Book of Common Prayer
Възхвала на Йерусалим
87 (A)Псалом, песен за Кореевите потомци.
Основания Си на святите хълмове град –
2 (B)да!, – портите на Сион Господ обича
повече от всички Яковови заселища.
3 (C)Славни неща се говорят за тебе,
граде Божий. (Села.)
4 (D)Ще спомена Египет и Вавилон
като от онези, които ме познават.
Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия:
този народ, ще кажа, се е родил там.
5 Да! За Сион ще се каже: Този и онзи са се родили в него
и сам Всевишният ще го утвърди.
6 (E)Когато Господ запише племената, ще зачете,
че това и онова племе се е родило там. (Села.)
7 Както певците, така и свирачите ще казват:
Всичките ми извори са в Тебе.
Божията справедливост и човешката ограниченост
90 (A)Молитва на Божия човек Моисей[a].
Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,
2 (B)преди да се родят планините
и да си дал съществуване на земята и вселената,
отвека и довека Ти си Бог.
3 (C)Превръщаш човека в пръст
и казваш: Върнете се, човешки синове.
4 (D)Защото хиляда години са пред Тебе
като вчерашния ден, който е преминал,
и като нощна стража.
5 (E)Като с порой ги завличаш; те стават като сън;
сутрин са като трева, която пораства;
6 (F)сутрин цъфти и расте;
вечер се окосява и изсъхва.
7 Защото се довършваме от Твоя гняв
и от негодуванието Ти сме смутени.
8 (G)Положил си беззаконията ни пред Себе Си,
тайните ни грехове – в светлината на лицето Си.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти,
свършваме годините си като въздишка.
10 Дните на живота ни са естествено[b] седемдесет години
или даже, където има сила, осемдесет години;
но и най-добрите от тях са труд и скръб,
защото бързо преминават и ние отлитаме.
11 Кой знае силата на гнева Ти
и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 (H)Научи ни така да броим дните си,
че да придобием мъдро сърце.
13 (I)Върни се, Господи; докога?
И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 (J)Насити ни рано с милостта Си,
за да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал,
и с годините, в които сме виждали зло.
16 (K)Нека се яви Твоето дело на слугите Ти
и Твоята слава – върху децата им.
17 (L)И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи;
и утвърждавай за нас делото на ръцете ни.
Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.
Благодарствен химн за Божията милост
136 (A)Славете Господа, защото е благ,
защото милостта Му трае довека;
2 (B)славете Бога на боговете,
защото милостта Му трае довека.
3 Славете Господа на господарите,
защото милостта Му трае довека.
4 (C)Който Един върши велики чудеса,
защото милостта Му трае довека;
5 (D)Който с мъдрост направи небесата,
защото милостта Му трае довека;
6 (E)Който простря земята върху водите,
защото милостта Му трае довека;
7 (F)Който направи големи светила,
защото милостта Му трае довека;
8 (G)слънцето – за да владее деня;
защото милостта Му трае довека;
9 луната и звездите – за да владеят нощта,
защото милостта Му трае довека;
10 (H)Който порази египтяните в първородните им,
защото милостта Му трае довека;
11 (I)и изведе Израил изсред тях,
защото милостта Му трае довека;
12 (J)с мощна ръка и с издигната мишца,
защото милостта Му трае довека;
13 (K)Който раздели Червеното море на две части,
защото милостта Му трае довека;
14 и преведе Израил през него,
защото милостта Му трае довека;
15 (L)Който повали фараона и множеството му в Червеното море,
защото милостта Му трае довека;
16 (M)Който преведе народа Си през пустинята,
защото милостта Му трае довека;
17 (N)Който порази велики царе,
защото милостта Му трае довека;
18 (O)и изби прочути царе,
защото милостта Му трае довека:
19 (P)аморейския цар Сион,
защото милостта Му трае довека;
20 (Q)и васанския цар Ог,
защото милостта Му трае довека;
21 (R)и даде земята им в наследство,
защото милостта Му трае довека,
22 в наследство на слугата Си Израил,
защото милостта Му трае довека,
23 (S)Който си спомни за нас в унижението ни,
защото милостта Му трае довека;
24 и ни избави от противниците ни,
защото милостта Му трае довека;
25 (T)Който дава храна на всяка твар,
защото милостта Му трае довека;
26 славете небесния Бог,
защото милостта Му трае довека.
