Revised Common Lectionary (Complementary)

(Хвалебна песен Давилова.)

94 ^(A)Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към (Бога), твърдинята на спасението ни;

² да застанем пред лицето Му със славословие, с песни да възкликнем към Него,

^3 (B)защото Господ е Бог велик и Цар велик над всички богове.

^4 (C)В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински;

⁵ Негово е морето, и Той го е създал, и Негови ръце са образували сушата.

^6 (D)Дойдете, да се поклоним и да припаднем, да приклоним колена пред лицето на Господа, нашия Творец;

^7 (E)защото Той е Бог наш, и ние сме народ от Неговото паство и овци под Негови ръце. О, да бяхте сега послушали Неговия глас:

⁸ „не ожесточавайте сърцето си, както в Мерива, както в деня на изкушението в пустинята,

^9 (F)дето Ме изкушаваха вашите бащи, изпитваха Ме и видяха Моето дело.

^10 (G)Четирийсет години бях дразнен от тоя народ и казах: това е народ, който се заблуждава в сърцето си; те не познаха пътищата Ми,

^11 (H)и затова в гнева Си се заклех, че те не ще влязат в Моето покоище.“

1 ^(A)В онова време, когато управляваха съдиите, настана глад в страната. И един човек от Витлеем Иудейски отиде да живее в Моавските поля заедно с жена си и двамата си сина.

^2 (B)Името на тоя човек беше Елимелех, името на жена му – Ноемин, а двамата му синове се наричаха Махлон и Хилеон: те бяха ефратци от Витлеем Иудейски. И дойдоха в Моавските поля и останаха там.

³ Елимелех, мъжът на Ноемин, умря, и тя остана с двамата си сина.

^4 (C)Те си взеха за жени моавки, – на едната името беше Орфа, а на другата – Рут; и живяха там около десет години.

⁵ Но сетне и двамата (ѝ сина), Махлон и Хилеон, умряха, и остана тая жена след двамата си сина и след мъжа си.

^6 (D)Тогава тя се дигна със снахите си и се върна от Моавските поля, понеже бе чула в Моавските поля, че Бог посетил Своя народ и му дал хляб.

⁷ И тя тръгна от онова място, дето живееше, и двете ѝ снахи с нея. Когато вървяха по пътя, връщайки се в Иудейската земя,

^8 (E)Ноемин каза на двете си снахи: идете, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви стори милост, според както сте постъпвали с покойните и с мене!

^9 (F)Да ви даде Господ да намерите прибежище всяка в къщата на своя мъж! И ги целуна. Но те викнаха, та заплакаха

¹⁰ и казаха: не, ние ще се върнем с тебе при твоя народ.

¹¹ А Ноемин рече: върнете се, дъщери мои; защо ще дойдете с мене? Нима имам още в утробата си синове, които да ви станат мъже?

¹² върнете се, дъщери мои, идете си, защото аз съм вече стара и не мога да се омъжа; та и да кажех: „имам още надежда“, и дори тая нощ да бих се омъжила и сетне да бих родила синове,

¹³ ще можете ли чака, докле пораснат? Можете ли се удържа да се не омъжите? Не, дъщери мои, много ми е жално за вас, защото ръката Господня ме порази.

¹⁴ Те викнаха и пак заплакаха. И Орфа се прости със свекърва си (и се върна при народа си), а Рут остана с нея.

¹⁵ Ноемин рече (на Рут): ето, етърва ти се върна при народа си и при боговете си; върни се и ти след етърва си.

^16 (G)Но Рут отговори: не ме принуждавай да те оставя и да се отделя от тебе; но където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог;

^17 (H)и дето умреш ти, там и аз ще умра и ще бъда погребана; нека Господ ми стори това и това, и нещо повече да стори; само една смърт ще ме раздели от тебе.

¹⁸ Ноемин, като видя, че тя твърдо е решена да отиде с нея, престана да я придумва.

¹⁹ И вървяха те двете, докле стигнаха до Витлеем. Когато дойдоха във Витлеем, цял град се раздвижи поради тях, и казваха: тая ли е Ноемин?

^20 (I)Тя им рече: не ме наричайте Ноемин^[a], наричайте ме Мара^[b], защото Вседържителят ми прати голяма горчивина;

^21 (J)аз излязох оттука заможна, а Господ ме върна с празни ръце: защо ще ме наричате Ноемин, когато Господ ме накара да страдам, и Вседържителят ми прати нещастие?

²² И Ноемин се върна, а заедно с нея и снаха ѝ, моавката Рут, която дойде от Моавските поля; те пристигнаха във Витлеем, когато се бе наченала ечемичната жетва.

5 Старец не укорявай, а увещавай го, като да ти е баща; по-младите пък, като да ти са братя,

² старите жени – като майки, младите – като сестри, с всяка чистота.

³ Вдовици почитай – истинските вдовици.

⁴ Ако ли пък някоя вдовица има деца или внуци, нека те се научат първом да почитат своите домашни и да се отплащат на родителите си, защото това е добро и угодно пред Бога.

^5 (A)А която е истинска вдовица и е останала сама, тя се надява на Бога и пребъдва в моления и молитви денем и нощем;

⁶ оная пък, която живее разпуснато, приживе е умряла.

⁷ Наръчвай им още и това, да бъдат безпорочни.

^8 (B)Ако някой се не грижи за своите, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от неверник.