Book of Common Prayer
Молитва на страдащия
102 (A)Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа.
Господи, послушай молитвата ми
и викът ми нека стигне до Тебе.
2 (B)Не скривай лицето Си от мене;
в деня на утеснението ми наведи ухото Си към мене;
в деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 (C)Защото дните ми изчезват като дим
и костите ми изгарят като в пещ.
4 (D)Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева,
защото забравям да ям хляба си.
5 (E)Поради гласа на охкането ми
костите ми се прилепват за кожата ми.
6 (F)Приличам на пеликан в пустиня,
станал съм като бухал в развалини.
7 (G)Лишен от сън, станал съм като врабче,
усамотено на покрива на къщата.
8 (H)Всеки ден ме укоряват неприятелите ми;
онези, които се ожесточават против мене, проклинат с името ми.
9 (I)Защото ядох пепел като хляб
и смесих питието си със сълзи
10 (J)поради негодуването Ти и гнева Ти;
защото, като си ме вдигнал, си ме отхвърлил.
11 (K)Дните ми са като удължена сянка в късен следобед
и аз изсъхвам като трева.
12 (L)Но Ти, Господи, довека седиш Цар
и споменът Ти е от род в род.
13 (M)Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион;
защото е време да му покажеш милост.
Да! Определеното време дойде.
14 (N)Защото слугите Ти копнеят за камъните му
и милеят за пръстта му.
15 (O)И така, народите ще се боят от името Господне
и всички земни царе – от славата Ти.
16 (P)Защото Господ е съградил Сион,
Той се е явил в славата Си,
17 (Q)Той е погледнал благосклонно към молитвата на лишените
и не е презрял молбата им.
18 (R)Това ще се напише за бъдещото поколение;
и народ, който ще бъде създаден, ще хвали Господа.
19 (S)Защото Той надникна от Своята свята висота,
от небето Господ погледна към земята,
20 (T)за да чуе въздишките на затворените,
да освободи осъдените на смърт[a];
21 (U)за да възвестят името на Господа в Сион
и хвалата Му – в Йерусалим,
22 когато се съберат заедно племената и царствата,
за да слугуват на Господа.
23 (V)Той намали силата ми сред пътя;
съкрати дните ми.
24 (W)Аз казах: Да не ме грабнеш,
Боже мой, в половината на дните ми;
Твоите години са от родове в родове.
25 (X)Отдавна Ти, Господи, си основал земята
и дело на Твоите ръце са небесата.
26 (Y)Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш.
Да! Те всички ще овехтеят като дреха;
като облекло ще ги смениш и ще бъдат изменени.
27 (Z)Но Ти си същият
и Твоите години няма да се свършат.
28 (AA)Синовете на слугите Ти ще се установят
и потомството им ще се утвърди пред Тебе.
Възхвала на Божията добрина
107 (A)Славете Господа, защото е благ,
защото Неговата милост трае довека.
2 (B)Така нека говорят изкупените от Господа,
които Той изкупи от ръката на противника,
3 (C)като ги събра от страните –
от изток и от запад, от север и от юг[a].
4 (D)Едни се скитаха в пустинята, по усамотен път,
без да намират населен град,
5 гладни и жадни,
душата им примираше в тях.
6 (E)Тогава извикаха към Господа в бедствието си;
и Той ги избави от утесненията им
7 (F)и ги заведе през прав път,
за да достигнат в населен град.
8 (G)Да славословят Господа за Неговата благост
и за чудесните Му дела към човешките синове;
9 (H)защото насища жадна душа
и гладна душа изпълва с блага.
10 (I)Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка,
вързани със скръб и с окови,
11 (J)защото се разбунтуваха против Божиите слова
и презряха съвета на Всевишния.
12 (K)Затова смири сърцето им с труд;
те паднаха и нямаше кой да им помогне.
13 (L)Тогава извикаха към Господа в бедствието си;
и Той ги избави от утесненията им;
14 (M)изведе ги от тъмнината и мрачната сянка
и разкъса оковите им.
15 (N)Да славословят Господа за Неговата благост
и за чудесните Му дела към човешките синове;
16 (O)защото разби медните порти
и железните лостове сломи.
17 (P)А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища
и поради неправдите си.
18 (Q)Душата им се гнуси от всяко ястие,
а те се приближават до портите на смъртта.
19 (R)Тогава викат към Господа в бедствието си;
и Той ги избавя от утесненията им.
20 (S)Изпраща словото Си и ги изцелява,
и ги отървава от ямите, в които лежат.
21 (T)Да славословят Господа за Неговата благост
и за чудесните Му дела към човешките синове;
22 (U)и нека принасят жертви на хвала
и радостно да възвестяват делата Му.
