Revised Common Lectionary (Complementary)

Молитва Давидова.

16 ^(A)Чуй, Господи, правдата (ми), послушай вика ми, приеми молба от нелъжливи уста.

² От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата.

^3 (B)Ти изпита сърцето ми, споходи ме нощем, изкуси ме и нищо не намери; устата ми не отстъпват от мислите ми.

⁴ В човешките дела, по думата на устата Ти, аз се пазех от пътищата на притеснителя.

^5 (C)Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми.

⁶ Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мене, чуй моите думи.

⁷ Яви чудната Си милост, Ти, Който надяващите се (Тебе) спасяваш от ония, които се противят на Твоята десница;

^8 (D)пази ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите крила

⁹ от лицето на нечестивците, които ме нападат, – от враговете на душата ми, които ме окръжават:

^10 (E)те се затвориха в тлъстината си, надменно говорят с устата си.

¹¹ Сега на всяка наша крачка ни окръжават; те устремиха очите си, за да ме повалят на земята.

¹² Те са като лъв, който жадува за плячка, – като лъвче, което стои на потайни места.

¹³ Стани, Господи, предупреди ги, повали ги. Избави с меча Си душата ми от нечестивеца;

¹⁴ чрез Твоята ръка, Господи, избави я от човеците на света, чийто дял е в тоя живот, и чиято утроба пълниш от Твоите съкровищници; синовете им са сити и ще оставят остатък на децата си.

^15 (F)Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам.

^19 (A)това си ти, царю, който си се възвеличил и укрепил, и величието ти е порасло и е достигнало до небесата и властта ти – до краищата земни.

²⁰ А дето царят е видял Будния и Светия, Който слизал от небесата и казал: отсечете дървото и го унищожете, само главния му корен оставете в земята, и той във вериги железни и медни сред полската трева да се оросява с небесна роса, и делът му нека бъде с полските зверове, докле не преминат над него седем времена,

²¹ ето какво значи това, царю, и ето решението на Всевишния, което ще постигне моя господар – царя:

^22 (B)тебе ще те отлъчат от людете, и ти ще живееш с полските зверове, с трева ще те хранят като вол, с небесна роса ще бъдеш напояван, и седем времена ще преминат над тебе, докле познаеш, че Всевишният владичествува над човешкото царство и дава го, комуто си иска.

²³ А дето е заповядано да се остави главният корен на дървото, това значи, че твоето царство ще остане при тебе, кога познаеш небесната власт.

^24 (C)Затова, царю, нека ти бъде благоугоден моят съвет: изкупи греховете си с правда, и беззаконията си – с милосърдие към бедните; ето с какво може се продължи твоят мир“.

²⁵ Всичко това се сбъдна с цар Навуходоносора.

²⁶ Като минаха дванайсет месеци, разхождайки се по царските дворци във Вавилон,

^27 (D)царят каза: „не е ли това величественият Вавилон, който съградих за дом на царството със силата на моята мощ и за слава на моето величие!“

⁶ Поради това, както приехте Господа Иисуса Христа, тъй и ходете по Него,

^7 (A)вкоренени и утвърдени в Него и укрепени във вярата, както сте научени, преуспявайки в нея с благодарност.

^8 (B)Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа;

^9 (C)понеже в Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството,

^10 (D)и вие сте пълни чрез Него, Който е Глава на всяко началство и власт:

^11 (E)в Него сте и обрязани чрез неръкотворно обрязване, като съблякохте греховното тяло на плътта, чрез обрязването Христово,

^12 (F)като се погребахте с Него в кръщението, в което и възкръснахте заедно с Него чрез вяра в силата на Бога, Който Го възкреси от мъртвите.

^13 (G)И вас, които бяхте мъртви в греховете и в необрязването на плътта си, Той оживи заедно с Него, като ви прости всички грехове;

^14 (H)а това стана, като Христос заличи с учението съществувалото за нас ръкописание, което беше против нас и което Той взе от средата и го прикова на кръста;

^15 (I)като отне силата от началства и власти, Той ги явно изложи на позор и на кръста възтържествува над тях.