Book of Common Prayer
Зов за помощ в беда
70 (A)За първия певец, Давидов псалом, за спомен[a].
Боже, побързай да ме избавиш;
Господи, побързай да ми помогнеш.
2 (B)Нека се посрамят и се смутят
онези, които търсят душата ми;
нека се обърнат назад и се опозорят
онези, които се наслаждават на злощастието ми.
3 (C)Нека се обърнат назад поради срама си
онези, които казват: О, хохо!
4 Нека се радват и се веселят в Тебе
всички, които Те търсят;
онези, които обичат спасението Ти,
нека казват винаги: Да се величае Бог.
5 (D)А аз съм сиромах и беден;
Боже, побързай да дойдеш при мене;
помощ моя и избавител мой си Ти;
Господи, да не се забавиш.
Молитва на преклонни години
71 (E)На Тебе, Господи, уповавам;
да не се посрамя никога.
2 (F)Избави ме в правдата Си и ме освободи;
приклони към мен ухото Си и ме спаси.
3 (G)Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам.
Ти си разрешил спасението ми,
защото канара моя и крепост моя си Ти.
4 (H)Боже мой, избави ме от ръката на нечестивия,
от ръката на законопрестъпника и насилника.
5 (I)Защото Ти, Господи Йехова, си моя надежда;
на Тебе съм уповавал от младостта си.
6 (J)Ти си ми бил опора от рождението ми;
от утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел;
за Тебе ще бъде винаги хвалението ми.
7 (K)Като чудовище съм станал за мнозина;
но Ти си ми сигурно прибежище.
8 (L)Устата ми ще се пълнят всеки ден
с хваление и славене към Тебе.
9 (M)Не ме отхвърляй по време на старостта ми;
не ме оставяй, когато отпада силата ми;
10 (N)защото неприятелите ми за мене говорят
и онези, които причакват душата ми, се наговарят помежду си
11 и казват: Бог го е изоставил;
погнете го и го хванете, защото няма кой да го избави.
12 (O)Боже, не се отдалечавай от мене;
Боже мой, побързай да ми помогнеш.
13 (P)Нека се посрамят и бъдат изтребени противниците на душата ми;
нека се покрият с укор и срам онези, които искат зло за мене.
14 Но аз винаги ще се надявам
и ще Те хваля все повече и повече.
15 (Q)Устата ми цял ден ще разказва за правдата Ти и избавлението, което ми вършиш,
защото не мога да ги изброя.
16 Ще дойда и ще хваля великите дела на Господа Йехова.
Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
17 Боже, Ти си ме научил от младостта ми;
и досега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
18 (R)Да! Дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй,
докато не разглася силата[b] Ти на бъдещия род,
Твоята мощ – на всички бъдещи поколения.
19 (S)Също и правдата Ти, Боже, стигна нависоко.
Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
20 (T)Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения,
пак ще ме съживиш
и от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
21 Ще уголемиш величието ми
и отново ще ме утешиш.
22 (U)И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Теб и Твоята вярност;
на Тебе, Святи Израилев, ще пея хваление с арфа,
23 (V)ще се радват много устните ми, когато Те славословя,
също и душата ми, която си изкупил.
24 (W)Езикът ми също така ще приказва за правдата Ти всеки ден,
защото станаха за срам – защото се смутиха – онези, които искат зло за мене.
Молитва за избавление на народа
74 (A)Асафово поучение.
Боже, защо си ни отхвърлил завинаги?
Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
2 (B)Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността,
което си изкупил да бъде племето[a], което ще имаш за наследство;
спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания,
към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 (C)Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти;
поставиха своите знамена за знамения.
5 Станаха познати като хора, които вдигат брадва
върху гъсти дървета;
6 (D)и сега всичките му ваяни изделия
те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 (E)Предадоха на огън светилището Ти;
оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.
8 (F)Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем.
Изгориха всички богослужебни домове по земята.
9 (G)Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк,
нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.
10 Докога, Боже, противникът ще укорява?
Довека ли врагът ще хули името Ти?
11 (H)Защо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти?
Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.
12 (I)А Бог е от древността мой Цар,
Който извършва избавления сред земята.
13 (J)Ти си раздвоил морето със силата Си;
Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 (K)Ти си строшил главите на Левиатан,
дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.
