Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Божието неограничено знание и грижа
139 (A)За първия певец. Давидов псалом.
Господи, опитал си ме и си ме познал.
2 (B)Ти познаваш сядането ми и ставането ми;
разбираш помислите ми отдалеч.
3 (C)Издирваш ходенето ми и лягането ми
и знаеш всичките ми пътища.
4 (D)Защото преди думата да е още на езика ми,
ето, Господи, Ти я знаеш цялата.
5 Ти си пред мен и зад мен
и си сложил върху мене ръката Си.
6 (E)Това знание е пречудно за мене;
високо е; не мога да го стигна.
13 Защото Ти си създал чреслата ми,
обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен;
чудни са Твоите дела
и душата ми добре знае това.
15 (A)Костите ми не се укриха от Тебе,
когато в тайна бях изграждан
и в дълбочините на земята
ми бе давана разнообразната ми форма.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество;
и в Твоята книга бяха записани
всичките ми определени дни,
докато още не съществуваше нито един от тях.
17 (B)И колко скъпоценни за мене са тези Твои помисли, Боже!
Колко голям е броят им!
18 Ако бих поискал да ги изброя,
те са по-многобройни от пясъка;
събуждам ли се, още съм с Тебе.
Елкана и Анна – родителите на Самуил
1 (A)Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа.
2 Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.
3 (B)Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред Господа.
4 (C)И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките ѝ синове и на дъщерите ѝ;
5 (D)а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше затворил утробата ѝ.
6 (E)А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че Господ беше затворил утробата ѝ.
7 (Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в Господния дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)
8 (F)Но мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина?
Обещанието на Анна и раждането на Самуил
9 (G)А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при Господния храм.)
10 (H)И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на Господа и плачеше много.
11 (I)И направи оброк, като каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на Господа за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.
12 А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забеляза движението на устата ѝ.
13 Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните ѝ мърдаха, а гласът ѝ не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.
14 И така, Илий ѝ каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.
15 (J)А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред Господа.
16 (K)Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега.
17 (L)Тогава Илий ѝ отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.
18 (M)А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.
Павел пред управителя Фест
25 А Фест, като зае областта си, след три дни отиде от Цезарея в Йерусалим.
2 (A)Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павел
3 (B)и като му се молеха, искаха да го склонят против него – да изпрати да го доведат в Йерусалим; като крояха да поставят засада и да го убият на пътя.
4 Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Цезарея и че сам той скоро ще тръгне за там;
5 (C)затова, каза той, влиятелните между вас нека слязат с мен; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.
6 И като остана между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Цезарея; и на следващия ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павел.
7 (D)И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Йерусалим, го наобиколиха и го обвиняваха с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;
8 (E)но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Цезаря съм извършил някакво престъпление.
9 (F)Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, отвърна на Павел: Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там да се съдиш за това пред мен?
10 А Павел каза: Аз стоя пред цезаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм причинил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.
11 (G)Защото ако съм вредител и съм направил нещо, достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които ме обвиняват тези, не е вярно, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Цезаря.
12 Тогава Фест, след като поразисква въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Цезаря; при Цезаря ще отидеш.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.