Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Молитва за помощ
130 (A)Песен на възкачванията.
От дълбочините викам към Тебе, Господи.
2 Господи, послушай гласа ми;
нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбата ми.
3 (B)Ако би забелязвал беззаконията, Господи,
то кой, Господи, би могъл да устои?
4 (C)При Теб обаче има прощение,
за да се боят от Тебе.
5 (D)Чакам Господа, душата ми чака
и на словото Му уповавам.
6 (E)Душата ми очаква Господа
повече от онези, които очакват зората.
Да! Повече от очакващите зората.
7 (F)Нека Израил се надява на Господа;
защото у Господа е милостта
и у Него е пълното изкупление;
8 (G)и Той ще изкупи Израил
от всичките му беззакония.
27 А на следващия ден, втория от месеца, Давидовото място пак беше празно; затова Саул попита сина си Йонатан: Защо Есеевият син не дойде да яде нито вчера, нито днес?
28 (A)И Йонатан отговори на Саул: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:
29 Пусни ме, защото семейството ни има жертва в града и брат ми ми заръча да ида. Ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.
30 Тогава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на теб и за срам на майчината ти голота?
31 Защото, докато Есеевият син живее на земята, нито ти, нито царството ти ще се утвърди. Затова прати сега да го доведат при мене, защото непременно ще умре.
32 (B)А Йонатан отговори на баща си Саул: Защо да бъде убит? Какво е сторил?
33 (C)А Саул хвърли копието си срещу него, за да го промуши, от което Йонатан разбра, че баща му беше решил да убие Давид.
34 И така, Йонатан стана от трапезата разярен от гняв и не яде никаква храна втория ден от месеца; защото беше наскърбен за Давид, понеже баща му го беше опозорил.
35 На сутринта Йонатан излезе на полето, на мястото, за което се беше уговорил с Давид, и водеше със себе си едно малко момче.
36 Той каза на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. Докато момчето тичаше, той изстреля една стрела по-нататък от него.
37 А когато момчето стигна до мястото, където беше стрелата, която Йонатан изстреля, Йонатан викна след него: Не е ли стрелата по-нататък от теб?
38 И Йонатан извика след момчето: Побързай, не се бави. И Йонатановото момче, като събра стрелите, се върна при господаря си.
39 Но момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха уговорката.
40 Тогава Йонатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Върви, занеси ги в града.
41 А щом момчето отиде, Давид излезе от едно място на юг и като падна с лице на земята, поклони се три пъти. И се целуваха един друг и плакаха и двамата – а Давид плака особено много.
42 (D)Тогава Йонатан каза на Давид: Върви с мир, както се заклехме ние двамата в Господнето име, като казахме: Господ да бъде свидетел между мен и теб и между моето потомство и твоето потомство до века! И Давид тръгна и си отиде; а Йонатан се върна в града.
Излекуването на обладания от нечист дух в Капернаум
31 (A)И слезе в Галилейския град Капернаум и ги поучаваше в събота;
32 (B)и се удивляваха на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
33 (C)А в синагогата имаше човек, обладан от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
34 (D)Остави ни! Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Назарянино? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти – Святият на Бога.
35 Но Исус го смъмра и каза: Млъкни и излез от него. И бесът, като го повали насред синагогата, излезе от него, без никак да го повреди.
36 И всички се смаяха и разискваха помежду си: Какво е това слово, защото Той с власт и сила заповядва на нечистите духове и те излизат?
37 И мълвата за Него се разнесе по всички околни места.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.