Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Псалом Давидов; песен при обновяване дома.

^1-2 (A)(B) Ще Те възхваля, Господи, задето ме въздигна и не остави враговете ми да тържествуват над мене.

^3 (C)Господи, Боже мой, виках към Тебе, и Ти ме изцели.

^4 (D)Господи, Ти изведе душата ми от ада и ме оживи, за да не сляза в гроба.

^5 (E)Пейте Господу, светии Негови, славете паметта на Неговата светиня,

^6 (F)защото гневът Му е за миг, благоволението Му за цял живот: вечер настъпва плач, а сутрин – радост.

^7 (G)И аз си думах в своята доброчестина: няма да се поколебая навеки.

⁸ По благоволението Си, Господи, Ти укрепи моята планина; но скри лицето Си, и аз се смутих.

⁹ Тогава към Тебе, Господи, виках и Господа (моего) молих:

^10 (H)„каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба? ще Те слави ли прахът? ще възвестява ли той Твоята истина?

¹¹ Чуй, Господи, и помилуй ме; Господи, бъди ми помощник!“

¹² И Ти обърна тъгата ми в ликуване, сне от мене вретището и ме препаса с веселие,

^13 (I)за да Те слави душата ми и да не замлъква. Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!

^2 (A)Тогава Соломон свика в Иерусалим старейшините израилски и всички коленоначалници и отценачалници у Израилевите синове, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град, сиреч от Сион.

^3 (B)И събраха се при царя всички израилтяни на празника, в седмия месец.

^4 (C)И дойдоха всички старейшини Израилеви. Левитите дигнаха ковчега;

⁵ и понесоха ковчега и скинията на събранието и всички свещени вещи, що бяха в скинията, – понесоха ги свещеници и левити.

^6 (D)А цар Соломон и цялото Израилево общество, което се бе събрало при него пред ковчега, принасяха жертви – овци и волове, толкова много, че не бе възможно да се изброят и сметнат.

^7 (E)И свещениците донесоха ковчега на завета Господен на мястото му, в давира на храма – в Святая-Святих, под крилата на херувимите.

⁸ Херувимите простираха крила над мястото на ковчега и покриваха ковчега и върлините му отгоре.

^9 (F)И върлините се издаваха тъй, че главиците им се виждаха пред давира, ала не излизаха навън; те са там и доднес.

^10 (G)В ковчега нямаше нищо, освен двете скрижали, които Мойсей бе положил на Хорив, когато Господ сключи завет с Израилевите синове, след излизането им из Египет.

^11 (H)Когато свещениците излязоха из светилището, – защото всички свещеници, които бяха там, се осветиха, без разлика на отдели;

^12 (I)когато всички певци-левити: Асаф, Еман, Идитун и синовете им и братята им, облечени във висон, с кимвали, псалтири и гусли стояха на източната страна на жертвеника, и с тях заедно сто и двайсет свещеника тръбяха с тръби,

^13 (J)тръбяха и пееха като един, издавайки един глас за хвала и славословие Господу; когато екна звукът от тръби, кимвали и други свирала, и всички хвалеха Господа, че Той е благ, че милостта Му е вовеки, – тогава домът, домът Господен, се изпълни с облак,

^14 (K)и поради облака свещениците не можеха да стоят при службата, защото слава Господня изпълни Божия дом.

¹⁹ Затова, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно,

^20 (A)но първом на жителите в Дамаск и Иерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците, проповядвах да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние.

^21 (B)Затова ме хванаха иудеите в храма и се опитваха да ме убият.

²² Но, като получих помощ от Бога, стоя си доднес и свидетелствувам на мало и голямо, като говоря само онова, за което са говорили пророците и Моисей, че щеше да стане,

^23 (C)именно, че Христос щеше да пострада и, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да възвести светлина на народа и на езичниците.

^24 (D)Когато тъй се защищаваше той, Фест извика с висок глас: полудял си, Павле! Многото учение те докарва до лудост.

²⁵ А той каза: не съм луд, достопочтени Фесте, но говоря думи на истина и на здрав разум.

^26 (E)Това го знае царят, пред когото и с дръзновение говоря; аз никак не вярвам, че нещо от това му е неизвестно; защото това не е вършено в някой кът.

²⁷ Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.

²⁸ Агрипа отговори на Павла: още малко, и ще ме убедиш да стана християнин.

^29 (F)А Павел рече: молил бих се Богу, щото, още малко, или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз – но без тия окови.