Revised Common Lectionary (Complementary)
(Хвалебна песен Давилова.)
94 (A)Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към (Бога), твърдинята на спасението ни;
2 да застанем пред лицето Му със славословие, с песни да възкликнем към Него,
3 (B)защото Господ е Бог велик и Цар велик над всички богове.
4 (C)В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински;
5 Негово е морето, и Той го е създал, и Негови ръце са образували сушата.
6 (D)Дойдете, да се поклоним и да припаднем, да приклоним колена пред лицето на Господа, нашия Творец;
7 (E)защото Той е Бог наш, и ние сме народ от Неговото паство и овци под Негови ръце. О, да бяхте сега послушали Неговия глас:
8 „не ожесточавайте сърцето си, както в Мерива, както в деня на изкушението в пустинята,
9 (F)дето Ме изкушаваха вашите бащи, изпитваха Ме и видяха Моето дело.
10 (G)Четирийсет години бях дразнен от тоя народ и казах: това е народ, който се заблуждава в сърцето си; те не познаха пътищата Ми,
11 (H)и затова в гнева Си се заклех, че те не ще влязат в Моето покоище.“
14 (A)И преспа тя при нозете му до заранта и стана, преди да могат да се разпознават един друг. И каза Вооз: нека се не знае, че е дохождала жена на гумното.
15 И рече ѝ: дай наметалото, що е на тебе, подръж го. Тя държеше, и той (ѝ) отмери шест мери ечемик, натовари я и си отиде в града.
16 А Рут дойде при свекърва си. Тя (я) попита: какво има, дъще? Тя ѝ разправи всичко, що бе сторил за нея оня човек.
17 И каза (ѝ): той ми даде тия шест мери ечемик и ми рече: не отивай с празни ръце при свекърва си.
18 (B)Тя ѝ каза: почакай, дъще, докле узнаеш, как ще се свърши работата; защото тоя човек няма да се успокои, докле не свърши днес тая работа.
4 (C)Вооз излезе пред градските порти и там седна. И ето, минава оня сродник, за когото Вооз бе говорил. И (Вооз) му каза: отбий се и седни тук. Той се отби и седна.
2 (D)Вооз взе десетима от градските стареи и каза: седнете тук. И те седнаха.
3 (E)И Вооз каза на сродника: Ноемин, която се върна от Моавските поля, продава дела от нивата, който принадлежи на брата ни Елимелеха;
4 (F)аз реших да ти обадя и кажа: купи го пред седналите тук и пред старейшините на моя народ; ако искаш да го откупиш, откупи го; ако ли не рачиш да го откупиш, кажи ми, та да зная, защото освен тебе, няма кой да го откупи, а след тебе съм аз. Той отговори: аз ще го откупя.
5 (G)Вооз рече: щом купуваш нивата от Ноемин, трябва да купиш и от моавката Рут, жена на умрелия, и трябва да се ожениш за нея, за да възстановиш името на умрелия в дела му.
6 А оня сродник отговори: аз не мога да я взема, за да си не разваля дела; вземи я ти, защото аз не мога да я взема.
9 За вдовица да се приема жена не подолу от шейсет години, водила един мъж,
10 (A)известна с добри дела: ако е деца отхранила, странници пригледвала, нозе на светии умивала; ако е на страдалци помагала и всяко добро дело усърдно следвала.
11 А по-млади вдовици не приемай, защото, кога пренебрегнат Христа, искат да се женят.
12 Те подпадат под осъждане, защото са отхвърлили първото си обещание;
13 освен това, бидейки без работа, навикват да ходят от къща в къща; и не само са без работа, но са и бъбриви, любопитни и говорят, каквото не подобава.
14 И тъй, желая, щото по-младите вдовици да се женят, да раждат деца, да въртят къща и да не дават никакъв повод на противника за похула;
15 защото някои вече се повлякоха подир сатаната.
16 Ако някой верен или вярна имат в къщата си вдовици, да ги приглеждат, та църквата да се не товари и да може да приглежда истинските вдовици.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.