M’Cheyne Bible Reading Plan
11 (А Господ беше казал на Моисея: Още една язва ще нанеса на Фараона и на Египет, подир което ще ви пусне от тука; когато ви пусне, съвсем ще ви изпъди от тука.
2 Кажи, прочее, в ушите на людете, и нека поиска всеки мъж от съседа си, и всяка жена от съседката си, сребърни и златни вещи.
3 И Господ беше дал на людете да продибият благоволението на египтяните. При това, Моисей беше станал твърде велик човек в Египетската земя пред Фараоновите слуги и пред людете).
4 Моисей каза на Фараона: Така казва Господ: Около средата на една нощ Аз ще мина през Египет;
5 и всички първороден в Египетската земя ще умре, от първородните на Фараона, който седи на престола си, до първородния на слугинята, която е зад воденицата, и до всяко първородно от добитъка.
6 И по цялата Египетска земя ще се нададе голям писък, какъвто никога не е имало, нито ще има вече такъв.
7 А против израилтяните, против човек или животно, нито куче няма да поклати езика си, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и израилтяните.
8 И всички тия твои слуги ще дойдат при мене и ще ми припаднат и рекат: Излез ти с всичките люде, които те следват. И подир това ще изляза. И Моисей излезе от Фараоновото присъствие с голям гняв.
9 (А Господ беше казал на Моисея: Фараон няма да ви послуша, за да се умножат Моите чудеса в Египетската земя.
10 И Моисей и Аарон бяха извършили всички тия чудеса пред Фараона, и той не беше пуснал израилтяните из земята си).
12 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки:
2 Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.
3 Говорете на цялото Израилево общество, като им кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом.
4 Но ако домашните са малцина, за агнето, тогава домакинът и най-ближният до къщата му съсед нека вземат, според числото на човеците в тях; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде.
5 Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете.
6 И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в домовете си да го заколят привечер.
7 После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат.
8 През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.
9 Да не ядат от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му.
10 И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.
11 И така да го ядете; препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, понеже е време на Господното минаване.
12 Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова.
13 И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападна върху вас, погубителна язва.
14 Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.
15 Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби от Израиля.
16 На първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен около онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите.
17 Да пазите, прочее, празника на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения.
18 От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.
19 Седем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец.
20 Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете.
21 Тогава на четиринадесетия ден от месеца, Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата.
14 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.
2 О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?
4 А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.
5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?
6 И не можаха да отговорят на това.
7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:
8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,
9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.
10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.
11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
12 Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.
13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;
14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.
15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.
21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.
23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?
29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:
30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?
32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!
29 И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят* светлостта на лицето ми.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
15 Още, братя, напомнювам ви благовестието, което ви проповядвах, което приехте, в което стоите,
2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, 3 Защото първо ви предадох онова, което приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;
4 че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;
5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,
6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;
7 че после се яви на Якова, тогава на всички апостоли;
8 а най-после от всички яви се на мене, като на някой изверг.
9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека защото гоних Божията църква,
10 Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, 11 И тъй, било че аз се трудих повече, било че те, така проповядвахме и те и аз, и вие така сте повярвали.
12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?
14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра.
15 При това, ние се намираме лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не възкресяват;
16 защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;
17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяря, вие сте още в греховете си.
18 Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.
19 Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.
20 Но сега Христос е бил възкесен, първият плод на починалите.
21 Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.
22 Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.
23 Но всеки на своя ред: Христос първия плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови;
24 Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.
25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.
26 И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена,
27 защото Бог "е покорил всичко под нозете Му" А когато ще е казъл, че всичко е вече покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),
28 когато казвам, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще покори Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.
29 Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо и ще се кръщават заради тях?
30 Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?
31 Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.
32 Ако, по човешки казано, съм се борил с зверовете в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".
33 Не се мамете. "Лошите другари покваряват добрите нрави".
34 Отрезнявайте към правдата. и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите.
35 Но някой ще рече; Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?
36 Безумецо, това което ти сееш, не оживявя, ако не умира.
37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго;
38 но Бог му дава тяло, каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.
39 Всяка плът не е еднаква; но друга е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.
40 Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, друга на земните.
41 Друг е блясъкът на слънцето, друг на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.
42 Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;
43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;
44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.
45 Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворещ дух.
46 Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.
47 Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.
48 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.
49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.
50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетлението.
51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,
52 в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.
54 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".
55 О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?
56 Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;
57 но благодарение Богу, Който ни дава победа чрез нашия Господ Исус Христос.
58 Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празден.