Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Самех
113 Намразих двоеумните,
а Твоя закон възлюбих.
114 (A)Ти си мой покров и мой щит;
на Твоето слово се надявам.
115 (B)Отдалечете се от мене вие, злодеи,
защото аз ще пазя заповедите на моя Бог.
116 (C)Укрепявай ме според словото Си, за да живея;
и да не се засрамя в надеждата си.
117 Дръж ме и ще бъда в безопасност,
и ще зачитам винаги Твоите наредби.
118 (D)Ти си презрял всички,
които се отклоняват от Твоите наредби,
защото суетна е измамата им.
119 (E)Изхвърляш като шлака всички нечестиви на земята;
затова възлюбих Твоите свидетелства.
120 (F)Снагата ми настръхна поради страха ми от Теб
и от отсъжданията Ти се уплаших.
Айн
121 Извърших правосъдие и правда,
не ме предавай на противниците ми;
122 (G)стани поръчител на слугата Си за добро;
не оставяй горделивите да ме угнетяват.
123 (H)Очите ми чезнат за спасението Ти
и за Твоето праведно слово.
124 (I)Постъпвай към слугата Си според милостта Си
и ме научи на наредбите Си.
125 (J)Твой слуга съм аз; вразуми ме,
за да познавам Твоите свидетелства.
126 Време е да подейства Господ,
защото нарушиха закона Ти.
127 (K)Понеже аз любя Твоите заповеди
повече от злато, даже от чисто злато;
128 (L)понеже смятам за прави всички Твои наредби
относно всяко нещо,
затова мразя всеки лъжлив път.
6 (A)А като се връщаха от поражението на Давид над филистимците, жените излизаха от всички Израилеви градове, пееха и танцуваха при посрещането на цар Саул, с тъпанчета, с кимвали и много радостни.
7 (B)И жените, като танцуваха, пееха ответно:
Саул порази хиляди,
а Давид – десетки хиляди.
8 (C)А Саул се разсърди много и тези думи го оскърбиха, и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?
9 И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.
10 (D)А на следващия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той беснееше сред къщата си. И Давид свиреше с арфата си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.
11 (E)И Саул хвърли копието си, като каза: Ще прикова Давид чак до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.
12 (F)И Саул се страхуваше от Давид, понеже Господ беше с него, а от Саул се беше оттеглил.
13 (G)Затова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше сред народа.
14 (H)Давид постъпваше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.
15 Затова Саул, като гледаше, че Давид постъпва много разумно, се страхуваше от него.
16 (I)А целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше сред тях.
17 (J)Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава – нея ще ти дам за жена; само ми служѝ храбро и воювай в Господните войни. Защото Саул си мислеше: Нека моята ръка не се вдига върху него, а ръката на филистимците нека се вдигне върху него.
18 (K)А Давид отговори на Саул: Кой съм аз, какъв е животът ми и какво е бащиното ми семейство в Израил, за да стана царски зет?
19 (L)Обаче по времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена.
20 (M)А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давид и когато казаха за това на Саул, той остана доволен.
21 (N)Саул каза: Ще му я дам, за да му бъде примка и за да се вдигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давид втори път: Днес ще ми станеш зет.
22 И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и му кажете: Виж, царят е благосклонен към теб и всичките му служители те обичат; стани зет на царя.
23 И така, Сауловите служители говореха тези думи на Давид. Но Давид каза: Лесно ли ви се вижда някой да стане царски зет? Аз съм беден и нищожен човек.
24 И служителите на Саул му известиха какво беше казал Давид.
25 (O)А Саул нареди: Кажете следното на Давид: Царят не иска вено, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските неприятели. Но Саул замисляше Давид да бъде убит от филистимците.
26 (P)А когато служителите му казаха на Давид тези думи, той се съгласи да стане зет на царя. Затова и преди да изминат определените за това дни,
27 (Q)Давид стана и отиде заедно с мъжете си и уби двеста мъже от филистимците. Той донесе краекожията им и ги даде всичките на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.
28 Така Саул видя и разбра, че Господ беше с Давид. А Сауловата дъщеря Михала го обичаше.
29 И така, Саул още повече се страхуваше от Давид и му стана враг завинаги.
30 (R)А филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всички Саулови служители, така че името му беше на голяма почит.
Морската буря
13 И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит.
14 Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон,
15 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.
16 И като минахме на звет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката;
17 и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
18 И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.
19 И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване.
20 И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
21 А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети.
22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;
23 (A)защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза:
24 (B)Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.
25 (C)Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.
26 (D)Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
27 А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.
28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.
29 Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне.
30 И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили лодката в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа,
31 Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите.
32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да се носи в морето.
33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо.
34 (E)Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне.
35 (F)И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде.
36 От това всички се ободриха и ядоха и те.
37 (G)А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38 След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.