Book of Common Prayer
Величието на Царя и красотата на невястата Му
45 За първия певец, по Криновете[a], псалом за Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта.
От сърцето ми извира блага дума.
Аз разказвам делата си на Царя;
езикът ми е перо на бързописец.
2 (A)Ти си по-красив от човешките синове;
на устата Ти се изля благодат;
затова Те благослови Бог довека.
3 (B)Препаши меча Си на бедрото Си, Силни,
славата Си и величието Си;
4 (C)и във величието Си язди победоносно
в полза на истината и кротостта, и правдата;
и Твоята десница ще Те предвожда към чудни неща.
5 Стрелите Ти са остри,
забиват се в сърцата на царските врагове;
племена падат пред Тебе.
6 (D)Твоят престол, Боже, е до вечни векове;
скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.
7 (E)Възлюбил си правда и си намразил нечестие;
затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал
с миро на радост повече от Твоите събратя.
8 (F)На смирна и алое, и касия миришат всичките Ти дрехи;
от слоново-костни палати струнните инструменти Те развеселиха.
9 (G)Царски дъщери има между Твоите почтени жени;
отдясно Ти е поставена царицата в офирско злато.
10 (H)Слушай, дъще, и виж, и приклони ухото си;
забрави и народа си, и бащиния си дом;
11 (I)така Царят ще пожелае твоята красота;
защото Той е господарят ти; и ти Му се поклони.
12 (J)И тирската дъщеря, даже и богатите от народа ѝ,
ще търсят благоволението Ти с подаръци.
13 (K)Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата;
облеклото ѝ е златотъкано.
14 (L)Ще я доведат при Царя с везани дрехи;
нейните другарки, девиците, които я следват, ще Ти бъдат доведени –
15 с веселие и радост ще бъдат доведени;
ще влязат в царския палат.
16 (M)Вместо бащите Ти ще бъдат децата Ти,
които ще поставиш за князе по цялата земя.
17 (N)Ще направя името Ти да се помни през всички поколения;
затова племената ще Те възхваляват до вечни векове.
Бог е най-великият Цар
47 (A)За първия певец, псалом за Кореевите синове.
Ръкопляскайте, всички племена,
викнете към Бога с тържествен глас.
2 (B)Защото Всевишният Господ е страшен,
велик Цар е над цялата земя.
3 (C)Покори племена под нас
и народи под краката ни.
4 (D)Избра за нас наследството ни,
превъзходната земя на Яков, когото възлюби. (Села.)
5 (E)Възлезе Бог с възклицание,
Господ с тръбен глас.
6 Пейте на Бога, пейте;
пейте на нашия Цар, пейте.
7 (F)Защото Бог е Цар на цялата земя;
пейте с разбиране.
8 (G)Бог царува над народите;
Бог седи на святия Си престол.
9 (H)Началниците на племената се събраха,
за да станат народ на Бога Авраамов. Защото земните защитници принадлежат на Бога,
Който е превъзвишен.
Божият град Сион
48 (I)Псаломска песенза Кореевите синове.
Велик е Господ; и твърде достохвален
в града на нашия Бог, на Своя свят хълм.
2 (J)Красив по възвисеността си, радост на цялата земя
е хълмът Сион, където по северните му страни
е градът на великия Цар.
3 В палатите му Бог е познат като прибежище.
4 (K)Защото, ето, царете се събраха;
всички преминаха.
5 Те, като видяха, почудиха се,
смутиха се, спуснаха се в бяг.
6 (L)Трепет ги обзе там,
болки като на раждаща жена.
7 (M)С източния вятър
Ти съкрушаваш тарсийските кораби.
8 (N)Каквото бяхме чули, това и видяхме
в града на Господа на Силите, в града на нашия Бог,
който Бог и довека ще утвърди. (Села.)
9 (O)Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие
сред Твоя храм.
10 (P)Според името Ти, Боже,
е и хвалата Ти до краищата на земята;
десницата Ти е пълна с правда.
11 Нека се весели хълмът Сион,
нека се радват Юдейските дъщери
заради Твоите справедливи отсъждания.
12 Обиколете Сион и го обходете;
пребройте кулите му;
13 обърнете внимание на укрепленията му;
разгледайте палатите му,
за да го разказвате на поколението след вас.
14 (Q)Защото Този Бог е наш Бог до вечни векове;
Той ще ни ръководи дори до смърт.
Божият завет с Аврам
15 (A)След тези събития Господнето слово дойде на Аврам във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е много голяма.
2 (B)А Аврам отвърна: Господи Йехова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и този Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?
3 (C)Аврам каза още: Ето, Ти не ми даде дете; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.
4 (D)Но Господнето слово дойде и му каза: Този човек няма да ти стане наследник; но онзи, който ще произлезе от тебе, ще ти бъде наследник.
5 (E)Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И му каза: Толкова ще бъде твоето потомство.
6 (F)И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.
7 (G)После му каза: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тази земя.
8 (H)А той попита: Господи Йехова, по какво да позная, че ще я наследя?
9 Господ му каза: Вземи ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче.
10 (I)И той Му взе всички тези, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече.
11 И хищни птици се спуснаха на труповете; но Аврам ги разпъди.
17 (A)А когато слънцето залезе и настана мрак, ето, димяща пещ и огнен пламък, който премина между тези части.
18 (B)И в същия ден Господ сключи завет с Аврам, като каза: На твоето потомство давам тази земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат,
19 земята на кенейците, кенезейците и кадмонейците,
20 хетите, ферезейците, рафаимите,
21 аморейците, ханаанците, гергесейците и йевусейците.
Старозаветните жертвоприношения
9 (A)А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище.
2 (B)Защото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се казва святото място;
3 (C)а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се казваше пресвятото място,
4 (D)където бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;
5 (E)и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.
6 (F)И когато тези неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;
7 (G)а във втората веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на народа, извършени в незнание.
8 (H)С това Святият Дух показваше, че пътят за светилището не е бил открит, докато е стояла още външната скиния,
9 (I)която е образ на сегашното време, съгласно което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника съвършено чист, що се отнася до неговата съвест,
10 (J)понеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания – наредби, установени, докато дойде времето на един по-добър ред.
Съвършената жертва на Исус Христос
11 (K)А понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, т. е. не от настоящото творение,
12 (L)веднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, а със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.
13 (M)Защото ако кръвта от козли и телета и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,
14 (N)то колко повече кръвта на Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!
Изцеляването на Витесда
5 (A)След това имаше юдейски празник и Исус отиде в Йерусалим.
2 (B)А в Йерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда[a], която има пет преддверия.
3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, които чакаха да се раздвижи водата.
4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше, от каквато болест и да беше болен.
5 И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години.
6 Исус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече боледувал, му каза: Искаш ли да оздравееш?
7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мен.
8 (C)Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи.
9 (D)И човекът веднага оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота.
10 (E)Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е; и не ти е позволено да вдигнеш постелката си.
11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, ми каза: Вдигни постелката си и ходи!
12 Попитаха го: Кой е Човекът, Който ти каза: Вдигни постелката си и ходи?
13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус се беше измъкнал оттам, тъй като имаше голямо множество на това място.
14 (F)По-късно Исус го намери в храма и му каза: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо.
15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.
16 И затова юдеите гонеха Исус, защото вършеше тези неща в събота.
17 (G)А Исус им отговори: Отец Ми работи досега – и Аз работя.
18 (H)Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.