Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
19 (A)И Ахав разказа на Иезавел всичко, що стори Илия, и как той уби с меч всички пророци.
2 (B)А Иезавел проводи пратеник при Илия да каже: (ако ти си Илия, пък аз Иезавел,) нека боговете ми сторят това и това и нещо повече да сторят, ако утре по това време не направя с твоята душа, каквото бе сторено с душата на всекиго от тях.
3 (C)Като видя това, Илия стана и замина, за да спаси живота си, и дойде във Вирсавия, която е в Иудея, и там остави слугата си;
4 (D)а сам отиде в пустинята на един ден път и, като дойде, седна под една хвойна и искаше да умре, думайки: стига вече. Господи, прибери душата ми, понеже аз не съм по-добър от отците си.
5 И легна, та заспа под хвойната. И ето, Ангел се докосна до него и му каза: стани, яж (и пий).
6 Илия погледна, и ето до възглавето му печена питка и стомна вода. Той хапна, пийна и пак заспа.
7 Ангел Господен се върна повторно, докосна се до него и каза: стани, яж (и пий), понеже те чака дълъг път.
8 (A)Той стана, хапна и пийна и, като се подкрепи с тая храна, вървя четирийсет дни и четирийсет нощи до Божията планина Хорив.
9 (B)И влезе там в пещерата и пренощува в нея. И ето биде към него слово Господне, и Господ му каза: защо си тук, Илия?
10 (C)Той отговори: пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат.
11 (D)И каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра – земетръс, но не в земетръса е Господ;
12 след земетръса – огън, но не в огъня е Господ; след огъня – лъх от тих вятър (и там е Господ).
13 Като(E)чу това, Илия си закри лицето със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И към него биде глас, който му каза: защо си тука, Илия?
14 (F)Той отговори: пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат.
15 И Господ му рече: върни се по пътя си през пустинята в Дамаск и, кога пристигнеш, помажи Азаила за цар на Сирия,
42 Съди ме, Боже, и застъпи се в тъжбата ми с тоя недобър народ. Избави ме от лукав и несправедлив човек,
2 (A)защото Ти си Бог на моята сила. Защо си ме отхвърлил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
3 (B)Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят и да ме доведат на Твоята света планина и в Твоите обиталища.
4 И ще се приближа до Божия жертвеник, до Бога на радостта и на моето веселие, и на гусли ще Те славя, Боже, Боже мой!
5 (C)Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
1-2 (A)(B) Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни:
3 (C)Ти с Твоята ръка си изтребил народи, а тях си настанил: поразил си племена и си ги изгонил;
4 (D)защото те не с меча си са придобили земята, и не тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към тях.
5 Боже, Царю мой! Ти си същият; дари спасение на Иакова.
6 (E)С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стъпчим с нозе ония, които въстават против нас;
7 (F)защото не на моя лък се уповавам, и не моят меч ще ме спаси;
8 но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят.
9 С Бога ще се хвалим всеки ден и Твоето име ще славим вечно.
10 (G)Но сега Ти ни отритна и посрами, и не излизаш с нашите войски;
11 обърна ни в бягство пред врага, и ония, които ни мразят, ограбват ни.
12 Предаде ни като овци на изядане и ни разпиля между народите;
13 (H)продаде народа Си без печалба и не подигна цената му;
14 (I)предаде ни за укор на съседите ни, за присмех и хула на ония, които живеят около нас;
15 направи ни за притча в народите, за кимване с глава между друговерците.
16 Всеки ден моето унижение е пред мене, и срам покрива лицето ми
17 от гласа на хулителя и клеветника, от погледите на врага и отмъстителя:
18 (J)всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нарушихме.
19 Сърцето ни не отстъпи назад, и стъпките ни се не отклониха от Твоя път,
20 когато ни съкруши в земята на змейовете и ни покри със смъртна сянка.
21 Ако бяхме забравили името на нашия Бог и протегнехме ръце към чужди бог,
22 (K)то Бог не щеше ли да подири сметка за това? защото Той знае тайните на сърцето.
23 (L)Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане.
24 (M)Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги!
25 (N)Защо криеш лицето Си, забравяш скръбта ни и угнетението ни?
26 (O)Защото душата ни е унизена до прах, утробата ни е прилепнала о земята.
27 Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост.
23 Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.
24 (A)И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра;
25 а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател.
26 (B)Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса;
27 (C)всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте.
28 (D)Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.
29 (E)Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.
26 (A)И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.
27 А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.
28 Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!
29 Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.
30 Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него.
31 И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната.
32 А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.
33 Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
34 Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.
35 И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
36 А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.
37 И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.
38 Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече:
39 върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.