Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
42 Съди ме, Боже, и застъпи се в тъжбата ми с тоя недобър народ. Избави ме от лукав и несправедлив човек,
2 (A)защото Ти си Бог на моята сила. Защо си ме отхвърлил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
3 (B)Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят и да ме доведат на Твоята света планина и в Твоите обиталища.
4 И ще се приближа до Божия жертвеник, до Бога на радостта и на моето веселие, и на гусли ще Те славя, Боже, Боже мой!
5 (C)Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
1-2 (A)(B) Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни:
3 (C)Ти с Твоята ръка си изтребил народи, а тях си настанил: поразил си племена и си ги изгонил;
4 (D)защото те не с меча си са придобили земята, и не тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към тях.
5 Боже, Царю мой! Ти си същият; дари спасение на Иакова.
6 (E)С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стъпчим с нозе ония, които въстават против нас;
7 (F)защото не на моя лък се уповавам, и не моят меч ще ме спаси;
8 но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят.
9 С Бога ще се хвалим всеки ден и Твоето име ще славим вечно.
10 (G)Но сега Ти ни отритна и посрами, и не излизаш с нашите войски;
11 обърна ни в бягство пред врага, и ония, които ни мразят, ограбват ни.
12 Предаде ни като овци на изядане и ни разпиля между народите;
13 (H)продаде народа Си без печалба и не подигна цената му;
14 (I)предаде ни за укор на съседите ни, за присмех и хула на ония, които живеят около нас;
15 направи ни за притча в народите, за кимване с глава между друговерците.
16 Всеки ден моето унижение е пред мене, и срам покрива лицето ми
17 от гласа на хулителя и клеветника, от погледите на врага и отмъстителя:
18 (J)всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нарушихме.
19 Сърцето ни не отстъпи назад, и стъпките ни се не отклониха от Твоя път,
20 когато ни съкруши в земята на змейовете и ни покри със смъртна сянка.
21 Ако бяхме забравили името на нашия Бог и протегнехме ръце към чужди бог,
22 (K)то Бог не щеше ли да подири сметка за това? защото Той знае тайните на сърцето.
23 (L)Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане.
24 (M)Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги!
25 (N)Защо криеш лицето Си, забравяш скръбта ни и угнетението ни?
26 (O)Защото душата ни е унизена до прах, утробата ни е прилепнала о земята.
27 Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост.
3 Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби.
4 (A)Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт.
5 Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие.
6 (B)Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие.
7 Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива.
8 (C)Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът.
9 Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват.
10 (D)Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество.
11 (E)С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава.
12 Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.
13 (F)Който ходи да клюкарствува, издава тайна, но верният човек таи работата.
27 (A)Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!
28 А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи!
29 Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра.
30 И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае.
31 А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
32 (B)Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.
33 И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля.
34 (C)А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.