15 (L)Ти си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци;
пресушил си реки непресъхвали.
16 (M)Твой е денят, Твоя е нощта;
Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 (N)Ти си поставил всички предели по земята;
Ти си направил лятото и зимата.
18 (O)Помни това, че врагът е укорил Господа
и че безумни хора са похулили Твоето име.
19 (P)Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си;
не забравяй завинаги живота[b] на Твоите немотни.
20 (Q)Зачети завета Си,
защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Угнетеният да не се върне назад посрамен;
сиромахът и бедният да хвалят името Ти.
22 (R)Стани, Боже, защити Своето дело;
помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Не забравяй гласа на противниците Си;
размирието на онези, които се повдигат против Тебе,
постоянно се умножава.
Смърт и погребение на Сара
23 Сара живя сто двадесет и седем години; тези бяха годините на Сариния живот.
2 (A)И Сара умря в Кириат-Арва (който е Хеврон), в Ханаанската земя; и Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче.
3 И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетите, като им каза:
4 (B)Пришълец и заселник съм аз между вас; дайте ми място за погребване между вас, което да е мое, за да погреба покойницата си пред очите си.
5 А хетите отговориха на Авраам:
6 (C)Послушай ни, господарю, между нас ти си княз Божий; погреби покойницата си в най-добрата от гробниците ни; никой от нас няма да ти откаже гробницата си, за да погребеш покойницата си.
7 Тогава Авраам стана, поклони се на народа на земята, на хетите, и говори с тях, като каза:
8 Ако ви е угодно да погреба покойницата си пред очите си, послушайте ме и станете посредници за мене пред Сааровия син Ефрон,
9 за да ми даде пещерата си Махпелах, която е на края на нивата му; с пълна цена нека ми я даде сред вас, като собственост за гробница.
10 (D)А Ефрон седеше сред хетите; и Ефрон, хетът, отговори на Авраам пред хетите, които слушаха, пред всички, които влизаха в портата на града му:
11 (E)Не, господарю, послушай ме; давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред тези мъже от народа си; погреби покойницата си.
12 Тогава Авраам се поклони пред народа на земята
13 и говори на Ефрон пред народа на земята, които слушаха, като му каза: Но, ако обичаш, моля, послушай ме: ще дам стойността на нивата; вземи я от мен и ще погреба покойницата си там.
14 А Ефрон отговори на Авраам:
15 (F)Чуй ме, господарю: земя за четиристотин сребърни сикъла какво е между мен и теб? И така, погреби покойницата си.
16 (G)И Авраам прие казаното от Ефрон и му претегли парите, които определи пред хетите, които слушаха – четиристотин сребърни сикъла, каквито вървяха между търговците.
17 (H)И така, Ефроновата нива, която беше в Махпелах, срещу Мамврий – нивата, пещерата, която беше в нея, и всички дървета в нивата, в междите около цялата нива,
18 станаха собственост на Авраам пред очите на синовете на Хет, пред всички, които влизаха през портата на неговия град.
19 След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата в Махпелах, срещу Мамврий (който е Хеврон), в Ханаанската земя.
20 (I)Така нивата и пещерата в нея бяха утвърдени на Авраам от хетите като собствено гробище.
32 (A)И какво повече да кажа? Защото няма да ми стигне времето да приказвам за Гедеон, Варак, Самсон и Ефтай, за Давид, още за Самуил и пророците,
33 (B)които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове,
34 (C)угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, оздравяваха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.
35 (D)Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.
36 (E)Други пък изпитваха присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници;
37 (F)с камъни биваха убити, с трион прерязани, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания;
38 (G)те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята.
39 (H)Но всички тези, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,
40 да не би да постигнат съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.
Примерът на Исус Христос
12 (I)Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще,
2 като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.
60 (A)И така, мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?
61 Но Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му негодуват за това, ги попита: Това ли ви съблазнява?
62 (B)Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да отива там, където е бил преди?
63 (C)Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот.
64 (D)Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.
65 (E)И прибави: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не му е дадено от Отца.
66 (F)Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него.
Изповедта на Петър
67 Тогава Исус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
68 (G)Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот
69 (H)и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий.
70 (I)Исус им отговори: Нима не Аз избрах вас, дванадесетте? А, ето, един от вас е дявол.
71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.