23 Онези пък, които излизат в морето с кораби
и вършат работи в големи води,
24 те виждат делата на Господа
и чудесата Му в дълбочините,
25 (V)защото когато заповядва и довежда бурния вятър,
който повдига морските вълни,
26 (W)те се издигат до небесата и пак се спускат до дълбочините;
душата им се топи от бедствие.
27 Люлеят се и политат като пияни,
и целият им разсъдък ги напуска.
28 (X)Тогава викат към Господа в бедствието си;
и Той ги извежда от утесненията им;
29 (Y)превръща бурята в тишина
и вълните ѝ утихват.
30 Тогава те се веселят, защото вълните са утихнали;
така Той ги завежда в желаното от тях пристанище.
31 (Z)Да славословят Господа за Неговата благост
и за чудесните Му дела към човешките синове;
32 (AA)нека Го и възвисяват в събранието на народа
и нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
Борбата на Яков с Бога
22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок.
23 (A)Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.
24 (B)А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,
25 (C)който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него.
26 (D)Тогава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш.
27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.
28 (E)А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил[a], защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.
29 (F)А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там.
30 (G)И Яков нарече мястото Фануил[b], защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен.
31 Слънцето го огря, като отминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.
32 Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.
Среща на Яков с Исав
33 (H)След това Яков, като погледна, видя, че идваше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.
2 Слугините и децата им сложи напред, Лия и децата ѝ – след тях, а Рахил и Йосиф най-назад.
3 (I)А сам той мина пред тях и се поклони до земята седем пъти, докато стигне при брат си.
4 (J)Исав се завтече да го посрещне, прегърна го, хвърли се на врата му и го целуна; и те заплакаха.
5 (K)И като видя жените и децата, каза: Какви са ти тези? А Яков отговори: Това са децата, които Бог подари на слугата ти.
6 Тогава слугините и децата им пристъпиха и се поклониха.
7 Така пристъпиха и Лия, и децата ѝ и се поклониха; а после пристъпиха Йосиф и Рахил и се поклониха.
8 (L)Тогава Исав каза: За какво ти е цялата тази дружина, която срещнах? А той отговори: За да придобия благоволението на господаря си.
9 А Исав каза: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.
10 (M)Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.
11 (N)Приеми, моля, подаръка ми[c], който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мен и имам всичко. И като настояваше, той го прие.
12 Тогава Исав каза: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.
13 Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата ми са неопитни и че имам със себе си дойни овце и говеда; и ако ги пресилим само един ден, цялото стадо ще измре.
14 (O)Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мен, и според вървежа на децата, докато стигна при господаря си в Сиир.
15 (P)А Исав каза: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той отговори: Няма нужда! Достатъчно ми е да придобия благоволението на господаря си.
16 И така, в същия ден Исав се върна по пътя си за Сиир.
17 (Q)А Яков пристигна в Сокхот, където си построи къща и направи кошари за добитъка си; и затова мястото се нарича Сокхот[d].
Да живеем като Божии чеда
3 (A)Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна.
2 (B)Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим, Какъвто е.
Скъсване с греха
3 (C)И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист.
4 (D)Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие;
5 (E)и вие знаете, че Той се яви да носи греховете. В Него няма грях.
6 (F)Всеки, който пребъдва в Него, не съгрешава; всеки, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.
7 (G)Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, е праведен, и Христос е праведен.
8 (H)Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.
9 (I)Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.
10 (J)По това се разпознават Божиите чеда и дяволските чеда; всеки, който не върши правда, не е от Бога, нито онзи, който не обича брат си.
31 (A)Юдеите пак взеха камъни, за да Го убият.
32 Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тези дела искате да Ме убиете с камъни?
33 (B)Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, Който си човек, правиш Себе Си Бог.
34 (C)Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: „Аз казах, богове сте вие“?
35 Ако са наречени богове онези, към които дойде Божието слово, а Писанието не може да се наруши,
36 (D)то на Този ли, Когото Бог освети и прати на света, казвате: Богохулстваш; защото казах: Аз съм Божий Син?
37 (E)Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте;
38 (F)но ако ги върша, дори да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мен и Аз в Отца.
39 (G)Пак искаха да Го хванат, но Той се изплъзна от ръцете им.
40 (H)И отиде отвъд Йордан, на мястото, където Йоан по-рано кръщаваше, и остана там.
41 (I)И мнозина дойдоха при него; и казаха: Йоан не извърши никое знамение; но всичко, което каза Йоан за Този, беше истина.
42 (J)И там мнозина повярваха в Него.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.