M’Cheyne Bible Reading Plan
43 А гладът ставаше голям по земята.
2 И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна.
3 А Юда, като му говореше, каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
4 Ако изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;
5 но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
6 А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат?
7 А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тия негови думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си.
8 Тогава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни.
9 Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и него представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги.
10 Понеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път.
11 Тогава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове* на нашата земя - малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - та ги занесете подарък на човека;
12 вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка.
13 Вземете и брата си та станете и идете при човека.
14 А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, та да пусне другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е речено да остана без чада, нека остана без чада.
15 Тогава човеците, като взеха тоя подарък, взеха двойно повече пари в ръцете си и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет и представиха се на Иосифа.
16 А Иосиф, като видя Вениамина с тях, рече на домакина си: Заведи тия човеци у дома ми и заколи каквото трябва и приготви; защото човеците ще обядват с мене на пладне.
17 И човекът стори, каквото поръча Иосиф, и той въведе човеците в Иосифовия дом.
18 А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Иосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.
19 Затова те се приближиха при Иосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки:
20 Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;
21 а на връщане , когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни напълно: затова ги донесохме обратно в ръцете си.
22 Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем, кой тури парите ни в чувалите ни.
23 А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеона.
24 И домакинът въведе човеците в Иосифовия дом и им даде вода та си умиха нозете; даде и храна за ослите им.
25 А те приготвиха подаръка за Иосифа преди да дойде на пладне; защото чуха, че там щели да ядат хляб.
26 И когато дойде Иосиф у дома, поднесоха му в къщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.
27 И след като ги разпита за здравето им, рече: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорехте? Жив ли е още?
28 А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха.
29 И като подигна очи видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Тоя ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да бъде милостив към тебе, чадо мое.
30 И Иосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там
31 После уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб.
32 И сложиха отделно на него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите ,понеже това е гнусота за египтяните.
33 И насядаха пред него, първородният според първородството му, и най-младият според младостта му; и човеците се чудеха помежду си.
34 И Иосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.
13 О Обаче, трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.
2 А Исус му рече: Виждаш ли тия големи здания! Няма да остане тук камък на камък, който да не се срине.
3 И когато седеше на Елеонския хълм срещу храма, Петър и Яков и Йоан и Андрей Го попитаха насаме:
4 Кажи ни, Кога ще бъде това? И какъв ще бъде знакът, когато всичко това предстои да се изпълни?
5 А Исус почна да им казва: Пазете се да ви не подмами някой.
6 Мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: Аз съм Христос, и ще подмамят мнозина.
7 А когато чуете за войни и за военни слухове, недейте се смущава; това трябва да стане; но туй не е още свършекът.
8 Защото народ ще се повдигне против народ, и царство против царство, ще има трусове на разни места, ще има и глад; а тия неща са само начало на страданията.
9 А вие внимавайте на себе си, защото ще ви предадат на събори, и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мене, за да свидетелствувате на тях.
11 А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите; но каквото ви се даде в оня час, това говорете! Защото не сте вие, които говорите, а Святият Дух.
12 Брат, брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се повдигнат против родители и ще ги умъртвят.
13 И ще бъдете мразени от всички заради Моето име: но който устои до край, той ще бъде спасен.
14 И когато видите мерзостта, която докарва запустение, [за която говори пророк Даниил], стояща там гдето не подобава, (който чете нека разбира), тогава ония, които с в Юдея, нека бягат по планините;
15 и който е на къщния покрив да не слиза в къщата си, нито да влиза да вземе нещо от нея;
16 и който е на нива да не се връща назад да вземе дрехата си.
17 А горко на непразните и на кърмачките през ония дни!
18 При това, молете се да не стане това*(Бягането ви.) зиме;
19 защото през ония дни ще има скръб небивала до сега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава.
20 И ако Господ не съкратеше ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, които Той избра, съкратил е дните.
21 Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Ето там! Не вярвайте;
22 защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знания и чудеса, за да подмамят, ако е възможно и избраните.
23 А вие внимавайте; ето, предсказах ви всичко.
24 Но през ония дни, подир оная скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си,
25 звездите ще падат от небето, и силите, които са на небето ще се разклатят.
26 Тогава ще видят Човешкия Син идещ на облаци с голяма сила и слава.
27 И тогава ще изпрати ангелите, и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.
28 А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото;
29 също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че Той е близо при вратата.
30 Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.
31 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
32 А за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.
33 Внимавайте, бдете, и молете се; защото не знаете кога ще настане времето.
34 Понеже това ще бъде както кога човек, живущ в чужбина, като остави къщата си, и даде власт на слугите си, всекиму особената му работа, заповяда и на вратаря да бди.
35 Бдете, прочее, (защото не знаете кога и ще дойде господарят на къщата_ 36 да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали.
37 А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете.
9 А Иов в отговор рече:
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства* на юг.
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
13 Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.
2 Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наретба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.
3 Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злостореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;
4 понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху ( Гръцки: за гнева спрямо ) този, който върши зло.
5 Затова нужно е да се покорите не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.
6 Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност.
7 Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.
8 Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.
10 Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.
11 И това вършете като знаете времето, че часът е вече настъпил да се събудите от сън; защото спасението е по-близу до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме.
12 Нощта премина а денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.
13 Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирове и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.
14 Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.