Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
42 Съди ме, Боже, и застъпи се в тъжбата ми с тоя недобър народ. Избави ме от лукав и несправедлив човек,
2 (A)защото Ти си Бог на моята сила. Защо си ме отхвърлил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
3 (B)Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят и да ме доведат на Твоята света планина и в Твоите обиталища.
4 И ще се приближа до Божия жертвеник, до Бога на радостта и на моето веселие, и на гусли ще Те славя, Боже, Боже мой!
5 (C)Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
1-2 (A)(B) Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни:
3 (C)Ти с Твоята ръка си изтребил народи, а тях си настанил: поразил си племена и си ги изгонил;
4 (D)защото те не с меча си са придобили земята, и не тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към тях.
5 Боже, Царю мой! Ти си същият; дари спасение на Иакова.
6 (E)С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стъпчим с нозе ония, които въстават против нас;
7 (F)защото не на моя лък се уповавам, и не моят меч ще ме спаси;
8 но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят.
9 С Бога ще се хвалим всеки ден и Твоето име ще славим вечно.
10 (G)Но сега Ти ни отритна и посрами, и не излизаш с нашите войски;
11 обърна ни в бягство пред врага, и ония, които ни мразят, ограбват ни.
12 Предаде ни като овци на изядане и ни разпиля между народите;
13 (H)продаде народа Си без печалба и не подигна цената му;
14 (I)предаде ни за укор на съседите ни, за присмех и хула на ония, които живеят около нас;
15 направи ни за притча в народите, за кимване с глава между друговерците.
16 Всеки ден моето унижение е пред мене, и срам покрива лицето ми
17 от гласа на хулителя и клеветника, от погледите на врага и отмъстителя:
18 (J)всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нарушихме.
19 Сърцето ни не отстъпи назад, и стъпките ни се не отклониха от Твоя път,
20 когато ни съкруши в земята на змейовете и ни покри със смъртна сянка.
21 Ако бяхме забравили името на нашия Бог и протегнехме ръце към чужди бог,
22 (K)то Бог не щеше ли да подири сметка за това? защото Той знае тайните на сърцето.
23 (L)Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане.
24 (M)Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги!
25 (N)Защо криеш лицето Си, забравяш скръбта ни и угнетението ни?
26 (O)Защото душата ни е унизена до прах, утробата ни е прилепнала о земята.
27 Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост.
14 Към страдалеца трябва да има съжаление от приятеля му, стига само да не е престанал да се бои от Вседържителя.
15 (A)Но моите братя са неверни като потоци, като бързотечни потоци,
16 които са потъмнели от лед и в които се крие сняг.
17 Кога стане топло, те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си.
18 Изменят посоката на пътищата си, нахлуват в пустинята и се изгубват;
19 поглеждат към тях Темайските пътеки, надяват им се Савейските пътища,
20 но остават посрамени в своята надежда: отиват там и червят се от срам.
21 Тъй и вие сега сте нищо: видяхте страшното и се уплашихте.
22 Казах ли: дайте ми, или платете за мене от вашия излишък;
23 избавете ме от ръката на неприятеля и ме изкупете от ръката на мъчителите?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; посочете, в какво съм съгрешил.
25 Колко силни са думите на правдата? Ала какво доказват вашите изобличения?
26 (B)Вие измисляте думи за изобличение. На вятър хвърляте думите си.
27 Нападате сирака и копаете яма на приятеля си.
28 Но моля ви, погледнете ме: ще говоря ли лъжа пред ваше лице?
29 Разгледайте, има ли неправда? Разгледайте, – правдата е моя.
30 Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не може да различи лошото?
15 (A)Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня.
16 (B)Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: „и на семената“, като за мнозина, а като за едного: „и на семето ти“, което е Христос.
17 (C)Аз пък казвам, че законът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по-преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила.
18 (D)Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание.
19 (E)Прочее, защо е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията, докле дойде семето, към което се отнася обещанието, и е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник.
20 Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един.
21 И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона;
22 (F)но Писанието заключи всички под грях, та обещанието да се даде на вярващите чрез вяра в Иисуса Христа.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.