Не знаем.“

⁸ Тогава Исус им каза: „И аз няма да ви кажа с чия власт върша всичко това.“

Бог изпраща своя Син

(Мат. 21:33-46; Мк. 12:1-12)

⁹ После Исус започна да разказва следната притча: „Един човек засадил лозе, дал го под наем на лозари и заминал за дълго. ¹⁰ Когато дошло време за гроздобер, той изпратил един от слугите си при лозарите, за да получи своя дял от реколтата. Но те го набили и го изгонили с празни ръце. ¹¹ Тогава изпратил друг слуга. Но и към него лозарите се отнесли грубо, набили го и го изгонили с празни ръце. ¹² Изпратил трети слуга, когото лозарите също наранили и изхвърлили. ¹³ Тогава стопанинът на лозето си казал: „Какво да правя? Ще изпратя своя любим син. Може би към него ще се отнесат с уважение.“ ¹⁴ Но когато видели сина му, лозарите си казали: „Това е наследникът. Да го убием, за да стане лозето наше!“ ¹⁵ И те изхвърлили сина от лозето и го убили.

След всичко това какво ще направи с тях собственикът на лозето? ¹⁶ Ще дойде и ще убие тези лозари, а след това ще даде лозето на други.“

Като чуха това, хората казаха: „Дано това никога да не се случи!“ ¹⁷ Но Исус ги погледна и каза: „Какво тогава означава Писанието:

¹⁸ Който падне върху този камък, ще се разбие на парчета и ако този камък падне върху някого, ще го смаже.“

¹⁹ Законоучителите и главните свещеници искаха да хванат Исус още в този момент, защото разбраха, че тази притча се отнася за тях, но се страхуваха от народа.

Някои водачи се опитват да подведат Исус

(Мат. 22:15-22; Мк. 12:13-17)

²⁰ Затова изчакваха удобен момент да го заловят. Те изпратиха при него шпиони, които се преструваха на искрени, за да се хванат за някоя негова дума и да го предадат на пълномощията и властта на губернатора. ²¹ И така, тези хора попитаха Исус: „Учителю, знаем, че това, което казваш и поучаваш, е правилно, че си безпристрастен към хората и вярно поучаваш истината за Божия път. ²² Кажи ни, редно ли е да плащаме данък на цезаря или не?“

²³ Но Исус знаеше, че се опитват да го подведат и им каза: ²⁴ „Дайте ми един динарий. Чии са това изображение и това име?“ Те отговориха: „На цезаря.“

²⁵ Исус им каза: „Тогава давайте цезаровото на цезаря, а Божието — на Бога.“

²⁶ Те не можаха с хитрост да накарат Исус да каже нещо пред хората, което би могло да се използва против него, и смаяни от отговора му, млъкнаха.

Някои садукеи се опитват да подведат Исус

(Мат. 22:23-33; Мк. 12:18-27)

²⁷ Няколко садукеи (садукеите отричат възкресението) дойдоха при Исус и го попитаха: ²⁸ „Учителю, Моисей е написал, че ако женен мъж умре, без да е имал деца, тогава брат му трябва да се ожени за вдовицата и те трябва да имат деца, за да продължат рода на умрелия брат.^{[a] 29} Имало седем братя. Първият се оженил, но умрял бездетен. ³⁰ След това вторият, ³¹ после третият от братята се оженили за тази жена. Същото се случило и с останалите — всички те умрели, без да оставят деца. ³² Последна умряла жената. ³³ Всеки един от седемте братя бил женен за нея. Тогава, чия жена ще бъде тя след възкръсението?“

³⁴ Исус им отговори: „В този свят хората се женят и омъжват. ³⁵ Но онези, които бъдат счетени за достойни да възкръснат от мъртвите и да живеят в онзи свят, няма да се женят или омъжват. ³⁶ Те ще бъдат като ангели и за тях вече няма да има смърт. Те са деца на Бога, защото са били възкресени от мъртвите. ³⁷ А че мъртвите възкръсват, го каза ясно още Моисей, когато говореше за горящия храст^[b] и нарече Господа „Бога на Авраам, Бога на Исаак и Бога на Яков“^[c]. ³⁸ Той не е Бог на мъртвите, а на живите, защото всички хора, които принадлежат на Бога, са живи.“

³⁹ Някои от законоучителите казаха: „Добре отговори, Учителю.“ ⁴⁰ Оттогава никой вече не се осмели да му задава други въпроси.

Давидов син ли е Месията

(Мат. 22:41-46; Мк. 12:35-37)

⁴¹ Тогава Исус каза: „Защо хората говорят, че Месията е Давидов син? ⁴² Самият Давид казва в книгата на Псалмите:

⁴⁴ И тъй, Давид го нарича „Господ“. Тогава как може Месията да е негов син?“

Предупреждение към законоучителите

(Мат. 23:1-36; Мк. 12:38-40; Лк. 11:37-54)

⁴⁵ Докато всички хора го слушаха, Исус каза на учениците си: ⁴⁶ „Пазете се от законоучителите! Те обичат да се разхождат пременени с дългите си роби, за да изглеждат важни. Обичат да ги поздравяват по пазарите, да заемат най-предните столове в синагогите и най-почетните места при празненствата. ⁴⁷ Отнемат имуществото на вдовици, а после за пред хората казват дълги молитви. Те ще получат по-сурово наказание.“