Book of Common Prayer
Плач за помощ в скърби
69 (A)За първия певец, по криновете[a], Давидов псалом.
Избави ме, Боже;
защото водите стигнаха до душата ми.
2 (B)Потъвам в дълбока тиня, където няма твърдо място да стъпя;
стигнах в дълбоки води, където потопът ме покрива;
3 (C)изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало;
очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 (D)Тези, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми;
укрепиха се моите погубители, които несправедливо са мои неприятели;
тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
5 Боже, Ти знаеш безумието ми;
и прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Господи Йехова на Силите, да не се посрамят покрай мен онези, които Те чакат;
Боже Израилев, да не се опозорят покрай мен онези, които Те търсят.
7 Защото заради Тебе претърпях поругание,
срам покри лицето ми.
8 (E)Чужд станах на братята си
и непознат на синовете на майка ми.
9 (F)Защото ревността за Твоя дом ме изяде
и укорите на онези, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 (G)Когато плачех в душата си с пост,
това ми стана за укор;
11 (H)когато облякох вретище за дреха,
им станах за поговорка.
12 (I)За мене приказват седещите при портата;
и аз станах песен на пияниците.
13 (J)Но аз към Теб отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време;
Боже, послушай ме според голямата Твоя милост,
според верността на Твоето спасение.
14 (K)Избави ме от тинята, за да не потъна;
нека бъда избавен от онези, които ме мразят, и от дълбоките води.
15 (L)Не давай да ме завлече устремът на водите,
нито да ме погълне дълбочината;
и не давай ямата да затвори устието си над мене.
16 (M)Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие;
според многото Твои благи милости погледни към мен;
17 (N)и не скривай лицето Си от слугата Си,
понеже съм в утеснение; бързо ме послушай.
18 Приближи се към душата ми и я изкупи;
изкупи ме поради неприятелите ми.
19 (O)Ти знаеш как ме укоряват,
как ме посрамват и ме опозоряват;
пред Тебе са всичките мои противници.
20 (P)Укор съкруши сърцето ми и съм много отпаднал;
и чаках да ме пожали някой, но нямаше никой –
и утешители, но не намерих.
21 (Q)И дадоха ми жлъчка за ядене
и в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 (R)Трапезата им пред тях нека им стане примка
и когато са в мир, нека стане клопка.
23 (S)Да се помрачат очите им, за да не видят;
и направѝ чреслата им непрестанно да се тресат.
24 (T)Излей върху тях негодуванието Си;
и пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 (U)Жилището им да запустее
и в шатрите им да няма кой да живее.
26 (V)Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил,
и говорят за болката на онези, които Ти си наранил.
27 (W)Приложи беззаконие към беззаконието им;
и да не участват[b] в Твоята правда.
28 (X)Да се изличат от книгата на живота
и с праведните да не се запишат.
29 А мене, който съм сиромах и оскърбен,
да ме възвиси, Боже, Твоето спасение.
30 (Y)Ще хваля името на Бога с песен
и ще Го възвелича с хваления;
31 (Z)и това ще угоди на Господа
повече от вол – от теле, имащо рога и копита.
32 (AA)Смирените ще видят и ще се зарадват;
и вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 (AB)Защото Господ слуша немощните
и затворниците Си не презира.
34 (AC)Нека Го хвалят небето и земята,
моретата и всичко, което се движи в тях.
35 (AD)Защото Бог ще избави Сион и ще съгради Юдовите градове;
и народът Му ще се засели там и ще го владее.
36 (AE)Още и потомството на слугите Му ще го наследи
и онези, които обичат името Му, ще живеят в него.
Правосъдието на Бога
73 Асафов Псалом[a].
Благ е наистина Бог към Израил,
към чистосърдечните.
2 А колкото до мене, краката ми почти се отклониха,
без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
3 (A)Защото завидях на надменните,
като гледах благоденствието на нечестивите.
4 (B)Понеже не се притесняват при умирането си,
а тялото им е тлъсто.
5 Не са в общите човешки трудове,
нито са измъчвани, както другите хора.
6 (C)Затова гордостта като верижка окръжава шията им,
насилието ги облича като дреха.
7 (D)Очите им изпъкват от тлъстина;
мечтите на сърцето им се превъзнасят.
8 (E)Присмиват се и говорят нечестиво за насилие;
говорят горделиво,
9 (F)издигат устата си до небето
и езикът им обхожда земята.
10 (G)Затова се отбива при тях[b] народът му;
и вода с пълна чаша се изпива от тях.
11 (H)И казват: Откъде знае Бог?
И: Има ли знание във Всевишния?
12 (I)Ето такива са нечестивите! Винаги са благополучни!
Умножават богатство!
13 (J)Наистина аз напразно съм очистил сърцето си
и съм измил в невинност ръцете си,
14 тъй като съм измъчван цял ден
и наказван всяка сутрин.
