Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
8 (A)Нали премъдростта вика? И нали разумът издига гласа си?
2 Премъдростта застава по високи места, край пътя, по кръстопътища;
3 тя вика пред портите при входа на града, при входа на вратата:
4 „към вас, люде, викам, и към синовете човешки е моят глас!
22 (A)Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време;
23 отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята.
24 Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода.
25 (B)Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете,
26 когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената.
27 Когато Той приготвяше небесата. аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната,
28 (C)когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната,
29 (D)когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, –
30 (E)аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време,
31 (F)веселейки се на земния Негов кръг, и радостта ми беше със синовете човешки.
Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Давидов.
1-2 (A)Господи, Боже наш! колко е величествено Твоето име по цяла земя! Твоята слава се простира по-горе от небесата.
3 (B)Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове, та да направиш да млъкне враг и мъстител.
4 Кога гледам Твоите небеса – дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил, казвам си:
5 (C)що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш?
6 Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал;
7 (D)поставил си го владетел над делата на Твоите ръце; всичко си покорил под нозете му:
8 овци и волове всички, а също и зверовете полски,
9 птици небесни и риби морски, всичко, що преминава морските пътища.
10 Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цяла земя!
5 (A)И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа,
2 (B)чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия.
3 (C)Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,
4 търпението – опитност, опитността – надежда,
5 (D)а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.
12 Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе.
13 (A)А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето.
14 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести.
15 (B)Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.