Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
9 (A)И Господ ще бъде прибежище на угнетените,
прибежище в скръбни времена.
10 И онези, които познават името Ти, ще уповават на Тебе;
защото Ти, Господи, не си оставил онези, които Те търсят.
11 (B)Пейте хваления на Господа, Който обитава в Сион,
изявете между племената делата Му;
12 (C)защото Онзи, Който прави разследване за кръвопролития, помни уповаващите на Него,
не забравя викането на кротките.
13 Смили се над мене, Господи;
виж скръбта, която ми причиняват онези, които ме мразят.
Ти, Който ме вдигаш от портите на смъртта,
14 (D)за да разкажа всичко, поради което Ти си за хвалене,
в портите на Сионовата дъщеря
и за да се радвам заради спасителната Ти помощ.
15 (E)Народите затънаха в ямата, която сами направиха;
в мрежата, която скриха, се улови кракът на самите тях.
16 (F)Господ е станал познат чрез правосъдието, което е извършил;
нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион[a]: Села.)
17 (G)Нечестивите ще се върнат в преизподнята,
всички народи, които забравят Бога.
18 (H)Защото бедният няма да бъде забравен завинаги,
нито ще бъде изгубена завинаги надеждата на кротките.
19 Стани, Господи; да не надделява човек;
да бъдат съдени народите пред Тебе.
20 Господи, докарай страх върху тях;
нека познаят народите, че са само хора. (Села.)
55 (A)А Саул, когато видя, че Давид излизаше против филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир отвърна: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная.
56 Царят каза: Попитай чий син е този момък.
57 (B)И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му.
58 (C)Саул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей.
Давид и домът на Саул
18 (D)И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа.
2 (E)В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.
3 Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.
4 Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.
5 И Давид отиваше навсякъде, където го пращаше Саул, и постъпваше разумно. И Саул го постави над военните мъже; и това се харесваше на целия народ, а също и на Сауловите служители.
Пътуването към Йерусалим
21 А като се разделихме с тях и отплавахме, дойдохме право в Кос, а на следващия ден в Родос и оттам – в Патара.
2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплавахме.
3 А когато Кипър се показа, оставихме го отляво и плавахме към Сирия, и слязохме в Тир, защото там корабът щеше да бъде разтоварен.
4 (A)И като издирихме учениците, престояхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Йерусалим.
5 (B)Когато тези дни изтекоха, тръгнахме и продължихме пътя си; а те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и като коленичихме на брега, се помолихме.
6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.
7 И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птоломеида, където поздравихме братята и останахме при тях един ден.
8 (C)А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Цезарея; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте дякони, и останахме при него.
9 (D)А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.
10 (E)И след като бяхме прекарали там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
11 (F)И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
12 И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не отива в Йерусалим.
13 (G)Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и съкрушавате сърцето ми? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господ Исус.
14 (H)И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господнята воля.
15 И след тези дни се приготвихме за път и отидохме в Йерусалим.
16 С нас дойдоха и някои от учениците в Цезарея и ни заведоха при някой си Мнасон, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.