Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Победата на Давид над Голиат
17 (A)След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика.
4 (A)И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.
5 Той имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед.
6 Имаше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си.
7 (B)Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него.
8 (C)И той застана и извика към Израилевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен.
9 (D)Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.
10 (E)Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата.
11 А Саул и целият Израил, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много.
19 Саул и братята ти, и всички Израилеви мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците.
20 И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой.
21 И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.
22 А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им.
23 (A)Докато разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редици и повтори същите думи; и Давид го чу.
32 (A)Давид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него.
33 (B)Но Саул отвърна на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него. Ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.
34 А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото,
35 аз го подгонвах и го нападах, и отървавах грабнатото от устата му. А когато се нахвърляше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах.
36 Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.
37 (C)Давид каза още: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и Господ да бъде с тебе.
38 Тогава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня.
39 Давид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече.
40 Той взе тоягата си в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба. Тогава Давид започна да се приближава към филистимеца с прашката си в ръка.
41 И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него.
42 (D)И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив.
43 (E)Филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си.
44 (F)Филистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове.
45 (G)А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и сулица; а аз идвам против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение.
46 (H)Днес Господ ще те предаде в ръката ми. Като те убия, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на летящите птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израил.
47 (I)Да познаят всички хора, събрани тук, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа и Той ще ви предаде в нашите ръце.
48 И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца.
49 Давид бръкна в торбата си, взе оттам един камък и като го хвърли с прашката си, удари филистимеца в челото му, така че камъкът се заби в главата му. И филистимецът падна по лице на земята.
57 (A)И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му.
58 (B)Саул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей.
Давид и домът на Саул
18 (C)И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа.
2 (D)В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.
3 Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.
4 Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.
5 И Давид отиваше навсякъде, където го пращаше Саул, и постъпваше разумно. И Саул го постави над военните мъже; и това се харесваше на целия народ, а също и на Сауловите служители.
10 (A)А на следващия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той беснееше сред къщата си. И Давид свиреше с арфата си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.
11 (B)И Саул хвърли копието си, като каза: Ще прикова Давид чак до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.
12 (C)И Саул се страхуваше от Давид, понеже Господ беше с него, а от Саул се беше оттеглил.
13 (D)Затова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше сред народа.
14 (E)Давид постъпваше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.
15 Затова Саул, като гледаше, че Давид постъпва много разумно, се страхуваше от него.
16 (F)А целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше сред тях.
9 (A)И Господ ще бъде прибежище на угнетените,
прибежище в скръбни времена.
10 И онези, които познават името Ти, ще уповават на Тебе;
защото Ти, Господи, не си оставил онези, които Те търсят.
11 (B)Пейте хваления на Господа, Който обитава в Сион,
изявете между племената делата Му;
12 (C)защото Онзи, Който прави разследване за кръвопролития, помни уповаващите на Него,
не забравя викането на кротките.
13 Смили се над мене, Господи;
виж скръбта, която ми причиняват онези, които ме мразят.
Ти, Който ме вдигаш от портите на смъртта,
14 (D)за да разкажа всичко, поради което Ти си за хвалене,
в портите на Сионовата дъщеря
и за да се радвам заради спасителната Ти помощ.
15 (E)Народите затънаха в ямата, която сами направиха;
в мрежата, която скриха, се улови кракът на самите тях.
16 (F)Господ е станал познат чрез правосъдието, което е извършил;
нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион[a]: Села.)
17 (G)Нечестивите ще се върнат в преизподнята,
всички народи, които забравят Бога.
18 (H)Защото бедният няма да бъде забравен завинаги,
нито ще бъде изгубена завинаги надеждата на кротките.
19 Стани, Господи; да не надделява човек;
да бъдат съдени народите пред Тебе.
20 Господи, докарай страх върху тях;
нека познаят народите, че са само хора. (Села.)
Възхвала на братската любов
133 (A)Давидова песен на възкачванията.
Ето колко е добро и колко угодно
да живеят братя в единодушие!
2 (B)Угодно е като онова скъпоценно миро на главата,
което слизаше по брадата, Аароновата брада,
което се стичаше по яката на одеждите му;
3 (C)угодно е като ермонската роса,
която слиза на сионските хълмове;
защото Господ там е заръчал благословението –
живота довека.
Белезите на апостолското служение
6 (A)И ние, като съдействаме с Бога, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.
2 (B)Защото Той казва:
„В благоприятно време те послушах
и в спасителен ден ти помогнах.“
Ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден.
3 (C)Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;
4 (D)но във всичко се проявяваме като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,
5 (E)в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,
6 с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Святия Дух, с нелицемерна любов,
7 (F)с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;
8 всред слава и опозорение, всред укори и похвали; смятани за измамници, но пак истинни;
9 (G)като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, ала не умъртвявани;
10 (H)като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.
Храм на живия Бог
11 (I)О, коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.
12 (J)На вас не е тясно в нас, но в самите вас е тясно за нас.
13 (K)И така като на деца говоря, разширете и вие сърцата си.
Исус укротява бурята
35 (A)И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.
36 И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в лодката, така както беше; и имаше други ладии с Него.
37 И се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода.
38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?
39 (B)И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.
40 Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.