15 Ако понечех да говоря така,
ето, бих изневерил на поколението на децата Ти;
16 (K)и мислех как да разбера това,
но ми се виждаше много трудно,
17 (L)докато влязох в Божието светилище
и размишлявах върху сетнината им.
18 (M)Ти наистина си ги сложил на хлъзгави места,
тръшнал си ги на разорение.
19 Как изведнъж стигат до запустение!
Съвършено биват довършвани от ужаси.
20 (N)Както сън изчезва след събуждане,
така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21 (O)но тогава моето сърце кипеше
и чреслата ми се измъчваха.
22 (P)Дотолкова бях обезумял и не разбирах!
Бях като скот пред Теб.
23 Обаче аз винаги съм с Тебе,
Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 (Q)Чрез съвета Си ще ме водиш
и след това ще ме приемеш в слава.
25 (R)Кого имам на небето освен Теб?
И на земята не желая друг освен Тебе.
26 (S)Чезне плътта ми и сърцето ми;
но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял.
27 (T)Защото, ето, тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат;
Ти изтребваш всички, които като блудници Те изоставят.
28 (U)Но за мен е добре да се приближа към Бога;
Теб, Господи Йехова, направих прибежището си,
за да възгласявам всички Твои дела.
Женитбата на Исаак за Ревека
24 (A)А когато Авраам остаря, в напреднала възраст, и Господ го беше благословил във всичко,
2 (B)Авраам каза на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля, ръката си под бедрото ми;
3 (C)и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;
4 (D)а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак.
5 А слугата му отговори: Може жената да не иска да дойде след мене в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл?
6 Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.
7 (E)Господ, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя и Който ми говори, и Който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя, Той ще изпрати ангела Си пред теб; и ще вземеш жена за сина ми оттам.
8 (F)Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.
9 Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това.
10 (G)И така, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.
11 (H)Надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.
12 (I)Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраам, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраам.
13 (J)Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на града излизат да си наливат вода.
14 (K)Нека девойката, на която кажа: Я наведи водоноса си да пия, и тя отвърне: Пий, и ще напоя и камилите ти – нека тя е онази, която си отредил за слугата Си Исаак; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.
15 (L)Докато той още говореше, ето, Ревека излизаше с водоноса си на рамо; тя се беше родила на Ватуил, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.
16 (M)Девойката беше много красива наглед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.
17 А слугата се завтече да я посрещне и каза: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти.
18 (N)А тя отговори: Пий, господарю; и бързо сне водоноса на ръката си и му даде да пие.
19 И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще налея, докато се напоят.
20 И като изля бързо водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.
21 (O)А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ беше направил пътуването му успешно или не.
22 (P)Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикъла злато, и каза:
23 Чия дъщеря си? Я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?
24 (Q)А тя му отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.
25 Каза му още: Има у нас и слама, и храна достатъчно, и място за пренощуване.
26 (R)Тогава човекът се наведе и се поклони на Господа.
27 (S)И каза: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като Господ отправи пътя ми в дома на братята на господаря ми.
3 (A)Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоборство срещу Себе Си, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни.
Ползата от Божиите наказания
4 (B)Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.
5 (C)И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове:
„Сине мой, не презирай наказанието на Господа,
нито да отслабваш, когато те изобличава Той.
6 (D)Защото Господ наказва този, когото обича,
и бие всеки син, когото приема.“
7 (E)Ако търпите наказание, Бог се отнася с вас като със синове; защото кой е този син, когото баща му не го наказва?
8 (F)Но ако сте без наказание, за което всички са били определени да участват, тогава сте незаконно родени, а не синове.
9 (G)Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали и сме ги почитали; няма ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?
10 (H)Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.
11 (I)Всяко наказание първоначално изглежда за страдание, а не за радост, но след това то принася плод на мира и на справедливостта за тези, които са възпитавани чрез него.
7 (A)След това Исус ходеше из Галилея; Той не искаше да ходи из Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.
2 (B)А наближаваше юдейският празник ѐатроразпъване.
3 (C)Затова Неговите братя Му казаха: Замини оттук и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш;
4 защото никой, който сам иска да бъде известен, не върши нищо скришно. Щом вършиш тези дела, изяви Себе Си на света.
5 (D)Защото дори и братята Му не вярваха в Него.
6 (E)А Исус им каза: Моето време още не е дошло, а вашето време винаги е готово.
Исус Христос и Неговите братя
7 (F)Вас светът не може да мрази, а Мене мрази, защото Аз свидетелствам за него, че делата му са нечестиви.
8 (G)Идете вие на празника; Аз все още няма да отида на този празник, защото времето Ми още не се е изпълнило.
9 И като им каза това, остана в Галилея.
Исус Христос на празника ѐатроразпъване в Йерусалим
10 А когато братята Му бяха отишли на празника, тогава и Той отиде, не явно, а някак си тайно.
11 (H)А юдеите Го търсиха на празника и разпитваха: Къде е Онзи?
12 (I)И за Него имаше голямо брожение сред народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава хората.
13 (J)Обаче никой не говореше открито за Него поради страха от юдеите.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.