Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Възхвала на Божията вярност и милост
138 (A)Давидов псалом.
Ще Те славя от все сърце,
ще Ти пея хваления пред боговете,
2 (B)ще Ти се поклоня пред святия Твой храм
и ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти,
защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.
3 В деня, когато извиках, Ти ме послуша;
ободрил си ме със сила в душата ми.
4 (C)Ще Те прославят, Господи, всички земни царе,
когато чуят думите на Твоите уста.
5 Да! Ще възпяват пътищата Господни,
че голяма е славата Господня.
6 (D)Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа към смирения;
а високоумния познава отдалеч.
7 (E)Даже ако премина през утеснение, Ти ще ме съживиш;
ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми;
и десницата Ти ще ме избави.
8 (F)Господ ще извърши това, което е потребно за мене.
Господи, понеже милостта Ти трае довека,
не оставяй делата на Своите ръце.
Възвръщане на Господния ковчег
6 Господният ковчег стоя във Филистимската земя седем месеца.
2 (A)Тогава филистимците повикаха жреците и прорицателите и казаха: Какво да направим с Господния ковчег? Кажете ни как да го изпратим на мястото му?
3 (B)А те отговориха: Ако изпратите ковчега на Израилевия Бог, не го изпращайте празен, а непременно му отдайте принос за вина; тогава ще оздравеете и ще узнаете защо ръката Му не се е оттеглила от вас.
4 (C)И те запитаха: Какъв принос за вина трябва да му отдадем? А те казаха: Пет златни хемороида и пет златни мишки, според числото на филистимските началници, тъй като същата язва беше върху всички вас и върху началниците ви.
5 (D)Затова направете подобия на хемороидите и на мишките, които повреждат земята ви; и отдайте слава на Израилевия Бог, та дано Той улекчи ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви.
6 (E)И така, защо закоравявате сърцата си, както египтяните и фараонът закоравиха сърцата си? След като извърши чудеса сред тях, те не пуснаха ли народа да си отиде и той не тръгна ли?
7 (F)И така, вземете си сега една нова кола и я пригответе. Вземете и две дойни крави, на които не е слаган хомот, и впрегнете кравите в колата, а телетата им отделете от тях и ги върнете у дома.
8 (G)Тогава вземете Господния ковчег и го сложете на колата; също и златните неща, които Му отдавате в принос за вина, поставете в ковчеже отстрани на ковчега; и ги изпратете.
9 (H)Тогава гледайте: ако тръгне по пътя към своята граница във Ветсемес, тогава Господ ни е сторил това голямо зло; ако ли не, тогава ние ще знаем, че не е Неговата ръка, която ни е поразила, а това ни е постигнало случайно.
10 Мъжете направиха така: взеха две дойни крави и ги впрегнаха в колата, а телетата им затвориха у дома.
11 Поставиха в колата Господния ковчег, ковчежето със златните мишки и подобията на хемороидите им.
12 И кравите се отправиха по пътя направо за Ветсемес; все по пътя вървяха и ревяха, докато отиваха. Не се обръщаха нито надясно, нито наляво. А филистимските началници вървяха след тях до границата на Ветсемес.
13 А ветсемесците жънеха пшеницата си в долината; и като погледнаха, видяха ковчега. И като го видяха, се зарадваха.
14 Колата влезе в нивата на ветсемесеца Исус и застана там, където се намираше един голям камък; и нацепиха дървата на колата и принесоха кравите във всеизгаряне на Господа.
15 Тогава левитите свалиха Господния ковчег и ковчежето, което беше с него, в което бяха златните неща, и ги поставиха на големия камък. В същия ден ветсемеските мъже принесоха всеизгаряния и пожертваха жертви на Господа.
16 (I)А петимата филистимски началници, като видяха това, се върнаха в Акарон през същия ден.
17 (J)А златните хемороиди, които филистимците отдадоха на Господа в принос за вина, бяха следните: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет и един за Акарон;
18 а златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове, които принадлежаха на петимата началници, както оградените градове, така и неоградените села, чак до големия камък[a], на който положиха Господния ковчег – камък, който стои и до днес в нивата на ветсемесеца Исус.
4 (A)И понеже се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, каза им притча:
5 Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и беше стъпкано, и небесните птици го изкълваха.
6 А друго падна на канарата; и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.
7 Друго пък падна сред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.
8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде плод стократно. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
9 (B)А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча.
10 (C)Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.
11 (D)А ето значението на притчата. Семето е Божието слово.
12 (E)А посятото край пътя са тези, които са слушали; тогава идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят.
13 (F)Падналото на канарата са тези, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
14 (G)Падналото сред тръните са онези, които са слушали и като си отиват, задушават се от грижи, богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
15 А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, държат го в честно и добро сърце и дават плод с търпение.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.