Revised Common Lectionary (Complementary)
(Алилуия.)
146 (A)Хвалете Господа, защото е добро нещо да се пее на нашия Бог, защото това е сладостно, – хвала достойна.
2 (B)Господ съзижда Иерусалим, събира изгнаниците на Израиля.
3 (C)Той изцерява съкрушените по сърце и лекува техните скърби;
4 (D)изчислява броя на звездите; всички тях нарича с имената им.
5 (E)Велик е Господ наш, и велика е силата Му, и разумът Му – неизмерим.
6 (F)Господ въздига смирени, а нечестиви унижава доземи.
7 Пейте поред славословие Господу: пейте с гусли на нашия Бог.
8 (G)Той покрива небето с облаци, приготвя за земята дъжд, прави да расте по планините трева (и злак човеку за полза);
9 (H)дава на добитъка храната му и на малките вранчета, които викат към Него.
10 Не на конската сила Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи;
11 (I)Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост.
17 (A)Не изопачавай съдбата на пришълец, сирак (и вдовица), и от вдовица не вземай дреха в залог;
18 помни, че и ти беше роб в Египет, и Господ (Бог твой) те освободи оттам: затуй ти и заповядвам да правиш това.
19 (B)Кога жънеш на нивата си и забравиш сноп на нивата, не се връщай да го вземеш: нека остане за пришълец, (сиромах) сирак и вдовица, за да те благослови Господ, Бог твой, във всички работи на ръцете ти.
20 Кога береш маслините си. не дообирай клоните: нека остане за пришълец, сирак и вдовица. (Помни, че ти беше роб в Египетската земя: затуй ти и заповядвам да правиш това.)
21 Кога береш лозето си, не дообирай това, що остане след тебе: нека остане за пришълец, сирак и вдовица;
22 и помни, че ти беше роб в Египетската земя: затуй ти и заповядвам да правиш това.
12 На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня;
13 и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.
14 И рече ѝ Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха товаучениците Му.
20 Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен.
21 И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала.
22 Иисус им отговори и рече:
23 имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, – ще му се сбъдне, каквото и да каже.
24 (A)Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.