Яков в дома на Лаван
29 (A)Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.
2 И видя кладенец на полето и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
3 И когато се събираха там всички стада, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха стадата; после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
4 Тогава Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те отвърнаха: От Харан сме.
5 Той ги попита: Познавате ли Лаван, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме го.
6 (B)И им каза: Здрав ли е? А те отговориха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.
7 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напоете овцете и идете да ги пасете.
8 А те казаха: Не можем, докато не се съберат всички стада и не отместят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овцете.
9 (C)Докато още им говореше, дойде Рахил с бащините си овце, защото тя ги пасеше.
10 (D)А Яков, като видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйчо си Лаван.
11 (E)И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12 (F)Яков каза на Рахил, че е племенник на баща ѝ и че е син на Ревека; а тя се затича да извести на баща си.
13 (G)А Лаван, като чу за своя племенник Яков, затича се да го посрещне; и го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко.
14 (H)Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.
Женитбата на Яков в Харан с Лия и Рахил
15 След това Лаван каза на Яков: Ти си ми като брат, затова ще ми работиш ли безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.
16 А Лаван имаше две дъщери; името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил;
17 на Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
18 (I)И Яков, понеже обикна Рахил, каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.
19 Лаван отговори: По-добре да я дам на теб, отколкото на друг мъж; живей при мен.
20 (J)И така, Яков работѝ за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.
Да не съдим другите
14 (A)Слабия във вярата приемайте, но не за да оспорвате неговите мнения.
2 (B)Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук.
3 (C)Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.
4 (D)Кой си ти, за да съдиш чужд слуга[a]? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
5 (E)Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
6 (F)Който пази деня, за Господа го пази, а който не пази деня, за Господа не го пази; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и благодари на Бога.
7 (G)Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си.
8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и така, живеем ли, умираме ли, Господни сме.
9 (H)Защото Христос затова умря и оживя – да господства и над мъртвите, и над живите.
10 (I)И така, ти защо съдиш брат си? А пък ти защо презираш брат си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.
11 (J)Защото е писано:
„Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мен
и всеки език ще славослови Бога.“
12 (K)И така, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.
Да не съблазняваме братята си
13 (L)Затова нека вече да не съдим един друг; но по-добре да разсъждавате така – никой да не поставя пред брата си спънка или съблазън.
14 (M)Зная и съм уверен в Господ Исус, че нищо не е само̀ по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който смята нещо за нечисто, за него е нечисто.
15 (N)Защото ако брат ти се почувства оскърбен поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.
16 (O)И така, да не се хули това, което вие смятате за добро.
17 (P)Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух.
18 (Q)Понеже който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от човеците.
19 (R)И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.
20 (S)Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.
21 (T)Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да правиш нещо, чрез което се спъва брат ти или се съблазнява, или изнемогва.
22 (U)Вярата, която имаш за тези неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява.
23 (V)Но онзи, който се съмнява, се осъжда, ако яде, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях.
47 (A)Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.
Исус Христос и Авраам
48 (B)Юдеите Му отвърнаха: Не сме ли прави, като казваме, че си самарянин и имаш бяс?
49 Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме позорите.
50 (C)Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.
51 (D)Истина, истина ви казвам: Ако някой опази Моето учение, няма да види смърт вовеки.
52 (E)Юдеите Му казаха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт вовеки.
53 Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?
54 (F)Исус отговори: Ако Аз славя Себе Си, славата Ми е нищо; Моят Отец е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;
55 (G)и въпреки това не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако кажа, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му.
56 (H)Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се възрадва.
57 Юдеите Му казаха: Петдесет години още нямаш, а и Авраам ли си видял?
58 (I)Исус им каза: Истина, истина ви казвам – преди да се е родил Авраам, Аз съм.
59 (J)Тогава взеха да хвърлят камъни по Него; но Исус се скри и излезе от храма, като мина сред тях; и така си отиде.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.